Сега съм 8 клас. В старото ми училище имах известни проблеми с съученичките ми но в края на краищата нещата се оправиха донякъде. С повечето съм в добри отношения. Сега ще си кажете : Кой знае какви интриги е въртяла тая. Аз няма да се оправдавам защото всеки понякога е допускал грешки спрямо приятелите си, но в крайна сметка мисля че имам вина. Както и да е. Не е в това въпросът. Въпросът е в това, че след 7 клас, като кандидатствах в ново училище си казах че всичко ще се промени. И точно така стана промених се до известна степен или поне така си мисля. Когато учебната година започна всичко вървеше много добре. Намерих си приятели,компания с която движех всяко междучасие, но в последствие нещата се усложниха. Започнах да имам проблеми и с тях. Осъзнавам че няма как от два класа ,в които досега съм била всички останали да са ми проблем и те да за виновни, за това реших че проблемът е в мен. Понякога съм доста заядлива и казвам неща които не искам или не трябва без да се замислям преди това. Очевидно това ми играе лоша шега в отношенията с приятелите ми.Ако не това не знам какво друго. Дори в момента не съм сигурна за какво точно говоря.Чувствам се виновна и в същото време самотна. Имам приятелки в училище, но като че ли са ми приятелки само там. Викат ме да излизам с тях да ходим в мола. Аз все отказвам. Понеже не мога да ви обясня как точно се дърва и какъв ми е проблема бих искала да ми кажете. Какво да направя за да ме харесват повече хората. Бъди себе си изглежда няма да помогне. : )