Моите първи стихове

[News_hr3k]

Не претендирам за оригиналност и добро изпълнение, написах ги точно за 15 минути.
Enjoy:

Желаех те, и още те желая,
за теб се моля всеки миг,
знам че с тебе идва края,
но пак те моля, чуй ти моят вик.

Обичах те, и още те обичам,
единствено във тебе вярвам аз,
за тебе всичко давам, в теб се вричам,
за този скъп последен час.

Ела при мене час по-скоро ти,
със ледената си ръка ме удари,
сърцето ми ранено нека да тупти,
не слушай него, а в сълзи ме удави.

На прага чакаш, чакам те и аз,
готов съм всичко да направя,
дойде най-сетне този искан час,
вземи ме смърт, и нека всичко да забравя.


********************************

Не знам дали съм в Ада или в Рая,
не знам защо съм тук, защо съм жив,
дори не знам дали това е края,
защо съм тук, а не в света красив.

Не знам дали ще оцелея,
потънал сам, във този мрак,
дали да плача, или да се смея,
дали да се кача на този влак.

Но знам, че искам да живея,
но не живот във болка и във скръб,
да тичам волно и да пея,
и на тъгата да обръщам гръб.

********************************

Казах ти, че ще се върна,
ето ме, сега съм тук,
позволи ми пак да те прегърна,
на човеците напук.

Погледни ме във очите,
плахо ми се усмихни,
разкажи ми за мечтите,
пламенно ме целуни.

С огънят на твойто тяло,
в мен пожарът запали,
и да тръгна ще се върна,
теб обичам, запомни!

******************************

[ShtrudeL]

чесНи ли трябва да бъдем ?

Не ми харесват.
Като цяло не обичам сладникави любовни стихчЕта.

Трябва много, много да четеш преди да станеш добър.

[ShtrudeL]

ето ти нещо за любовта, което не е лигаво:

Не е страшно, че си е отишла.
Трябваше да си отиде, зная.
Да си тръгне хубаво излишна —
просто, за да влезе в друга стая.
Страшно е, че си отиде грозна.
Наранена от пияни клетви.
Купена от лицемерно розово.
И бакшиш — за да пропее в клетката.
Страшно е, че си отиде пуста.
Затова и спомен не остави.
Чувствам го — не просто ни напуска...
Тя си търси вир да се удави.
Иде ми небето да изкъртя,
дето съди тъй несправедливо.
Любовта — невинната — е мъртва.

А убийците остават живи.



Прости, до днес не те обичах,
тъй както заслужаваш ти.
Съвсем ми беше безразлично
дали съм ти любим. Прости!
Дори не те и забелязвах,
че съще ствуваш покрай мен.
Не те ревнувах, нито пазих.
Живеех с тебе ден за ден.
И честичко сам в други влюбен,
не страдах от страха нелеп,
че може и да те загубя,
и да се влюбя... тъкмо в теб.
До днес. Но днес, незнайно как тъй,
един случаен джентълмен
ти хвърли погледче за кратко
и ти направи комплимент.
Дали на мен тъй ми се стори,
или пък тъй си бе, не знам,
но пръв път друг ми заговори,
че имам хубава жена.
Че е харесвана, че грее
с особен чар, очи и глас,
че другите съзират в нея
туй, що недосъзрях аз...
И го съзрях. В един миг. С хубост
невиждана те аз видях.
- Нима, нима ще те изгубя? -
си викнах сам във адски страх.
Нима?!... Но нещо по-нелеко
удари мисълта ми с чук:
какъв скъперник е човекът -
цени безценното до него
едва щом му посегне друг!

[ledenakrasota]

Някои моменти не звучат добре, но има логика и няма безсмислици. Римата е премерена. Нямаш сравнения и метафори. Структурата не е новаторска, но спазваш форма. Няма кой знае каква голяма художественост, но имаш някакъв стил.

[BadAss]

[Pikachu]

И не си наясно къде какъв определителен член се слага. troll.jpg