В клетката на моето страдание

Омразата в сърцето ми впива
своите остри като бръснач зъби
и отровата й във вените ми се влива.

Скръбта ме завладява
и пуста остава моята душа.
Болката ме подлудява.

По тези струни моите пръсти кървят.
Музиката е моето извинение,
ала дали тези ноти страданието ще прекратят?

Ще могат ли те да изкупят моя грях?
Ще ми помогнат ли да си простя,
че грешница аз бях

и на този пратеник на ада
продадох аз душата моя?
Ще продължи ли сърцето ми вечно да страда?...

Тези мисли дълбоки белези оставят,
но нямам вече сили да крещя.
А звуците в сълзите ми се давят.