По случая със загиналата праплеменница на Яворов искам да кажа, че ...

[D1esel]

според мен не анорексията, а обществото е виновно за това, че тя се е самоубила или в резултат от анорексията примерно ѝ е прилошало и е паднала случайно. Защо ли? Защото обществото ни е като коне с капаци, не вижда нищо повече от чалгата. Подиграва се на хора като нея. Майка ѝ сподели, че болестта ѝ се е отключила, когато била на 14 години. Някакво момче в училище влязло в стаята и и казало, че тя е дебело прасе и разбил стол в главата ѝ, от което тя била известно време в кома. Както и да е, в България няма място за добри, чувствителни, незанимаващи се с чалга и тарикатлъщина хора. Затова БЯГАЙТЕ, АКО МОЖЕТЕ!

[sladk0t0odidi]

^ Съгласна.

[Claymore]

Цялото ми семейство ми я дава за пример как ще умра тия дни ;d

[In*The*Face]

Не съм съгласна. За да развиеш подобна болест трябва да си психически нестабилен и слаб. Ще ме обиди някой непознат и аз ще започна да ям и да повръщам, ама в друг живот. Мацката сама си е виновна. Анорексията е нещо коварно, но всичко е до самооценка. Колко жени са отслабнали с диети без да стигат до болестно състояние? Дестки хиляди. Не може за всяко нещо да ни е виновно обществото. Не може заради слабостта или манталитета на един да е виновна чалгата. Слуша чалга този, на когото му харесва. Аз не слушам. И никога не съм била отблъсната или пренебрегната заради стила музика който ми харесва или дрехите които нося. Именно в България съм намерила много интелигенти и приятни хора, с които обичам да прекарвам времето си. Търсила съм ги, за да се обградя с тях. Който каквото търси, това намира. Всеки отговаря за собствените си постъпки, избор и разсъждения. И не обществото е виновно, че някой е анорексик, друг е сдухан пут*о, трети е тесногръд и т.н Във форума има момче, което признава, че е гей и 20 луди му обясняват, че място за госпожици няма. Ама той е пич. Утре няма да се самоубие, понеже видиш ли някой от някакъв форум му е казал да се гръмне...оправдания всеки може да намира.

[D1esel]

Не съм съгласна. За да развиеш подобна болест трябва да си психически нестабилен и слаб. Ще ме обиди някой непознат и аз ще започна да ям и да повръщам, ама в друг живот. Мацката сама си е виновна. Анорексията е нещо коварно, но всичко е до самооценка. Колко жени са отслабнали с диети без да стигат до болестно състояние? Дестки хиляди. Не може за всяко нещо да ни е виновно обществото. Не може заради слабостта или манталитета на един да е виновна чалгата. Слуша чалга този, на когото му харесва. Аз не слушам. И никога не съм била отблъсната или пренебрегната заради стила музика който ми харесва или дрехите които нося. Именно в България съм намерила много интелигенти и приятни хора, с които обичам да прекарвам времето си. Търсила съм ги, за да се обградя с тях. Който каквото търси, това намира. Всеки отговаря за собствените си постъпки, избор и разсъждения. И не обществото е виновно, че някой е анорексик, друг е сдухан пут*о, трети е тесногръд и т.н Във форума има момче, което признава, че е гей и 20 луди му обясняват, че място за госпожици няма. Ама той е пич. Утре няма да се самоубие, понеже видиш ли някой от някакъв форум му е казал да се гръмне...оправдания всеки може да намира.

Психически нестабилен може да си не само, ако си слаб психически, а и напротив, много мъжествен, космат, тропащ по масата, гледащ лошо и т.н. Психическата нестабилност е следствието от лошото отношение към тези хора, а не както ти твърдиш! Затова се е появила и анорексията. Виждам, че и ти си много самоуверен, в това няма лошо. Но знай, че никога не знаеш кой и как може да те обиди и ти да се сринеш, вярвай ми, така е. Колкото и да си непукист винаги има нещо, което може да те съсипе. Затова като общество трябва да се отнасяме добре към всички, без значение от това как изглеждат, как говорят, дали са ни симпатични на нас или не. Длъжни сме да сме възпитани!!!

[In*The*Face]

Психически нестабилен може да си не само, ако си слаб психически, а и напротив, много мъжествен, космат, тропащ по масата, гледащ лошо и т.н. Психическата нестабилност е следствието от лошото отношение към тези хора, а не както ти твърдиш! Затова се е появила и анорексията. Виждам, че и ти си много самоуверен, в това няма лошо. Но знай, че никога не знаеш кой и как може да те обиди и ти да се сринеш, вярвай ми, така е. Колкото и да си непукист винаги има нещо, което може да те съсипе. Затова като общество трябва да се отнасяме добре към всички, без значение от това как изглеждат, как говорят, дали са ни симпатични на нас или не. Длъжни сме да сме възпитани!!!

Психическата нестабилност е следствие от това какъв филм ще си вкараш. На 17-18-20 години не можеш да даваш житейски уроци с такава сигурност. Може да ме обиди само близък човек на чието мнение държа. Никой и нищо повече не би могло и не би трябвало да ме срине. Не говорим за непукизъм, а за здрава психика и разум. Ако сега аз ти кажа, че ти си грозен, дебел, пед*раст ще се засегнеш ли? Не, нали? Няма да си срежеш вените понеже лицето Х е решило да хейтва. И не би рябвало. А да се отнасяш добре към някой, който не харесваш си е чисто лицемерие, на което аз лично не съм способна. Обикновено не изказвам мнение без да ми е поискано, но ако някой ме попита дали изглежда добре в дадена дреха, докато паласките му стърчът отгоре, няма да кажа "Да, супер си", за да не нараня чувствата му. Човек, който не може да приеме истината в лицето, който не е способен да се бори с недостатъците си е слаб, а единствения начин да стане силен е като кали психиката си и промени начина си на виждане.

[mimsssssss]

Съгласна съм с Дизел. Плюс това анорексията и булимията може да са в следствие на тормоз от страна на близки. Може и да не вярвате, но познавам доста семейства, в които бащата, та дори и майката подиграват децата си за килограмите. Дори има баби, които примерно ще кажат еее, тя Елена винаги е била по-дебела от сестра си... И кво става, Еленчето спира да яде...
Та айде моля ви се, самочувствия, непукизъм и кво ли още не... Дори едни пет кила отгоре може да те накарат да си теглиш ножа, ако получаваш всекидневни подигравки или сравнения. Това не е слабохарактерност, а просто обществото те срива. А то го може, вярвай ми. Дори и килограмите някой път не са от значение... ако искаш сложи малък бюст или голям нос. Винаги си крив на някой, ама като станат много хора и почнат да ти го натякват, ти писва и се сриваш...

[D1esel]

Психическата нестабилност е следствие от това какъв филм ще си вкараш. На 17-18-20 години не можеш да даваш житейски уроци с такава сигурност. Може да ме обиди само близък човек на чието мнение държа. Никой и нищо повече не би могло и не би трябвало да ме срине. Не говорим за непукизъм, а за здрава психика и разум. Ако сега аз ти кажа, че ти си грозен, дебел, пед*раст ще се засегнеш ли? Не, нали? Няма да си срежеш вените понеже лицето Х е решило да хейтва. И не би рябвало. А да се отнасяш добре към някой, който не харесваш си е чисто лицемерие, на което аз лично не съм способна. Обикновено не изказвам мнение без да ми е поискано, но ако някой ме попита дали изглежда добре в дадена дреха, докато паласките му стърчът отгоре, няма да кажа "Да, супер си", за да не нараня чувствата му. Човек, който не може да приеме истината в лицето, който не е способен да се бори с недостатъците си е слаб, а единствения начин да стане силен е като кали психиката си и промени начина си на виждане.

Не ми говори на мене на колко години съм и т.н. Много повече разбирам от теб и те уверявам, че и на теб може да се случи да се сринеш психически. Не ти си избираш какви филми да гледаш, в какви да се вкарваш и т.н. Точно от това качество на българското общество, а именно на всемогъщите простаци сме една от най-нещастните нации и отново не говоря за бедност, а за отношение!

[Concussion]

^
^
^ много знаеш ти, дървена философка. Аре да започнат всички да ти викат "дебела свиня, не можеш да вървиш, погледни се на кфо мязаш, мЪ" и да видим дали няма да спреш да ядеш, или дали направо няма да престъпиш към мятането от терасата. Много знаете да казвате че някой сам си е виновен и е слабохарактерен, а на тебе като ти опре яйцето кой знае как ще се държиш и чувстваш. За това говори и автора. К'во да кажа, прост народ - слаба държава.

[D1esel]

Съгласна съм с Дизел. Плюс това анорексията и булимията може да са в следствие на тормоз от страна на близки. Може и да не вярвате, но познавам доста семейства, в които бащата, та дори и майката подиграват децата си за килограмите. Дори има баби, които примерно ще кажат еее, тя Елена винаги е била по-дебела от сестра си... И кво става, Еленчето спира да яде...
Та айде моля ви се, самочувствия, непукизъм и кво ли още не... Дори едни пет кила отгоре може да те накарат да си теглиш ножа, ако получаваш всекидневни подигравки или сравнения. Това не е слабохарактерност, а просто обществото те срива. А то го може, вярвай ми. Дори и килограмите някой път не са от значение... ако искаш сложи малък бюст или голям нос. Винаги си крив на някой, ама като станат много хора и почнат да ти го натякват, ти писва и се сриваш...

Давам пример с многото богати хора, които имат всичко материално и много по-големи възможности и самочувствие, а се сриват психически, самоубиват се, пропиват се и т.н.

[D1esel]

^
^
^ много знаеш ти, дървена философка. Аре да започнат всички да ти викат "дебела свиня, не можеш да вървиш, погледни се на кфо мязаш, мЪ" и да видим дали няма да спреш да ядеш, или дали направо няма да престъпиш към мятането от терасата. Много знаете да казвате че някой сам си е виновен и е слабохарактерен, а на тебе като ти опре яйцето кой знае как ще се държиш и чувстваш. За това говори и автора. К'во да кажа, прост народ - слаба държава.

Именно. Ако примерно, ти си знаеш, че си хетеро, но всички искат да си гей и се държат с тебе като с гей, то ти неимоверно ще станеш гей. Ако ти си умен, но всички искат да станеш тъп и правят всичко, за да станеш тъп, то ти неимоверно ще станеш тъп. Няма по-страшно нещо от тълпата и от това да няма кой да те защити. В случая с наследничката на Яворов, тя е имала семейство, финансово стабилно, дори двама бащи и ето... Както каза майката на момичето: "дъщеря ми я уби дървената секира в полите на Витоша". Карбовски вчера я попита дали има място за хора като нейното семейство в България, а именно добри, справедливи, човечни, творчески настроени, честни и чувствителни, тя отговори "не".

[In*The*Face]

Не че ви дължа обяснение, но да знам, защото съм била болна от болимия и то дори без да съм била дебела. Знам, защото стигнах до болница и хранене на системи от собствената си глупост, а не от нечия чужда обида. Не си позволявам да пиша неща без да съм сигурна в думите си. Знам, защото докато лежах на легло се запознах и говорих и с други такива момичета. Знам, защото съм минала през всички трудности на възстановяването, но не съм скочила от някоя тераса отказвайки се да живея. Опирало ми е яйцето не веднъж и знам как съм се държала, как съм се чувствала, как съм се мразила, че съм стигнала до там, където бях. Най-лесното е сега да ви кажа, колко невинна бях тогава. Как обществото ми е виновно, как коментари са ме докарали до там. Най-лесното е да си измия ръцете с лошите думи по мой адрес. Само че човек трябва да е способен да открива вината и в себе си. И да това е една малка част от нещата през които съм преминала и които ме карат да вярвам, че не мога пак да бъда срината психически от нещо или някой различен от важните хора в живота ми.

[Concussion]

Не че ви дължа обяснение, но да знам, защото съм била болна от болимия и то дори без да съм била дебела. Знам, защото стигнах до болница и хранене на системи от собствената си глупост, а не от нечия чужда обида. Не си позволявам да пиша неща без да съм сигурна в думите си. Знам, защото докато лежах на легло се запознах и говорих и с други такива момичета. Знам, защото съм минала през всички трудности на възстановяването, но не съм скочила от някоя тераса отказвайки се да живея. Опирало ми е яйцето не веднъж и знам как съм се държала, как съм се чувствала, как съм се мразила, че съм стигнала до там, където бях. Най-лесното е сега да ви кажа, колко невинна бях тогава. Как обществото ми е виновно, как коментари са ме докарали до там. Най-лесното е да си измия ръцете с лошите думи по мой адрес. Само че човек трябва да е способен да открива вината и в себе си. И да това е една малка част от нещата през които съм преминала и които ме карат да вярвам, че не мога пак да бъда срината психически от нещо или някой различен от важните хора в живота ми.

Разбери, че хората са различни и различно понасят нещата. Ти не си била дебела, не са те подигравали доколкото разбирам - не си преминала през същото, не знаеш какво е. Не знаеш на това момиче, или на Петьо от 5-ия етаж дето се обеси онзи ден какви неща са им се въртели в главата, и дали това, което знаем ние е единствената причина да го направят. И нямаме право да ги съдим, най-малко пък за това! В момента се правиш на интересна и извърташ темата към себе си, а не това беше целта. Аз много добре разбирам Дизела за какво говори, и тук въобще не става дума само за анорексията и булимията, а за болното ни общество като цяло.

[D1esel]

Не че ви дължа обяснение, но да знам, защото съм била болна от болимия и то дори без да съм била дебела. Знам, защото стигнах до болница и хранене на системи от собствената си глупост, а не от нечия чужда обида. Не си позволявам да пиша неща без да съм сигурна в думите си. Знам, защото докато лежах на легло се запознах и говорих и с други такива момичета. Знам, защото съм минала през всички трудности на възстановяването, но не съм скочила от някоя тераса отказвайки се да живея. Опирало ми е яйцето не веднъж и знам как съм се държала, как съм се чувствала, как съм се мразила, че съм стигнала до там, където бях. Най-лесното е сега да ви кажа, колко невинна бях тогава. Как обществото ми е виновно, как коментари са ме докарали до там. Най-лесното е да си измия ръцете с лошите думи по мой адрес. Само че човек трябва да е способен да открива вината и в себе си. И да това е една малка част от нещата през които съм преминала и които ме карат да вярвам, че не мога пак да бъда срината психически от нещо или някой различен от важните хора в живота ми.

Тук не говорим конкретно за анорексията!!!

Ти си глупава и си се разболяла от глупост. Момичето, за което говорих, се е разболяло от лошото отношение към нея. Тя от анорексия, друг като Васа Ганчева от скоротечен рак, когато я оцапаха ония пияни опосуми, а от рак се разболява човек и от мъка, проблеми, напрежение и стрес, а не само от радиация и генетично предразположение...

Знам един човек, който почина внезапно от мъка. Не от отравяне, не от инфакрт, не от аневризъм, не от нещо, а просто и чисто от мъка, както си е стоял на стола, защото беше загинал сина му известно време преди това, доколкото си спомням.

АКО ЛОШОТО ОТНОШЕНИЕ НА ЛОШИТЕ НЕ ВЛИЯШЕ НА ЗДРАВЕТО НА ЖЕРТВИТЕ ИМ И НЕ ГИ СЪСИПВАШЕ, ТОГАВА ЗЛОБНИТЕ ХОРА НЯМАШЕ ДА ЗЛОБЕЯТ И ДА ПЛЕТАТ ИНТРИГИ, А ЩЯХА ДА ИЗМИСЛЯТ ДРУГ НАЧИН ЗА УНИЩОЖАВАНЕ НА ОКОЛНИТЕ НОРМАЛНИ ХОРА. НЕ САМО ФИЗИЧЕСКИ, НО У ДУХОВНО!

[In*The*Face]

Разбери, че хората са различни и различно понасят нещата. Ти не си била дебела, не са те подигравали доколкото разбирам - не си преминала през същото, не знаеш какво е. Не знаеш на това момиче, или на Петьо от 5-ия етаж дето се обеси онзи ден какви неща са им се въртели в главата, и дали това, което знаем ние е единствената причина да го направят. И нямаме право да ги съдим, най-малко пък за това! В момента се правиш на интересна и извърташ темата към себе си, а не това беше целта. Аз много добре разбирам Дизела за какво говори, и тук въобще не става дума само за анорексията и булимията, а за болното ни общество като цяло.

Не извъртам темата към нищо, ако исках - щях да пусна своя. Давам нагледно пример от къде знам и защо разсъжденията ми не са просто "философски". Няма да продължавам този нелеп спор. Както казах имала съм възможността да контактувам с не едно такова момиче. Но вие сте тези които съдите. Съдите обществото. Поставяте под общ знаменател и намирате оправдание, измивайки вашите и нашите ръце със света, в който живеем. Банално, драматично и лесно! Всеки има право да живее или да сложи край на живота си когато пожелае. Само че стотиците милиони, които не са го направили са доказателство, че "болното ни общество мрън, мрън" не е достатъчно, за да си резнем дружно вените.

[D1esel]

Не извъртам темата към нищо, ако исках - щях да пусна своя. Давам нагледно пример от къде знам и защо разсъжденията ми не са просто "философски". Няма да продължавам този нелеп спор. Както казах имала съм възможността да контактувам с не едно такова момиче. Но вие сте тези които съдите. Съдите обществото. Поставяте под общ знаменател и намирате оправдание, измивайки вашите и нашите ръце със света, в който живеем. Банално, драматично и лесно! Всеки има право да живее или да сложи край на живота си когато пожелае. Само че стотиците милиони, които не са го направили са доказателство, че "болното ни общество мрън, мрън" не е достатъчно, за да си резнем дружно вените.

Да, ясно. Който е чувствителен е виновен, че съществува....

Какъвто се родиш, такъв си оставаш. Не можеш да се промениш. Престани вече да бръщолевиш простотии. Рано или късно ще разбереш, че съм прав. Аз също ти го казвам от личен опит, не философствам просто. Давам пример с известни хора, за да избегна това да споделям аз на мен какво ми е и какво ми е било на главата. Това, което казваш не е така. Ти си имала кой да бъде до теб, най-вероятно семейството ти е било до теб. Но някои хора имат семейства, но семействата им нямат нито пари, нито духовна енергия, за да те подркепят. Ти си извадила късмет.

[In*The*Face]

За късмета може и да си прав, за останалото няма да дообяснявам, за да не излезе, че се правя на интересна. Оставаш с впечатлението, че не съм чувствителна, само защото не съм мрънкяло. Не можеш да казваш, че какъвто се родиш, такъв оставаш. Ето, ти например си преминал през разни неща, които са оформили мнението ти по дадени теми. Имаш становище на базата на преживяното. Аз имам свое на базата на това, което аз съм преживяла. С всеки човек е така. И съм почти сигурна, че ако се замислиш и ти ще се сетиш за период от твоя живот, в който самоубийството е най-лесният изход или единствения в очите ти, в онзи момент. Въпросът е какво решение взимаш. Да се бориш или да се предадеш. Да, обществото ни може да е болно, ама ти не се хвърляш през терасата защото е. Пускаш теми в някакъв форум, изказваш някакво мнение, правиш нещо. Избрал си първия вариант, както и много други. Много чето е въпрос на избор. Пак казвам не искам да товаря никой. Това просто е моят начин на мислене, не ви карам да се съгласявате или съобразявате с него, а просто го излагам.

[EinGutesKind]

Въй, какви романи се раждат в кофата

[Concussion]

Да, ясно. Който е чувствителен е виновен, че съществува....

Какъвто се родиш, такъв си оставаш. Не можеш да се промениш. Престани вече да бръщолевиш простотии. Рано или късно ще разбереш, че съм прав. Аз също ти го казвам от личен опит, не философствам просто. Давам пример с известни хора, за да избегна това да споделям аз на мен какво ми е и какво ми е било на главата. Това, което казваш не е така. Ти си имала кой да бъде до теб, най-вероятно семейството ти е било до теб. Но някои хора имат семейства, но семействата им нямат нито пари, нито духовна енергия, за да те подркепят. Ти си извадила късмет.

Не, тука изобщо не става въпрос за слабохарактерност или ранимост, просто някои хора са отгледани в саксия, не знаят к'во става навън. Или просто са прекалено промити, да не казвам други думички, за да осъзнаят някои неща...

[x7aZzy]

Психическата нестабилност е следствие от това какъв филм ще си вкараш. На 17-18-20 години не можеш да даваш житейски уроци с такава сигурност. Може да ме обиди само близък човек на чието мнение държа. Никой и нищо повече не би могло и не би трябвало да ме срине. Не говорим за непукизъм, а за здрава психика и разум.

Ако някой те обиди, едва ли ще те засегне, така е. Но важи ли това за едно 12-13-14 годишно момиче? Тази здрава психика не е вродена, изгражда се - следователно по-малките са по-уязвими. На тази възраст всяка по-остра подигравка може да срине човек.

Сама го каза - повръщала си от собствена глупост, не заради чужда обида. Представи си тогава какво би било, ако те обиждат постоянно и ти натякват, че си дебела. Това влияе. Малко или много. По един или по друг начин.
Не става дума за волята за живот. А за натиска от страна на обществото върху индивида. Не казвам, че общество е виновно за всички психични проблеми, но предразполага за развитието им.

Въпросът е какво решение взимаш. Да се бориш или да се предадеш. Да, обществото ни може да е болно, ама ти не се хвърляш през терасата защото е.

Права си. За някои хора обаче това да се борят означава да не ядат с дни. Е, борба си е. Каквото и да си говорим.
Не е правилно, но е факт. Тези хора може и да имат слаба психика, но имат страшно силна воля.

И да - обществото е болно. Не - не е причина да се хвърлим от терасата. Но когато всекидневно това общество те отритва и ти натяква, че нямаш място в него - тогава започват проблемите.

Какъвто се родиш, такъв си оставаш. Не можеш да се промениш.

Е това не е вярно - естествено, че човек се променя. За добро или лошо.