Хаха, такива случаи бол. Особено като сме някъде навън пред хора и започне да ми говори или да ме бара. Издивявам. Не съм единствената в ситуацията обаче :Д Ако има как да се скатаем от компанията, скатаваме се. Ако няма - тъжно.Има някакъв чар в това да се дразним. Даже съм измислила нещо, с което ще се стигне нови висини в това дразнене... хм.
Иначе... като сме насаме, няма как да почнем и да не довършим. Дано не му мине през ума да го използва като наказание или нещо такова, щото хич няма да е хубаво.