Страхувате ли се от смъртта?

[Concussion]

"Две неща в този живот са напълно сигурни - това са данъците и смъртта."
Смъртта е естествен завършек на живота - без значение нашия произход, дали имаме някакво потекло, дали сме бедни или богати и т. н., един ден тя сполетява всекиго. Какво е вашето отношение по тази тема, която винаги е плашила или поне вдъхвала до голяма степен страхопочитание у хората? Мен лично ме е страх, особено от дълго и тежко боледуване, и най-вече от загубата на мой близък. Не искам да умра преди да се наживея хубаво, а също това заради което най-много ми се иска да доживея старини е да видя развитието на света, цивилизацията, технологиите, изобщо до къде ще стигнем. От друга страна смъртта е избавление, някаква свобода отвъд физическата й форма. Преди си вярвах в някакъв задгробен живот, ей така, за успокоение, но вече не вярвам, и честно казано мисълта за вечен живот ме плаши, направо ме ужасява. Хубаво е че всичко си има някакъв край, донякъде в това че има свършек е чарът на всичко. Бих искала да разбера вие какво мислите по въпроса.
Нека не превръщаме темата отново в дебати на тема религия, pls.

[npp]

смъртта е зло, явление на "тъмнината", няма как да е харесвана, когато хората остаряват, губят телесни части, и умират, да вземем за пример един тинейджър на 16-18, само до 20-30 години това вече няма да е същата свежарка, но вече ще бъде един застаряващ индивид с разни телесни утежнения, младостта си отива бавно и мъчително, а на нейно място идва старост(-та), да вземем за пример млада двойка, докато са още млади, те ще имат пълната красота и ще могат да правят любов/секс, да танцуват и да са активни/пъргави по най-енергичният и способен начин, но ако остареят, те вече няма да са това, но другото, а какво да кажем за загубата на роднините, близките и приятелите?, това как човека е загубвал дядовци, баби, родители, чичовци, лели, братя, сестри, деца, приятели, и въобще онези, които обича, и, от които е обичан, как първо е имал живот пълен с любими хора, а после загуба след загуба докато живота му стане все по-пуст и по-пуст, това е смъртта, тя е нещо, което никой не обича, макар и досега доста хора да са си мислели че я обичат, например, индуски поклонници, сатанисти, и др., но тя не е присъща на живота, защото е точно обратното, ето защо Бог е планирал да я премахне/унищожи

"И смъртта и адът бидоха хвърлени в огненото езеро." Откровение 20: 14

[defender]

Смъртта не е страшна, страшен е съдът Божи.
Страхът от смъртта обзема най-вече онзи човек, който е осъждан от своята съвест.

[Chacho]

Винаги има страх, той ни пази от смъртта доколкото може. Страхът може да бъде контролиран, но винаги го има. Смъртта ще дойде, но дотогава има време. Предпочитам да го прекарам в мисли за живота, отколкото за края му.

[sweet_angel 777]

според мен няма нищо в смърта,защото тя рано или късно идва и трябва да го приемем като нормално

[JungleJaguar]

Най-страшно би било безсмъртието.
Казват,че до 10 г ще са измислили начин да не умираме.
Да,смъртта е плашеща,но само си представете да сте безсмъртни.Да живеете милиони,че и милиарди години,щото не може да умрете и дори самата Вселена да изчезне и да има само едно черно без нищо друго и вие да не може да умрете и да си стоите и мъчите в черната бездна безкрай !

[ScarlettS]

Най-страшно би било безсмъртието.
Казват,че до 10 г ще са измислили начин да не умираме.
Да,смъртта е плашеща,но само си представете да сте безсмъртни.Да живеете милиони,че и милиарди години,щото не може да умрете и дори самата Вселена да изчезне и да има само едно черно без нищо друго и вие да не може да умрете и да си стоите и мъчите в черната бездна безкрай !

Това с 10-те години са глупости. Дори да намерят начин за удължаване на живота, това няма да означава, че ако се опиташ да умреш, няма да успееш - по-скоро, че няма да стане толкова бързо от здравословното ти състояние като следствие от стареенето.

Не ме е страх толкова от самото умиране, колкото че вече няма да мога да мисля, да взимам решения за себе си - приемам го като отнемане на свободата, сякаш срокът ти изтича и вече не можеш да правиш нищо, нямаш избор. Не можеш да го спреш, да го контролираш, просто за секунди вече не съществуваш.

[DownloadVirus]

Аз се надявам на нещо подобно,някакви подобни хапчета и глупости гледах ,дето ще ти помогнат да живееш до някъде 200-300 години,изразяват се само генотипно,иначе фенотипът не се променя..Но тогава ще стане голям ад,то сега е пренаселена земята..Ама ако направят нещо други планети и подобни глупости дето дрънкат,ще е се едно планетата е някаква държава..

[Concussion]

Най-страшно би било безсмъртието.
Казват,че до 10 г ще са измислили начин да не умираме.
Да,смъртта е плашеща,но само си представете да сте безсмъртни.Да живеете милиони,че и милиарди години,щото не може да умрете и дори самата Вселена да изчезне и да има само едно черно без нищо друго и вие да не може да умрете и да си стоите и мъчите в черната бездна безкрай !

Фантастики, мойто. Те се чудят как да ни уморят по-бързо, ти за безсмъртие ми говориш. Няма такова нещо, човек е смъртен и организмът остарява, не може да живее вечно. Иначе съм съгласна с теб, вечното съществуване е нещо ужасяващо, дори да говорим за най-красивото място, това е обреченост.

Не ме е страх толкова от самото умиране, колкото че вече няма да мога да мисля, да взимам решения за себе си - приемам го като отнемане на свободата, сякаш срокът ти изтича и вече не можеш да правиш нищо, нямаш избор. Не можеш да го спреш, да го контролираш, просто за секунди вече не съществуваш.

Аз пък не го приемам като нещо толкова плашещо, и повече ме е страх от начина, отколкото нищото, което е отвъд. Ти не можеш да взимаш решения, да извършваш действия и т. н., но и те няма, така че просто не ти пука. Както е било преди да се родим - небитие. И до някаква степен това си е вид освобождаване - вече няма болка, няма теглило, нищо няма.

[Chacho]

Ох, препоръчах я в другия раздел, ма айде и тук. Вземете си книгата "Проект смърт". Завидна бройка български интелектуалци са излели мислите си точно в насоката, в която е темата. (имах честта да срещна един от тях и да му слушам лекция, учудващо е колко може да те обогати за час и половина)

[npp]

истинският Господ Бог може да облече всяка душа в нейната 100% пълна "Свята" форма дори просто за един миг, нещо към което обикновено всеки от живите се е стремял и за съжаление мнозина са търсили безуспешно в продължение на десетилетия, столетия и дори хилядолетия поколения наред, но Той пази Съвършената форма/личност на всяка една от душите, което Той е приготвил още от самото начало на вечността

"Не се безпокойте за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си, какво ще облечете. Не е ли животът повече от храната, и тялото от облеклото? Погледнете на небесните птици, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират: и пак небесният ви Отец ги храни. Вие не сте ли много по-скъпи от тях? И кой от вас може с грижене да прибави един лакът на ръста си? И за облекло, защо се безпокоите? Разгледайте полските кремове как растат; не се трудят, нито предат; но казвам ви, че нито Соломон с всичката си слава не се е обличал като един от тях. Но ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, не ще ли много повече да облича вас маловерци? И тъй не се безпокойте, и не думайте: Какво ще ядем? или: Какво ще пием? или: Какво ще облечем? (Защото всичко това търсят езичниците), понеже небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това. Но първо търсете Неговото царство(т.е. Неговата любов) и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави." Матей 6: 25-33,

"И като наближаваше пасхата на юдеите, Исус възлезе в Ерусалим. И намери в храма продавачите на волове, овце и гълъби(т.е. и намери в храма духовни служители, които вършеха свещенослужения срещу заплащане), и тия, които седяха и разменяха пари(т.е. и касиерите от тях, които седяха на касите); и направи бич от върви и изпъди всички тях от храма, както и овцете и воловете; изсипа парите на среброменителите, и прекатури трапезите им; и на тия, които продаваха гълъбите, рече: Дигнете ги оттук; не правете Бащиния Ми дом, дом на търговия. Учениците Му си спомниха, че е писано: "Ревността за Твоя дом ще ме изяде". По повод на това, юдеите(т.е. духовниците) проговаряйки, Му рекоха: Какво знамение ще ни покажеш, тъй като правиш това? В отговор Исус им рече: Разрушете тоя храм и за три дни ще го издигна. Затова юдеите рекоха: За четиридесет и шест години е бил граден тоя храм, та Ти за три дни ли ще го издигнеш? Но Той говореше за храма на тялото Си. И тъй, когато биде възкресен от мъртвите, учениците Му си спомниха, че беше казал това; и повярваха на писаното, и словото, което Исус беше говорил." Йоан 2: 13-22,

"Ето, една тайна ви казвам: Не всички ще починем, но всички ще се изменим, в една минута, в миг на око, при последната тръба; защото тя ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние ще се изменим. Защото това тленното трябва да се облече в нетление, и това смъртното да се облече в безсмъртие. А когато това тленното се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне писаното слово: "Погълната биде смъртта победоносно". О смърте, где ти е победата? О смърте, где ти е жилото? Жилото на смъртта е грехът(т.е. верческото/духовното беззаконие), и силата на греха е законът(т.е. човешката религия/духовност/вяра); но благодарение Богу, Който ни дава победата чрез нашия Господ Исус Христос. Затова възлюбени мои братя, бъдете твърди, непоколебими, и преизобилвайте всякога в Господното дело, понеже знаете, че в Господа трудът ви не е празен." 1 Коринтяни 15: 51-58

[Concussion]

Ох, препоръчах я в другия раздел, ма айде и тук. Вземете си книгата "Проект смърт". Завидна бройка български интелектуалци са излели мислите си точно в насоката, в която е темата. (имах честта да срещна един от тях и да му слушам лекция, учудващо е колко може да те обогати за час и половина)

Мерси за препоръката, ще я потърся.

нпп, к'ур за тебе, казах да не ми се осира темата с религиозни глупости.

[RagioL]

Смърт, вече не ми пука за нея.

След две или двеста години все тая.

[ScarlettS]

Смърт, вече не ми пука за нея.

След две или двеста години все тая.

Как стигна до този извод?

Интересно ми е, понеже аз винаги бих избрала по-дългия живот, не толкова заради страха от смъртта, колкото от желанието да изживея повече неща.

[Concussion]

Как стигна до този извод?

Интересно ми е, понеже аз винаги бих избрала по-дългия живот, не толкова заради страха от смъртта, колкото от желанието да изживея повече неща.

Зависи какъв е животът. Баща ми работеше в производството, и неведнъж са се случвали злополуки, макар и никой да не им дава гласност - на някой нещо да му избухне в ръцете, жена се спъва и става експлозия, и следват дни, или седмици на "лечение" в спешното преди да си отиде евентуално човека. И аз винаги като съм казвала "Ох, дано да се отърве по-бързо" той ми е отговарял - "На всеки му се живее". Е, според мен не е така. Аз избирам щастливия живот пред дълголетието. Може да не е 80-100 години, ама колкото - толкова.

[ScarlettS]

^
О, да, със сигурност почти всеки би предпочел 'щастлив' живот пред дълголетие, но аз имах в предвид по-скоро комбинацията между двете.

[Concussion]

Да, бе, разбрах те. ^^ Аз искам да видя докъде ще стигне развитието на света, само заради това искам да доживея дълбоки старини, много ми е любопитно.

[ScarlettS]

Мда, и на мен това ми е една от причините

[ilikeitdirtyX]

Не ме е страх от смъртта, но искам да съм си се наживял, да съм видял каквото трябва да видя и да не е болезнена смъртта примерно да заспа завинаги, дето му се вика...

[RagioL]

Как стигна до този извод?

Интересно ми е, понеже аз винаги бих избрала по-дългия живот, не толкова заради страха от смъртта, колкото от желанието да изживея повече неща.

Човешкото съзнание е ограничено, ако съществуваш стотици години и не успееш да го разшириш си е чиста агония.

Ако не осъзнаеш ограничението ще съществуваш в илюзия.

[RagioL]

П.П Аз споменах само че не ми пука за смъртта.

А как стигнах до този извод не помня вече.

[npp]

Човешкото съзнание е ограничено, ако съществуваш стотици години и не успееш да го разшириш си е чиста агония.

Ако не осъзнаеш ограничението ще съществуваш в илюзия.

ако обремененият човек не бъде освободен, тогава съществуването му наистина не ще може да се нарече нормален живот, но както много хора са казвали: "това не е живот, но ад", такива хора се нуждаят от пълно/вечно освобождение още тук в този свят приживе, това са хората с: рожденствени, душевни, заразни и дегенеративни болести, с недъзи/сакатство, обладаните, с злонравие, бедните/гладните/бездомните, и въобще всички обременени и страдащи, но това значи не просто освобождение, но и пълно изцеление

[Rebirthing]

Хм, не съм особено сигурна. Изпитвала съм голям ужас при мисълта за вечен живот, но същия ужас изпитвам при мисълта за край, въпреки че след като съм мъртва едва ли ще ми пука особено. Вярата в прераждането е една добра утеха в такива случаи, но до колко е истина, не мога да бъда сигурна. Тъй като се занимавам с астрология виждам, че характера и съдбата на повечето хора е предопределен, всеки носи някаква карма/тежест от минал живот, която следва да се обработи през този. Има млади хора които притежават мъдрост и знания присъщи за възрастни, хора които все едно вече са пребивавали на тази планета, имат вътрешна интуиция за нещата...сякаш това знание е смътен спомен от минал живот...

[Concussion]

Не вярвам в прераждането. Първо, най-малкото, колко хора е имало преди, да речем хиляди години, колко живеят сега. Откъде се прераждат останалите души, или се създават нови такива? Второ, това с "не ви ли се е случвало да сте някъде и да чувствате че сте били на това място и преди" е голяма глупост, още повече когато въпросното място е съвсем нова сграда, построена съвсем скоро. Значи в предишния си живот си живял на същото място и си правил същото нещо... няма логика, явлението дежавю не трябва да се бърка с прераждането. И въобще, за какво духовно усъвършенстване говорим, за какво поправяне на грешки, след като хората си продължаваме да бъдем лоши, че и по-лоши ставаме. Заеби, прераждането за мен е като всяко друго вярване в задгробен живот, пак стремеж към вечен живот и нежелание да се приеме истината.

[loveca777]

Когато ми е гадно и съм голяма депресия - не се страхувам от смъртта ,а дори я искам ,защото си викам ,че животът е гаден и гаден и гаден...
Иначе по принцип не ми се мре и не мисля много за смъртта , но ме е страх за близките си !
Та инстинктът ми за самосъхранение сигурно работи
Дори да има задгробен живот и Ад - не ми пука ,че мога да отида там - квот ше е това