Вярата е нещо ужасно лично. Мога много да уважавам един вярващ, ако просто си живее като такъв с неговите си разбирания. Когато, обаче, тръгне да се обяснява надълго и нашироко в опит да навие странични хора, че неговото мислене е най-вярно, ми става антипатично. Смисълът на вярата е да си живее в теб и да се развива без да имаш нужда да го доказваш на някого. Ако имаш такава нужда, значи самият ти се съмняваш и имаш нужда от събиране на доводи и самонавиване. Лично мнение. Мен може никъде да не ме броите. Аз и за атеист не ставам.