На погребението на баба ми по бащина линия не плаках, понеже бях на 9, почина 10тина дни преди да стана на 10 и не осъзнавах, че никога няма да я видя повече...
Когато почина дядо ми по майчина линия плаках, но малко... 4 дена след това навърших 13...
Когато почина много добър приятел (на 24 години :/ ) не отидох на погребението, останах да помогна да оправим масите и т.н. за гостите... но когато останах сам си поревах стабилно...
Утре ми предстои погребение но родител, няма как да не се разрева... :/
Просто като се сетя, че никога повече няма да го видя когато отида на село и... :/ Ще вляза в къщата и няма да има никой който да ме посрещне... даже в момента докато пиша поста и ми се насълзяват очите...