- Форум
- По малко от всичко
- Кофата
- Гадна Тема: Ако някой от Вашите пoчине внезапно
Ама едно е баба и дядо, друго е мама и татко бе. Какви хора сте.
И аз не плаках, когато в 5-6 клас баща ми дойде в училище да ми каже, че майка му (баба ми) е починала. И то не плаках, защото и той не плака, защото е знаел, че ако го видим такъв ще е още по-тегаво. Не плаках никъде, пред никого. Никога не плача за починали хора пред някой. Правила съм го само пред един човек, но чувствах, че с него мога. Та през цялото време в гърлото ми беше заседнала топка сгъстен въздух и ми беше ужасно тъжно. Мислеха я за луда, от което винаги ми е било тъжно. Видях я как лежи в леглото си вкоченена, покрита с някаква кърпа на главата. Боже, помня такива неща с най-миниатюрни подробности, а бях малка.
Като цяло не мога да приема и да осъзная, че някой, който е бил с мен толкова дълго време, вече го няма... И когато от време на време го осъзнаеш съвсем трезво... те смазва.
Пак казвам, че съм твърдо против депресиите, но е и странно да не пролееш някоя друга сълзичка за човек, който вече не е до теб...
4XCOKИ
Sometimes the best gift is the gift of never seeing you again.
Всичко за мен? Че то ако го кажа, няма вече да е за мен. Ще е всичко за теб.
4XCOKИ
Sometimes the best gift is the gift of never seeing you again.
Всичко за мен? Че то ако го кажа, няма вече да е за мен. Ще е всичко за теб.
Така е, но все пак различните хора имат различни отношения към най-близките си. Има хора, които не са в добри отношения с родителите си, или пък просто са се отчуждили от тях по някакъв начин с времето, което също повлиява.
Другият момент е, че едно е да си говориш просто на теория, друго е, като ти се случи.
В щастието не се самозабравяй, в нещастието не се отчайвай.
fear4o <--- май bro' xDD
darkPaladin <--- *миг, мииг*
So what we get drunk
So what we smoke weed
We’re just having fun
We don’t care who sees
So what we go out
That’s how its supposed to be
Living young and wild and free
На момента ще ми стане тъжно и не мога да предотвратя това. Само че депресията е безсмислена и ненужна, осъзнах това отдавна и успях да се науча да не съм депресиран, каквото и да стане. Та, неизбежно ще ми стане супер гадно и в началото ще съм депресиран, но до няколко дни се очаква да го преживея.
Да си депресиран е избор.
ima edna duma koqto nikoga ne kazvam i tq e nemoga
Вече съм обсъдила с тях (сериозен разговор) дали искат да бъдат кремирани и дали искат попове, литургии и такива неща, и двамата не желаят попски истории, майка ми иска да бъде кремирана и да й пръсна праха на Мусала.
Ще ми е тъжно, разбира се, но вече съм го преживяла/наревала съм се като малка, общо взето гледам да ги спамя да се пазят - да не пушат и да не пият много, да карат внимателно и т.н. , но не са деца, сами си решават дали им се живее, или не.
Предполагам, че няма да рева.
И съм самостоятелна от малка точно поради тази причина, че знам, че родителите ми имат сравнително рисков живот и във всеки един момент трябва да очаквам, че ще им се случи нещо и ще си заминат.
Това, че няма да страдам, че съм ги загубила не значи, че не ги обичам. Просто оценявам, че са ми дали толкова много, и се радвам, че съм ги познавала, и да се реве, и да се страда, и да не се - абсолютно все едно е.
И никога не съм разбирала хората, които страдат по погребения - ама наистина ли никой не си мисли за това, че родителите му ще умрат, не знам какви сметки си правят хората.
Като осъзнаеш, че вашите ще умрат един ден - ревеш малко и после като умрат - не ставаш неадекватен, а продължаваш напред, както те биха искали да е.
Девет кули дзидини,
девет враке железни.
Никой немой да отоври
да прерила, ей ей...
Зад високи дзидини
девет темни одаи
едно сърце те люби
заплетено, ей, ей...
Дано не ви се случва скоро! Това, че няма да плачете са глупости. Това, че няма да изпаднете в депресивно състояние е глупост.
Истината е, че няма по-лошо нещо. Това е човека, който те е създал и е бил до теб през целия ти живот и факта, че вече го няма сам по себе си те кара да се чудиш "И какво сега?". Така или иначе живота продължава, след една седмица се съвземаш и продължава ежедневието ти.
Важно е просто когато мислиш за него да го свързваш само с хубави неща. :>
Ако случайно съвсем случайно,една сутрин разбереш,че вместо златното ти пишле се е появила космясала,сиренясала п*тка.Ко ше прайш?
Първоначално написано от ledenakrasota
Предполагам, че няма да го понеса добре. Първоначално ще го ударя на депресия, а после ще прикривам чувствата си.
When I let go by a day without talking to you, that day's just no good... (
Доста бездушно ми се струва това изказване. Естествено, че всеки осъзнава, че рано или късно ще си отидат и най-близките му хора, но когато обичаш някого, няма как да бъдеш готов за смъртта му, ако ще и да ти кажат точния час. Може да се опитваш да си внушаваш някакви работи, за да го понесеш по-лесно, но душевно никога няма да си готов. Това не ти е изпит или задача, за която да се подготвиш и да няма проблем. Все пак говорим за хора, които са били с теб от раждането ти, които са се грижили за теб, помагали са ти и благодарение на тях си на тоя свят.
В щастието не се самозабравяй, в нещастието не се отчайвай.
аКо ми се плаче,е то аз ще спръ чувството за мене си има много начини,ама ще ми е хипер гадно,с когото и да е...много гадно :О
Не искам да си представям не искам и да мисля за това
LovEsIckk
Спя с телефона до главата от 4 години.
Дори като си лягам с приятеля ми пак си взимам телефона в леглото.
Мъжко съм !
Вероятно има разлика между баба/дядо и мама/татко.Аз никога не съм губил баба/дядо,тях просто ги е нямало.Но когато загубих баща си и то по ужасен начин,дори не помня как съм се чувствал,не помня нищо след това,спомените се появиха след като ме заведоха при една баба.А преди това ужасните моменти ги има записани някъде в съзнанието ми,но не си ги припомням,ако започнат да изплуват,се опитвам да мисля за нещо друго,просто не разрешавам да изникват отново ужасните спомени.Мисля,че това е най-правилния начин,иначе може да се побъркаш,но не всички мислят като мен.
Да не пролееш нито една сълза при загуба на близък човек е всичко друго,но не и силна психика.
4XCOKИ
Sometimes the best gift is the gift of never seeing you again.
Всичко за мен? Че то ако го кажа, няма вече да е за мен. Ще е всичко за теб.
Бил съм на 4 погребения (баба, дядо, чичо, прабаба), не ми е до плач, но ми става тъжно, като гледам другите хора.
n00bs
4XCOKИ
Sometimes the best gift is the gift of never seeing you again.
Всичко за мен? Че то ако го кажа, няма вече да е за мен. Ще е всичко за теб.
И до днес науката не може да обясни защо хората плачат. (Ако има някаква статия за причината, съм я изпуснала.)
Няма как да не се разплача. Родителят си е родител...![]()
"Най-голямото ми богатство е дълбокият покой, където се стремя,израствам и печеля онова, което светът не може да ми отнеме с огън и меч."- Гьоте
"Scio me nihil scire" - Сократ
много ги обичам и двамата, не искам и да си го помислям![]()
"И гълъбът, сбрал топлина от кръвта,
под пазвата трепна полека,
удари с криле и натам полетя,
където не стигна човека."
На погребението на баба ми по бащина линия не плаках, понеже бях на 9, почина 10тина дни преди да стана на 10 и не осъзнавах, че никога няма да я видя повече...
Когато почина дядо ми по майчина линия плаках, но малко... 4 дена след това навърших 13...
Когато почина много добър приятел (на 24 години :/ ) не отидох на погребението, останах да помогна да оправим масите и т.н. за гостите... но когато останах сам си поревах стабилно...
Утре ми предстои погребение но родител, няма как да не се разрева... :/
Просто като се сетя, че никога повече няма да го видя когато отида на село и... :/ Ще вляза в къщата и няма да има никой който да ме посрещне... даже в момента докато пиша поста и ми се насълзяват очите...![]()
"Всичко отдалечено от морето е провинция." Ъ. Хемингуей
Може и да плува, може и да лети, но не го прави защото го мързи!
Мишинка
BrainDamage
значи е баща ти MaLyKoLiU ?
6б3З10
мхм
"Всичко отдалечено от морето е провинция." Ъ. Хемингуей
Може и да плува, може и да лети, но не го прави защото го мързи!
Мишинка
BrainDamage
Най-ужасната гледка: да гледаш най-близкия си човек в парче дърво, а след това в земята и вътрешно да си крещиш 'омг какво прави той там?!'
Искам да ме кремират. 100%
4XCOKИ
Sometimes the best gift is the gift of never seeing you again.
Всичко за мен? Че то ако го кажа, няма вече да е за мен. Ще е всичко за теб.
Всичко се случва в живота. Умират хора, било от болест, било от старост или при злополука. Тъжат близките им и роднините известно време. След това искаш или не искаш всичко се забравя до една степен, не се сещаш всеки ден за този човек, който е напуснал света. Той вече няма чувства, няма съзнание, само ти имаш, да го помниш, но не се сещаш толкова за него. Трябва да се продължава напред, плача е безсмислен. Ако ти е тъжно поплачи си, но няма да го върнеш към живот, той просто изчезва, там някъде лежат костите му в гроба и това е.... Тъжна картинка, но неизбежна..........
sapphire5![]()
lqlq: ima li efekt ot rasteja na hormona ... ?miroslav: zdr az sam na 23 i teja edva 55 kila kakvo da zema za da stana i az 4ovek
Много гадно MaLyKoLiU. Все пак горе главата, нещата ще се наредят малко по малко..
На едно приятелче почина баща му като бяхме 5-6 клас.
Много тъжно беше... ;/