Бихте ли си осиновили дете?

[xoxi]

Не, не бих.
Ако ще имам дете, искам във вените му да тече моята кръв.
Попринцип въоще не правя планове за деца в бъдеще, но ако след години реша да имам, то искам на 100% да усетя чувството да даря живот и да стана майка.
Не си представям да обичам чуждото така, както ще мога да обичам своето.

[anonymous708973]

Не кръвта прави детето твое.

[cyclops]

Не. Връщането ще е прекалено тежко за детето. Преди години исках да вземем едно-две дечица от дом да прекарат Коледа вкъщи... не го направихме, защото детето не познава нормалната семейна Коледа, а когато види за какво става въпрос, ще му е изключително болно и тъжно, че то не може да празнува такава.

Съгласна съм. И аз мисля така.От друга страна скоро ме караха да се замисля на тази тема покрай едни познати на родителите ми, които станаха приемно семейство на детенце. Историята на детето е, че неговата майка го е оставила в дом, тъй като не може да се грижи за него. Обаче не го дава за осиновяване. Ето защо тези деца може единствено да се настанят временно в едно семейство, докато биологичните родители си ги поискат. А ако не си ги поискат си остават там. От една страна е много тъпо, защото детето свиква вече с една среда и после като си го вземат е много травмиращо. От друга страна пък може би е по-добре, отколкото да остане в някоя мизерна институция.

[ShtrudeL]

Искам всички, които казвате "бих", един ден да си осиновите, за да застанете зад думите си. Пожелавам ви го от сърце.
До тогава - не ви вярвам. Дори вие не си вярвате. Сигурна съм.

[mimsssssss]

Бих осиновила дете, с приятеля ми сме говорили за това. Той единствено се изнервя, когато започнем да говорим за пари. За него е недопустимо да искаш да направиш добро за едно дете и да го гледаш като в свое и същото време да брой 20 000 за него, все едно е стока. Ние живеем и в друга държава, тук нещата са малко по различни, още повече че сме чужденци, ама кво да се прави. И двамата сме навити, та се надявам след няколко години да си имаме.
По принцип парите не са ме спирали никога. Не че имам много, но когато искам нещо, се лишавам от друго. Примерно много мои бг приятелки имат по два телефона с две карти, че някои имат и на трети оператор. Е ми смейте ми се, ама нямам пари в телефона от близо 7-8 месеца. С който трябва да говоря - го правя по скайпа, а който трябва да ми звъни - ми звъни. Само дето картата ще ми я блокират скоро хаха. Та парите не смятам, че са проблем за едно семейство за да си покрива нуждите. Тук където живея е почти недопустимо да имаш едно дете. Повечето ми познати са три деца. Да, раждат малко късничко - над 28г., ама не всичко е като на филмите.

[Scarface_]

Не бих осиновил дете ... Мисля да имам доста и мои си деца ... 3-4 , по възможност момченца ... по скоро ,помагал съм и бих помагал на някои от тези деца ,...

[Furious?]

Никога.Преди исках , но ся не

[ShtrudeL]

Сега като се замисля е тъпо да кажеш "Бих, но само ако НЕ мога да имам МОИ."
Все едно децата по домовете са нещо, с което трябва да се задоволиш, ако искаш да имаш изобщо дете. Все едно са втора ръка. Пфф грозно е.
Ако казваш, че би осиновил дете, трябва да го искаш дори да можеш да имаш свои.

[DisappointedDreamer]

Не бих си осиновила дете. Бих станала доброволка в дом за деца, бих им помагала, бих играла с тях, но не бих осиновила едно. Може да звучи егоистично и гадно, но искам да усетя какво е да носиш дете 9 месеца, какво е да родиш и да се чувстваш свързана с малкото или малките дребосъчета.

Много от вас сега ще скокнат и ще кажат, че мога да си осиновя и да си родя едновременно. Да, мога, но не съм сигурна че някога ще гледам на това дете, като свое собствено, че ще го обичам колкото обичам своите. Ако е съвсем новородено бебенце, добре, може би бих се навила. Но после идват и проблемите/въпросите относно дали да кажеш на детето че е осиновено, как ще го приеме то, ще се ядоса ли на теб, ще тръгне ли да търси биологичните си родители и т.н. С такова нещо не бих се справила.

[summerxtime]

Не бих си осиновила дете. Бих станала доброволка в дом за деца, бих им помагала, бих играла с тях, но не бих осиновила едно. Може да звучи егоистично и гадно, но искам да усетя какво е да носиш дете 9 месеца, какво е да родиш и да се чувстваш свързана с малкото или малките дребосъчета.

Много от вас сега ще скокнат и ще кажат, че мога да си осиновя и да си родя едновременно. Да, мога, но не съм сигурна че някога ще гледам на това дете, като свое собствено, че ще го обичам колкото обичам своите. Ако е съвсем новородено бебенце, добре, може би бих се навила. Но после идват и проблемите/въпросите относно дали да кажеш на детето че е осиновено, как ще го приеме то, ще се ядоса ли на теб, ще тръгне ли да търси биологичните си родители и т.н. С такова нещо не бих се справила.

Изобщо не е егоистично.И аз съм на това мнение.

[krasawichka]

не.. Не бих!

[xoxi]

Не кръвта прави детето твое.

Пантерке, приемаш го прекалено буквално.
Искам детето ми да е чакано, да го нося 9 месеца, да споделя с бащата всички трепети и притеснения около бременността, да го родя и още от първия ден да го гледам как расте.
Не искам дете чакано или нежелано от друга жена, носено от нея и родено от нея. Просто няма начин да го обичам като това, което ще е плод на любовта между мен и приятеля ми.
Знам, че звучи егоистично, но някой спомена в темата, че всяко дете заслужава да бъде обичано.
Хора, които имат свое собствено и осиновено дете и са ми казвали, че обичта се появява и с грижата, но винаги има разлика между своето и чуждото.

[shadowcrew]

От една страна да - винаги бих помогнал на хора които са в лошо положение, каквито са децата от такива домове. Друг е въпросът, че там е пълно с роми, които нямат поправяне.