Проблемите ми...Моля помогнете :(

[vqra]

Ами значи искам само да ви помоля за мнение или съвет или там нещо....
Моят проблем е, че често се местим. На 14 съм и малко ми омръзва.... Чатя си с приятели.. но напоследък нищо не ми върви. В момента сме в друга държава и ми е уникално трудно. Рядко се прибираме в България. Аз по цял ден съм на училище, а като се прибера у нас винаги е празно. Виждам се с наще за не повече от час на ден. За някой може да е нормално, но не и за мен. Преди бяхме много близки а сега едва ли не сме на едно здрасти здравей. Знам, че и те си имат проблеми и грижи, но..... А иимам и брат. Който виждам през 3-4 месеца... Той ми беше най близкият човек. На него казвах всичко... Сега незнам какво да правя. Найстина много съм се отчаяла. А и приятели нямам тук. Е имам няколко, но като знам че може би повече няма да ги видя ми е кофти да се сприятелявам с когото и да било... Моля ви кажете ми какво по дяволите да правя. Вече найстина не издържам, а и училището е една.... 7ми кклас съм и ми е доста трудничко.. Моля ви кажете ми нещо....
Благодаря искрано на тези които прочетоха всичкото това... и много ивинявайте, ако имам правописни грешки....

[scandalousLady]

Не*се*тревожи,*ще*свикнеш*с*� �ремето.*Избери*си*някой*от*� �чилище*и*станете*приятели,* така*няма*да*ти*е*толкова*са мотно.*Ще*излизате,*ще*си*по� �агате*в*училище.*Да*не*би*да *не*знаеш*перфектно*езика,ч� �*толкова*се*притесняваш*? Я*горе*главата! izvinqvam se za shrivta, ezika mi se precaka. ;/

[DisappointedDreamer]

Излизай навън сприятелявай се. Недей да лежиш на кълката: няма да се сприятелявам, ще трябва и тях после да напусна. По същата логика щяхме да си кажем: няма да живеем, така или иначе ще умрем. Знам колко е гадно, но се опитай да излизаш навън, да се забавляваш и завързваш нови познанства. Социалните контакти ще ти приповдигнат настроението.

Колкото до родителите ти, може да им споделиш как се чувстваш. Може да направите план на седмицата, за дни в които ядете вечеря заедно, или излизате на разходка, т.е. прекарвате време заедно. Сигурна съм че ще те разберат, и ще се съгласят.

Не се отчайвай.

[vqra]

До колкото за излизането... ами тази седмица май имам напредък.. но просто след всеки хубав момент се чустван уникално гадно. Винаги си мисля, че това е било последното забавно нещо което ще съм направила през целия си живот. Ох извнявайте за така смисленото изречение, надявам се сте ме разбрали....А и за наще.... ами разбирам ги казвам им и виждам, че те също го усещат и им е гадно.. просто имам чуството, че сме в някаква ужасна дупка от която няма излизане... Незнам какво ми става.. Аз винаги съм била най-усмихнатия човек на света, винаги съм се смяла като за последно, винаги съм изживявала мига до послед. Просто сега имам чуството че се уморех от всичко и всички.... Но все пак много благодаря за милите ви думи

[SmilezZz]

Престани да си мислиш за това, че не можеш да се сприятеляваш, защото и тях ще трябва да напуснеш. По - горе много добре ти казаха: по тая логика трябваше да не живеем, защото така или иначе накрая ще умрем.

Така, че излизай и се сприятелявай. Говори с родителите си и изживей моментите си, както до сега , като за последно - радвай се на живота, рано е за да се отчайваш от него.