Не приемай думите му като причина за депресиране, а като напомняне, че трябва да оценяваш всеки миг, през който си жива. Старостта и смъртта не вървят винаги ръка за ръка... достатъчно млади хора си отиват всеки ден. Лично съм била свидетел на погребение на 17-годишно момиче и баба й седи до гроба и плаче... Вместо да се оплакваш, че те бил депресирал с думите си се радвай и оценявай факта, че е до теб, виждаш го всеки ден и чуваш гласа му. Всичко е въпрос на гледна точка, "психическото натоварване" както сама го описваш си го причиняваш сама ти.

И добавка, не към авторката, а по принцип: Направо не мога да повярвам какво се случва с младите хора напоследък, много пък почнахте да се депресирате от всичко вече... Вали, депресиран съм, скарах се с родителите, депресиран съм, тоалетната е заета, а ми се ходи, депресиран съм...