А пък любов, любов, любов <3<3<3

[MaLyKoLiU]

: )))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))) ))))))))))))))

[Wax]

Все още си е криипи... Брррр...

[LordOfLight]

Бау ве!....

[LordOfLight]

Темата ми няма да умира! КАЗАХ!

[Wax]

Реванша кога ше го правим?

[LordOfLight]

и сега може прави стая

[Wax]

Баш сега не
Дай ми 10 минути да си завърша ъплоуда и да не ми лаги

[LordOfLight]

аа сега е твой ред да ти прави проблеми!

[Wax]

Аз съм готов :>
Влизам вътре и те чакам да правя стая.

[Wax]

Вътре си.
АХАХАХА имаше някъв ник вътре - Chacho :d

[LordOfLight]

не виждам стая

[MaLyKoLiU]

Важното е любов да има <3

[Wax]

Ти кога дойде... Малко, след като си легнах

[domain]

Помня го това чувство.
http://www.youtube.com/watch?v=YFOpifdJXcs

[LordOfLight]

Да не си си лягал беееее

[LordOfLight]

нема умреее!

[LordOfLight]

В живота си нивга не бях се надявал
на толкова мил комплимент:
покани ме Дявола — старият Дявол —
дома си на чашка абсент.

Свещта очертаваше острия профил
със ивица златни лъчи
и пускайки кръгчета дим, Мефистофел
ме гледаше с влажни очи.

В очите му есенна горест бе скрита,
но все пак бе горд и засмен,
и махна с ръка той "In vino veritas!"
Ще бъда пред теб откровен!

Омръзна ми вече все тоя ярем на
притворство и помисъл зла —
да пием за твойта сърдечност неземна
и сивите земни тела!

Преди векове аз възпрях на земята
и тук устроих си шега:
веичах се за земната Истина свята,
но тя увенча ме с рога.

Възпламнах от ревност, и в черна омраза
за своята стъпкана чест —
човешката чест неуморно аз газя,
но с чест не сдобих се до днес.

Намислих чрез подвизи чудни да блесна —
умирах по сто пъти в бран,
но винаги рицар на кауза честна,
не бидох пак с чест увенчан.

Отчаян, окаян,веднъж в булеварда
аз тръгнах неземно злочест.
И вдигнах над себе си ярка плакарда:
"Човек без капчица чест!"

Но странно: презрение няма ни капка!
Посрещат ме вред с интерес,
любезно отвсякъде свалят ми шапка:
"Без чест ли си? — Прави ти чест!"

Един господин ме целуна: "Ах, братко,
и ти ли!... Ей, кой да те знай!"
Две хубави дами ми казаха сладко:
"Елате в нас утре на чай!"

Чудесно! Невиждано! С почести редки
изпратен бях чак до дома.
Министри, царе и придворни кокетки
ми писаха мили писма.

И ето ме: важен, блестящ, елегантен,
богат като истински Крез!
И знам аз: крадец съм, лъжец, спекулантин,
безчестник; но... винаги с чест!"...

И Дявола млъкна. Наля от абсента,
сърдечно се чукна със мен,
и пускайки пушек на синкави ленти,
прониза ме с поглед зелен.



А пък любов от първи прочит, като цяло Смирненски ми харесва, дам!