За живота и смъртта

[filmimilmi]

Викаш "сигурно ще ги има там". Значи дори не си ги прочел. А линковете ти всъщност отричат каквато и да било връзка на християнството с преражданията.
Иначе "забравил съм" не е аргумент като за сериозно мнение, което претендираш, че изказваш (все пак е доста дръзко твърдението ти), ако си сериозен ще намериш начин да си ги спомниш, за да не изглежда сякаш говориш наизсуст в твои си измислици, които казваш тук единствено, за да убедиш още повече себе в тях...

[werii]

Никой не може да знае какво има след смъртта.. Може би има нещо и аз вярвам в това, но няма да разбера докато не умра, а честно казано не бързам за никъде

[Geminicous]

Моята идея, донякъде основаваща се на будизма и на физиката е, че нищо не се губи. В основата си ние сме енергия и от един тип енергия преминаваме в друг тип, но енергията никога не се губи, а само сменя формата си. Дали това означава, че спомените ни се запазват не мога да отговоря, но мисля че има поне частица истина в това. От тук според мен идва и уважението на будистите към природата - жива и нежива, защото не знаеш какъв е бил този камък преди да стане такъв, нито кой човек (по-точно неговата енергия) какъв би бил станал - камък, дърво или животно (пак повтарям става въпрос за енергия, а не за форма).

Дам и аз съм на тази теория от физиката , че енергията не се губи , а се превръща в друга , но пък когато умрем може да загубим самосъзнанието си , ако не сме се извисили толкова духовно , колкото тибетските монаси ;д

[mechone]

"42 (число)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Отговорът на Въпроса за Живота, Вселената и Всичко останало в култовата научно-фантастична поредица "Пътеводител на галактическия стопаджия"

42 е естествено четно число, което се намира между простите числа 41 и 43. Нетривиалните му делители са числата 2, 3, 6, 7, 14, 21.
В химията

Химичният елемент с пореден номер 42 е молибден.
В астрономията

Астрономическият обект под номер 42 в Каталога на Месие е Мъглявината Орион, дифузна мъглявина в съзвездието Орион.

В Нов общ каталог обектът NGC42, е спирална галактика в съзвездието Пегас.
В литературата

Според Дъглас Адамс и неговата научно-фантастична поредица "Пътеводител на галактическия стопаджия", числото 42 е "Отговорът на Въпроса за Живота, Вселената и Всичко останало". "

П.П: Прочетете книгата, добра е.

[Nam3less3]

Книгата е много особена и добра, но това за 42 идва от въпроса колко прави 6 по 9, и 6*9=42 в тринайсетична бройна система.

[TheBobqk]

Смисълът на живота и индивидуален в това съм се убедил. Няма такова нещо като смисъл на живота изобщо, има само конкретен смисъл на живота за конкретен човек.

Съгласна съм с това. А за другите два въпроса ще разберем, когато му дойде времето.

[npp]

според Библията 42 е число на сатанинското същество наречено "звяр/666"

"двора, който е извън(т.е. от външната страна на) храма, остави, и недей го измерва(т.е. не се грижи за него), защото той е даден на народите(т.е. на човешките(666) религии), които ще тъпчат светия град четиридесет и два месеца" Откровение 11: 2,

"И даде му се да говори(т.е. да пророкува) и с устата си горделиво и богохулно(т.е. лъжливо); даде му се още власт да действува четиридесет и два месеца." Откровение 13: 5,

"който е разумен, нека сметне числото на звяра, защото е число на човек(т.е. защото е "число(-то)" на неправедните духовни работници); а числото му е шестстотин шестдесет и шест." Откровение 13: 18

[julian8787]

Какво мисля аз? Не мисля, че смъртта е краят. Не би трябвало. Няма никакъв смисъл да живееш 50-60-100 години, да градиш, да се учиш, да побеждаваш, ако накрая завършиш като храна за червеите. Надявам се, че когато биологичното ни тяло умре, духовното в него (т.е. съзнанието ни, мислите, спомените) ще продължи да съществува и да бди над любимите си хора.

Да, хубаво е, че се интересуваш и искаш да знаеш. Въпросът е разделил на два лагера философите. Едните казват, че след смъртта не е възможно да настъпи смъртта на „Аз“. Те поставят питане: Как може след смъртта „Аз“ да не съм „Аз“, защото дори когато казвам, че не съм, то аз говоря за себе си!? Другите казват, че след смъртта „Аз“ може да се разглежда от разтояние. Философската концепция, която засягат те е, че „Аз“ е монада. Идеите, мислите, спомените...казват те, след смъртта отпадат. Илюзията, че си индивидуалност отпада, заедно с името и всичко, с което си свързвала себе си. Тоест ти вече съществуваш в друга форма. „Аз“ бива заменено от което „Е“ . Цялата необхватност, която сега умът не може да побере си ти. Един център, който е един, а ти не си част от него. Ти си центърът, както всички останали са този център. Разбира се, това е централен въпрос и е трудно да се каже каква е истината. Чети и се интересувай. Изследвай себе си. Надграждай себе си и се стреми към развитие на личностните си свойства. Така смъртта няма да има какво да вземе от теб, тъй като ще си живяла осъзнато. Каквото и да има след смъртта, то не мисли, че е нещо страшно, вечно и болезнено. Дори да няма нищо отвъд това не бива да те плаши. Бъди доволна, че си тук, че дишаш, че си създадена, за да съществуваш!