Има ли нещо, за което да съжалявате адски много?

[ShtrudeL]

В сряда имам изпит, а не съм чела нищо. Ще седна да прочета, но държанието на изпитващите ме влудява. Мразя да ми се карат като на пет годишно. И то за нещо, за което нямат право да ми се карат. Идва ми да си излея всичкото и да затръшна вратата, пфф, наистина понякога едва се сдържам. Не е справедливо. Тяхна работа е да си предадат това, което имат, а не да ми четат морал и да ми набиват в главата идеята, че това ще го работя цял живот и ще живея в страх да не би да убия някой човек от невнимание. Ей за това съжалявам. Че записах тая скапана специалност. Нека някой друг има жалката фантазия 'да помага на хората', не искам да съм част от света на медицината. Не искам и не ме интересува какви бацили има, колко милиграма контрастна материя се влива в хората, какво имат под кожата и какъв е броя на левкоцитите им. Не ми пука за всичко това, не искам да съм част от него. Не искам да знам какво става, защото не искам да живея в страх. Както казва едно много уважавано от мен човече: "За да е щастлив човек не трябва ясно да съзнава какво яде, какво пие и какво диша." Не знам защо изписах всичкото това тук.

[montana6]

Не искам да знам какво става, защото не искам да живея в страх. Както казва едно много уважавано от мен човече: "За да е щастлив човек не трябва ясно да съзнава какво яде, какво пие и какво диша." Не знам защо изписах всичкото това тук.

Страхът зависи от състоянието на духа ти, а не от това колко знаеш.

[EinGutesKind]

В сряда имам изпит, а не съм чела нищо. Ще седна да прочета, но държанието на изпитващите ме влудява. Мразя да ми се карат като на пет годишно. И то за нещо, за което нямат право да ми се карат. Идва ми да си излея всичкото и да затръшна вратата, пфф, наистина понякога едва се сдържам. Не е справедливо. Тяхна работа е да си предадат това, което имат, а не да ми четат морал и да ми набиват в главата идеята, че това ще го работя цял живот и ще живея в страх да не би да убия някой човек от невнимание. Ей за това съжалявам. Че записах тая скапана специалност. Нека някой друг има жалката фантазия 'да помага на хората', не искам да съм част от света на медицината. Не искам и не ме интересува какви бацили има, колко милиграма контрастна материя се влива в хората, какво имат под кожата и какъв е броя на левкоцитите им. Не ми пука за всичко това, не искам да съм част от него. Не искам да знам какво става, защото не искам да живея в страх. Както казва едно много уважавано от мен човече: "За да е щастлив човек не трябва ясно да съзнава какво яде, какво пие и какво диша." Не знам защо изписах всичкото това тук.

Еми те повечето хора записват медицина с идеята, че един ден ще взимат милиарди болни амбиции