"Знам, че те възбуждам." - моя милост в ситуация, в която очевидно не беше така. Мацката ме кефеше, не ми връзваше и аз де ли се бутах и правех на интересен. Добре ми се изсмя тогава.

"Често ли седиш на тая пейка?" - пак аз.

"Мога да те гледам дълго време и .............. оф май е това." - Аз, като исках да й наприказвам някви думички, ма направо нищо ми не дойде после на акъла, щото въобще не знаех кво съм тръгнал да й кажа и ме разконцентрираха и 4-те й очи.

-Как си?
-Ъъъ, познаваме ли се?
-Не знам, трябва да ми припомниш.
-о.О

Това на един приятел


Ако се сетя още някви, ще споделя, хахаха. Бях си забравил бисерите.