Значение на същестуването ни?

[likemysunhadimploded]

Аз лично за себе си бих казала, че съм вярваща и че във всичко има смисъл.Някой ден ще се разбере 'за кое си е струвало' и за кое не.В крайна сметка всеки има право на свой собствен избор.А пък и Бог не притиска АБСОЛЮТНО никой да вярва в него или в каквото и да било друго нещо.

[Himeralea]

Аз казах, че не съм РЕЛИГИОЗНА, но вярвам в енергията. МОЕТО МНЕНИЕ Е:
Само човешките същества търсят смисъл в живота и от там идва цялата трагедия на човешкия род и всички болести и състояние, в които изпадат, търсейки някакъв смисъл, щото всеки смята, че това, до което той е стигнал, е ''смисъла на живота'', животните, населяващи земята, не търсят смисъл в съществуването си, но живеят в 100% хармония с природата земя и ако ние сме като тях, живеейки в хармония с природата, в момента земята щеше да е една чиста планета, хората щяха да са чисти и всички щяха да са в състояние на щастие и любов. Но ние сме прекалено материални все нещо трябва да го сложим в калъп, защото иначе изпитваме някакъв страх ако нещо е по-различно... все предположения на база страх се правят и оттам идва всичко, и точно църквата много добре е използвала това при хората и е създала забраните, за да може да ни контролира и манипулира, защото нямаме достатъчно съзнание да живеем в хармония. (;

[Concussion]

Истината е че всеки търси някакъв замисъл, нещо по-голямо, възвишено, смисъл и цел в цялата работа. Едни го търсят през почти целия си жизнен път и си вярват, други - в определени моменти, и различните хора го търсят в различни неща - наука, религия или нещо друго. Аз гледам да си изживея живота колкото се може по-добре (под добре не разбирам задоволеност и придобивки, веселби нон-стоп и т. н., а просто... да се наживея), щото повече от това надали ще получа. Обаче и мен на моменти ме глождят някакви въпроси, на които не мога да намеря отговор, и честно казано търся, иска ми се да има и нещо повече, търся под вола теле, дето са казали хората. И не е просто че на мен ми се иска... има неща, които са се случвали на мен или на близки, на които до ден днешен не мога да намеря логичното обяснение, просто няма такова. И не говоря за случая с дядо ми, въпреки че не мога да си го обясня по някакъв рационален начин. Преди години, когато баба ми и сестра й са работили в някакъв друг град, се случва така че остават и двете без работа, без квартира, на улицата и без никакви пари, даже пари за автобус са нямали да си хванат. И така, стояли близо до едни гробища и се чудили какво да правят, надявали се някой човек да спре с колата и да ги закара, но никой така и не минал. Тогава било комунизъм, никой не бил вярващ, обаче баба ми се помолила, просто ей така, наум, и изведнъж от нищото, се появили някакви пари, намерили ги до тях някъде, не помня вече в подробности. И се прибрали с тях. Нищо не казвам, може и да е някакво космическо съвпадение, не знам. Един мой близък, който всъщност на доста от вас е познат, наскоро беше финалист в едно музикално риалити - дете на пасторско семейство е, тяхното семейство е приятелско с нашето, заради дядо и баба и многото конференции и срещи, по които сме играли заедно. Той се ражда с големи усложнения в едното око, не е можел да си го отвори изобщо, когато е бил едва на няколко месеца са го водили по доктори, трябвало е да го оперират, тъй като е бил много зле, и лекарите не са давали големи надежди. Веднъж майка му и баща му се молели цяла нощ с цялото си сърце за някакво чудо, да има подобрение. И когато отишли до кошарката му на сутринта той бил с отворени очи и напълно изцелен. Лекарите нямали обяснение за това, чудо. Тези неща ме карат да се съмнявам, и да мисля че има нещо по-висше, нямам предвид християнския бог, не говоря за религии. Иначе би било лесно да махна ей така с ръка, всичко звучи напълно логично, но когато се сблъскам с нещо такова... не знам какво да мисля.

[DownloadVirus]

Бог съществува за религиозни,атеисти и антитеисти..Докато се заминавате с него,обсъждате го или търсите/четете каквато и да е информацията ,той навлиза все повече в ежедневието Ви .

[MonnyMonsterr]

Не мисля, че някой има представа какъв е смисъла на живота, а дори и да има, тя наистина ли е такава? Просто ще ви кажа: живейте си живота, бъдете свободни, не позволявайте някой или нещо да проваля настроението, плановете ви и т.н. не обръщайте внимание какво говорят другите, бъдете себе си, постарайте се да направите всичко, за което мечтаете. Вярвам в задгробния живот(сори ако ме мислите за луда), и мисля, че там ще научите всички отговори, включително и смисъла на живота.

[libal44]

Смисълът на живота трябва да се търси в смъртта.Запитай се, каква е за теб разликата дали ще умреш днес, или след 50 години.

[ScarlettS]

Смисълът на живота трябва да се търси в смъртта.Запитай се, каква е за теб разликата дали ще умреш днес, или след 50 години.

За мен лично ще е огромна. А 50 години ми се струват малко, иска ми се да живея още много повече, затова винаги са ми били интересни темите свързани със забавяне на остаряването, напредване на медицината в тази насока и разни такива. Не вярвам в душата, не вярвам в бог, нито в отвъдното, което значи, че краят си е действително край.
И все пак ми трудно да си представя и да осъзная, как един ден просто ще изчезна и няма да съществувам под каквато и да било форма. Не е като да ме е страх от смъртта, по-скоро изпитвам някаква трудност да си го представя. А иначе ми е пределно ясно как е в действителност и кое е рационалното, друг е въпросът че не ми се иска да е така.
Обясни ми по-подробно какво имаш в предвид с това, че смисълът трябва да се търси в смъртта.

[libal44]

Защо искаш да живееш, това питам, какво осмисля за теб съществуването ти.Ако умреш днес, ще бъдеш ли удовлетворена от това, как е протекъл живота ти и какво искаш да постигнеш преди края.Смъртта е това, което те пришпорва да живееш пълноценно (според собствените ти разбирания за това, кое е пълноценно).Затова трябва да осъзнаеш и приемеш факта, че ще умреш, а не да се страхуваш и да игнорираш темата.

[ScarlettS]

^

Определено няма да съм удовлетворена с това, което съм постигнала досега. Точно заради това ми е проблема със смъртта, понеже искам да науча и да изживея толкова много неща. Спомням си преди време някой съфорумник беше казал, че мисълта за безсмъртие и вечно съществуване го ужасява и много мислих за това. Заедно с това, което ти каза, че смъртта ни пришпорва да живеем пълноценно, добива някаква логика. Не знам какви точно бяха неговите доводи.

Знам какво точно сега осмисля съществуването ми, но понякога изисква толкова много, че искам да се откажа, но все пак знам, че нямам неограничено време и не трябва, и в крайна сметка пак се стига до същото със смъртта и липсата на време. Което значи, че безсмъртието действително омаловажава живота. Относно естеството на самия смисъл откакто пуснах темата постигнах някакво вътрешно съгласие, но относно смъртта - не знам. Все пак тя не е единствения фактор и мотиватор за постигане на целите, а те може би биха могли да бъдат неограничени на брой, тоест винаги ще има още и още, което ще искам да постигна и може би никога не бих могла да съм удовлетворена дотолкова от постигнатото, че да съм готова да умра.

[libal44]

^

...Спомням си преди време някой съфорумник беше казал, че мисълта за безсмъртие и вечно съществуване го ужасява и много мислих за това...
...Все пак тя не е единствения фактор и мотиватор за постигане на целите, а те може би биха могли да бъдат неограничени на брой, тоест винаги ще има още и още, което ще искам да постигна и може би никога не бих могла да съм удовлетворена

Ето, сама си отговори относно безсмъртието.Човек е вечно недоволен от сегашното положение и постоянно гледа назад или напред към нещо "по-добро".Дори и да приемеш сегашното състояние за максимум и да останеш доволен, идеята, че понякога да пътуваш е по-добре отколкото да пристигнеш, може да се прокрадне в главата ти, и тази липса на път и търсене на нещо да е плод на ново неудовлетворение.Човешкия� � разум поставя всичко под въпрос, както и трябва да бъде, но за съжаление това води до подобни затворени кръгове...или не

[libal44]

...т разум поставя всичко под въпрос, както и трябва да бъде, но за съжаление това води до подобни затворени кръгове...или не

[ScarlettS]

^
При мен е точно така. Действително мисля, че пътуването е по-добро от периода, когато вече си получил желаното, което ме докарва до някакви не особено приятни състояния, когато нямам път. Следователно поне при мен, фактът, че имам цел, е достатъчен да съм доволна от сегашното ми положение, макар да съм все още далече от постигането. Пък и вярвам, че ако си готов да приемеш настоящето, по-лесно ще постигнеш целта в бъдеще, просто ти носи някакво вътрешно спокойствие и така по-лесно се концентрираш върху желаното.

Всъщност разликата е там, че удовлетвореността при мен е плод на вярването, че имам възможност да постигна целта си в бъдеще, а удовлетвореността от живота, която ти описваш, е концентрирана върху успеха от вече изпълнените цели в миналото, което се връзва с изречението:

Човек постоянно гледа назад или напред към нещо "по-добро".

Тоест животът най-често минава в надежди или спомени за краткотрайни моменти на щастие, което ми напомня на друга тема дали всъщност съществува щастието като нещо непреходно и постоянно в живота.

[libal44]

Ако имаше постоянно щастие на какво щеше да го съпоставиш, ежедневната сивота ти е нужна като основа за възприятието на всичко останало.То не трае дълго и затова го оценяваш.

[ScarlettS]

И аз не мисля, че има, но ако имаше най-близкото, с което мога да го сравня би било увереност в себе си за постигане на това, което наистина ще те направи щастлив, съчетана разбира се с действие в желаната насока. Комбинацията отчасти изглежда, че е главно концентрирана към целите в бъдещето, но осигурява и някакъв вътрешен мир и спокойствие, което от своя страна улеснява справянето с настоящите трудности.
Единственият проблем е, че предполага стремеж към нещо, но алтернативата е да си постоянно доволен от настоящето, каквото и да е, което на мен ми се вижда не особено разумно. Като цяло в идеалния случай подобен като цяло 'щастлив' живот би включвал разбира се кратките щастливи моменти, а между тях - такива, изпълнени с увереност и вяра, че ще дойде следващи такива + съответните действия за постигането им. Това на практика е почти невъзможно, защото никой не може постоянно да е в това състояние на душевен мир, но поне старанието те да преобладават също би помогнало. Всички останали отрицателни емоции от ежедневието са излишни, но понякога неконтролируеми, така че все пак има и някакъв баланс.