Споделям, но и съвети не бих отказала.

[aloveyou]

Дълго време се чудех дали да я пусна тая тема, по една или друга причина. Но просто искам да споделя, защото се чувствам ужасно гадно и не знам какво да направя.

Не знам от къде и как да започна, но с приятеля ми решихме да го направим. И двамата сме девствени, но той действа наистина внимателно. Проблемът е, че мен ме боли, а принципно си имам нисък праг на болка. Пробвахме с език и с пръсти, докато най-накрая днеска разкъса девствената ципа с пръсти. Разшири ме с няколко пръста, но тъй като на него му е дебел мъжкия полов орган, аз отново усещах болка, докато измине някакво определено разстояние (ако мога така да се изразя). А когато усетя болката се стискам и ми отнема време, докато се отпусна отново.

Обичам го и знам, че искам той да ми е първия и последния. Проблемът е, че какво да направя, за да изчезне поне малко тая болка? Или дали ако го направим изведнъж и всичко свърши, ще боли много?

Объркана съм. А и си мисля, че ми се сърди за това, че отново не се получи. Това ни беше третият опит, но някакси не се получава, а аз се чувствам гадно.

Ако има значение възрастта - аз съм на 16, той на 18.

Благодаря ви предварително за мненията/съветите, които ще ми дадете. И моля, без нападки.

[ledenakrasota]

Няма за какво да ти се сърди. Какви са тези глупости?! На него му е дебел, а ти си тясна. Да се сърди на оная си работа. Не си достатъчно отпусната. Вазелин не ползвате ли? Пийни нещо за да те отпусне преди да действате. Не става от раз.

[marilyn]

Всички сме минали по тоя път, споко. Просто трябва да го изтърпиш и ще видиш после къв е кефа. Не му мисли много, пийни си примерно едно, така за кураж (разбира се, не прекалявайте!!!) иии давай.

[SisiStrange]

Мда, давай по-спокойно. Нормално е да не се получава брилянтно от първия път. Щом знае, че е с девствено момиче, би следвало да го очаква и да не се сърди. Лека полека ще се получи.

[ShtrudeL]

Всички девствени виждат пенисите на момченцата като много дебели, големи и страшни.
Изтърпи го да ти влезе целия нормално няколко пъти и после всиичко ще е хубавичко. ^^

[DragonLady]

Всички девствени виждат пенисите на момченцата като много дебели, големи и страшни.
Изтърпи го да ти влезе целия нормално няколко пъти и после всиичко ще е хубавичко. ^^

+1
Така е. Първият винаги е най-големият, най-дебелият и тн. А после като преспиш с някой друг/други разбираш, че далеч не е било така.
Иначе идеята с пииването на едно не е лоша, стига да не прекалиш с алкохола. Отпусни се доколкото ти е по силите, и недей да го мислиш толкова много.

[barbiee96]

Имаше едно "ще те боли няколко секунди, ама после ще ти стане хубаво"
Нормално е да има болка, понякога боли много, ама после минава. Възможно е и първите няколко пъти също да боли, но минава..

[alchy]

Всичко с времето.. правете го всеки ден и след 1 седмица ще чувстваш само удоволствие

[djipsito]

Вместо да се мъчите лека полека, може да е по-добре изведнъж, да боли един път и да спре, а не да те мъчи. При мен така беше. Боля ме, изтръпнаха ми крайниците от болка даже, ама е един път. После може да боли докато вагината се напасне на размера му, ама ще е по-лека болка.

[alchy]

Да бе, наведнъж да го нахлузи и да я сцепи путето.. леко трябва да се действа, но сигурно , и без да се отказват!!

[djipsito]

Е, няма да й го вкарва със засилка от вратата, много ясно. Ама да си играе два часа да влиза..... де да знам. Както искат.

[alchy]

Е точно, да си поиграе малко докато не стане номера

[DontSpeak]

Стегни се момиче.....вагината ти е "проектирана" да изкара цяло бебе от там ти един х*й не може да вкараш тцтц....

[NomNomNom]

Хмм, наистина сте в интересна позиция, сякаш нямата ход на действие. Първо: в никакъв случай не ви критикувам. Не се съгласявам с някои от горните коментари – на г-жа Борисова и г-жа Иванова. Човек не може да заповяда на сърцето си кого да обича, така че и вие не можете да заповядате на себе си да обикнете това дете. Но! Вие сте длъжна, докато сте негова съпруга, да полагате грижите за това момиченце и да не му отказвате справедливото внимание и нежност. Знам, че ви е много трудно, че се чувствате напрегната, сякаш използвана, но ако не сте справедлива, нежна, общителна и внимателна, не само ще отблуснете момиченцето, но и неговият баща. Детето се нуждае от жена, за съжаление майка му вече я няма, така че бъдете вие тази. Колкото до обичта, ако Всевишния е решил, вие един ден ще обикнете това дете, сега е твърде рано, смятам, но дори и да не стане никога така, това не ви пречи да бъдете винаги добра към нея. Справедливостта е много важна също, както вече споменах, особено ако все пак имате и ваше собствено дете. Второ: Съпругът ви не иска да имате общо дете, защото смятам, че се страхува, че вие няма да сте справедлива еднакво към двете, както и да полагате грижи еднакво за тях. А когато това започне да се усеща, ще имате наистина проблем. Мисля, че ако успеете да будете към това момиченце добра и нежна, ако вложите цялото си старание в този момент към нея, той ще се съгласи да имате ваше дете. Друга възможна причина за отказа му е, че той наистина не желае повече деца, особено след като е заживял отново с малко дете и ако имате някаква предистория, примерно! Т.е да кажем, чувства вина спрямо майката, че я е изоставил приживе с детето. Сещам се и още нещо. Вероятно се чувства притиснат някак, ако вие сте настояли прекалено или е потиснат, че не се е получило докато сте опитвала да забременеете и сега, след като неговото е вече у вас, му е нещо като легална причина да не живее под напрежение дали ще ви направи дете или не, след като дълго не сте заченала. Трето: Говорете с не него, сериозно и много спокойно, без истерии, нерви, условия и т.н. Настройте се за този разговор отдалеч и много внимателно. Ако той откаже да говорите по темата, оставете го, почакайте и пак опитайте, но при отказа му кажете, че имате намерение да обсъдите това в по-подходящ момент, просто му дайте да разбере, че сте решена това да се обсъди, а темата е именно ваше общо дете. Обяснете му съвсем просто нещата, а именно, че нямате нияо против, надяавам се, да отгледате неговото дете, но искате да имате и свое, искате да познаете тайнството на майчинството още от зачеването и растежа на плода в утробата и че това е нещо, което смятате, че той няама право да ви отнема, след като вече е станал един път баща. Нито вие сте виновна за това, нито той, но и никой няма моралното право да наказва другия с егоистични желания. Помнете, че решението за общо дете е на двамата, не поемайте самоинициативи за забременяаване и т.н., не му извивайте ръцете, но ако е категоричен в нежеланието си, а вие също в намерението да родите, то нямате друг изход освен да се разделите. Знам, че звучи ужасно, но това се преживява. Но, не смея да твърдя. че ако се откажете от собствено биологично дете, ще го преживеете. За една жена това е много, много голяма дилема. Последно: Не мисля, че ви има нещо на инстинктите, или че сте ненормална и т.н., напротив, обясних защо сте чувствате така, а именно, че не можете и при най-добро желание да заобичате някого, дори и това момиченце, ако Бог не преобърне сърцето ви. Ако беше толкова лесно ние хората да обичаме по заповед, нямаше да има толкова много нещастия в личните ни отношения. Според мен е жизнено важно в този момент от вашия съвместен живот да забравите за кратко вашето его и да направите всичко възможно за това момиченце и също да спасите връзката с вашия съпруг. Но, не се отказвайте и ваше собствено, за да не съжалявате един ден, когато стане късно за това. Има вероятно жени, който все пак, с някаква духовна сила, успяват да се откажат, да родят, но…аз лично не познавам такива, а познавам много и от най-различни религии и култури. Така че помислете най-напред за себе си какво точно и как го искате, дайте си време, не нервничете, не избухвайте, а дайте внимание и нежност на това момиченце. Останалото ще се нареди от само себе си, ако Бог е рекъл. Няма да се изненадам, ако я обикнете, но не го приемайте като задължение, защото е дъщеря на съпруга ви и защото обществото ви осъжда, а правете всичко доброволно, за нея, защото е човешко същество, защото е специална и защото вие не искате някой да постъпва така с ваше дете. Малката ще ви разбере, че се стараете, а децата оценят само искреността. Правете каквото правите за нея, от позицията на нейна приятелка, на жената, на която тя ще може да се довери, а не на заместничка на майка ?, защото никой никога не може да замести майката. Ако се справите с тази задача, детето ще ви обикне, а заедно с това и бащата, по особен начин. Вие ще бъдете за тях незаменима, а ако спечелите малката на своя страна с ваяата нежност, нищо чудно сама да си поиска братче или сестриче. От грижата и справедливостта към това дете, вие само може да спечелите, жалко, че звучи толкова грубо, но се надяавам да бъда разбрана правилно. Просто златното правило е, СПРАВЕДЛИВОСТ, нежност, грижа, внимание и обич, колкото и малко да е тя. Ако сте директна, не лъжете, не манипулирате, не истерясвате и сте СПРАВЕДЛИВА просто ще се изненадате колко бързо могат да се разрешат проблемите ви. Снабдете се с търпение, към съпруга, към момиченцето и към самата вас. Не пришпорвайте нещата и действайте с цяалото спокойствие и духовна сила, които можете да извадите от себе си и…Бог да ви помага!

[Ilikeliljon]

Хмм, наистина сте в интересна позиция, сякаш нямата ход на действие. Първо: в никакъв случай не ви критикувам. Не се съгласявам с някои от горните коментари – на г-жа Борисова и г-жа Иванова. Човек не може да заповяда на сърцето си кого да обича, така че и вие не можете да заповядате на себе си да обикнете това дете. Но! Вие сте длъжна, докато сте негова съпруга, да полагате грижите за това момиченце и да не му отказвате справедливото внимание и нежност. Знам, че ви е много трудно, че се чувствате напрегната, сякаш използвана, но ако не сте справедлива, нежна, общителна и внимателна, не само ще отблуснете момиченцето, но и неговият баща. Детето се нуждае от жена, за съжаление майка му вече я няма, така че бъдете вие тази. Колкото до обичта, ако Всевишния е решил, вие един ден ще обикнете това дете, сега е твърде рано, смятам, но дори и да не стане никога така, това не ви пречи да бъдете винаги добра към нея. Справедливостта е много важна също, както вече споменах, особено ако все пак имате и ваше собствено дете. Второ: Съпругът ви не иска да имате общо дете, защото смятам, че се страхува, че вие няма да сте справедлива еднакво към двете, както и да полагате грижи еднакво за тях. А когато това започне да се усеща, ще имате наистина проблем. Мисля, че ако успеете да будете към това момиченце добра и нежна, ако вложите цялото си старание в този момент към нея, той ще се съгласи да имате ваше дете. Друга възможна причина за отказа му е, че той наистина не желае повече деца, особено след като е заживял отново с малко дете и ако имате някаква предистория, примерно! Т.е да кажем, чувства вина спрямо майката, че я е изоставил приживе с детето. Сещам се и още нещо. Вероятно се чувства притиснат някак, ако вие сте настояли прекалено или е потиснат, че не се е получило докато сте опитвала да забременеете и сега, след като неговото е вече у вас, му е нещо като легална причина да не живее под напрежение дали ще ви направи дете или не, след като дълго не сте заченала. Трето: Говорете с не него, сериозно и много спокойно, без истерии, нерви, условия и т.н. Настройте се за този разговор отдалеч и много внимателно. Ако той откаже да говорите по темата, оставете го, почакайте и пак опитайте, но при отказа му кажете, че имате намерение да обсъдите това в по-подходящ момент, просто му дайте да разбере, че сте решена това да се обсъди, а темата е именно ваше общо дете. Обяснете му съвсем просто нещата, а именно, че нямате нияо против, надяавам се, да отгледате неговото дете, но искате да имате и свое, искате да познаете тайнството на майчинството още от зачеването и растежа на плода в утробата и че това е нещо, което смятате, че той няама право да ви отнема, след като вече е станал един път баща. Нито вие сте виновна за това, нито той, но и никой няма моралното право да наказва другия с егоистични желания. Помнете, че решението за общо дете е на двамата, не поемайте самоинициативи за забременяаване и т.н., не му извивайте ръцете, но ако е категоричен в нежеланието си, а вие също в намерението да родите, то нямате друг изход освен да се разделите. Знам, че звучи ужасно, но това се преживява. Но, не смея да твърдя. че ако се откажете от собствено биологично дете, ще го преживеете. За една жена това е много, много голяма дилема. Последно: Не мисля, че ви има нещо на инстинктите, или че сте ненормална и т.н., напротив, обясних защо сте чувствате така, а именно, че не можете и при най-добро желание да заобичате някого, дори и това момиченце, ако Бог не преобърне сърцето ви. Ако беше толкова лесно ние хората да обичаме по заповед, нямаше да има толкова много нещастия в личните ни отношения. Според мен е жизнено важно в този момент от вашия съвместен живот да забравите за кратко вашето его и да направите всичко възможно за това момиченце и също да спасите връзката с вашия съпруг. Но, не се отказвайте и ваше собствено, за да не съжалявате един ден, когато стане късно за това. Има вероятно жени, който все пак, с някаква духовна сила, успяват да се откажат, да родят, но…аз лично не познавам такива, а познавам много и от най-различни религии и култури. Така че помислете най-напред за себе си какво точно и как го искате, дайте си време, не нервничете, не избухвайте, а дайте внимание и нежност на това момиченце. Останалото ще се нареди от само себе си, ако Бог е рекъл. Няма да се изненадам, ако я обикнете, но не го приемайте като задължение, защото е дъщеря на съпруга ви и защото обществото ви осъжда, а правете всичко доброволно, за нея, защото е човешко същество, защото е специална и защото вие не искате някой да постъпва така с ваше дете. Малката ще ви разбере, че се стараете, а децата оценят само искреността. Правете каквото правите за нея, от позицията на нейна приятелка, на жената, на която тя ще може да се довери, а не на заместничка на майка ?, защото никой никога не може да замести майката. Ако се справите с тази задача, детето ще ви обикне, а заедно с това и бащата, по особен начин. Вие ще бъдете за тях незаменима, а ако спечелите малката на своя страна с ваяата нежност, нищо чудно сама да си поиска братче или сестриче. От грижата и справедливостта към това дете, вие само може да спечелите, жалко, че звучи толкова грубо, но се надяавам да бъда разбрана правилно. Просто златното правило е, СПРАВЕДЛИВОСТ, нежност, грижа, внимание и обич, колкото и малко да е тя. Ако сте директна, не лъжете, не манипулирате, не истерясвате и сте СПРАВЕДЛИВА просто ще се изненадате колко бързо могат да се разрешат проблемите ви. Снабдете се с търпение, към съпруга, към момиченцето и към самата вас. Не пришпорвайте нещата и действайте с цяалото спокойствие и духовна сила, които можете да извадите от себе си и…Бог да ви помага!

WTF?!?!?!?!?!

[aloveyou]

Благодаря на всички за отговорите ви. Определено ще пробвам с чаша преди да се пробваме отново.
И да, вярно е, че е проектирана, за да "изкара" едно дете от там, но си имам нисък праг на болка и един вид ме е страх от въпросната друга, иначе всичко друго си е 6.
Не, вазелин не използваме, но мислим да пробваме и с това. И даже той сам ми е казвал, че пениса му е дебел, а аз съм прекалено тясна и затова имаме затруднения. Може би.

[aloveyou]

Всичко се получи , както трябва. Направихме го изведнъж - имаше болка, но наистина не е за умиране. Имаше и кръв след това.

[heartshapedbox]

Честито

[Loondy]

Това е НОРМАЛНО отворил те е..... просто си мисли че тази болка която чустваш е хубава. Не е болка за умиране както казват. Ще те боли първите 2-3 пъти като го правите но после ще се обърнат нещата на КЕФ
.....И ВИНАГИ с Презерватив !!