Как да се държа с тях?

[galabica_]

Аз съм чувствителна натура и може би тази моя черта може да ми изиграе много лоша шега, но все пак искам да споделя как се чувствам и... искам да прочета различни виждания, от хора, които нямат нищо общо със историята ми. Предпочитам да я споделя с непознати, защото хората, които нямат такива проблеми биха се справили много по-добре от тези, които им се налага.
Ще започна с това, че родителите на баща ми никога не са харесвали майка ми и мен, но никога не са се обиждали, не е имало кавги... те са много лицемерни същества, а майка ми е добра душа и всеки път се притеснява как ще мине една вечеря с тях, дали се е представила добре. Пред баща ми те се държат добре, но когато го няма много си позволяват. Когато звънят на врата и не им се отвори ПРОДЪЛЖАВАТ да стоят докато не им отворим. Постоянно изтъкват качествата на бившите приятелки на баща ми и никога не хвалят майка ми. Излъгаха други наши роднини, че идват на именния ми ден, а нито дойдоха, нито се обадиха. Мога безкрайно да пиша за тези хора, които ми се пишат баба и дядо, но ще се опитам по-накратко. Брата на баща ми се ожени за... циганка... и никой не знае дали детето му е от него или не. Те се разведоха отдавна, но баба ми и дядо ми(родителите на баща ми) го задържаха, тропаха за това дете, толкова го искаха... и до ден днешен го гледат като писано яйце и се отрекоха от мен. Майката й е в Гърция, тя е при бабата и дядото. Сега братовчедка ми е пораснало момиче на 16, но е много нагла. Никога не сме се разбирали с нея. Всеки, който я види ще каже, че тя не е от чичо ми, защото си е чисто черна... Баба ми и дядо ми ВИНАГИ са избирали нея пред мен, винаги са избирали и майка й пред моята, а те сами направиха така, че да се разделят... Каква ирония само, а? ! Като бях малка понеже бях пълничка и постоянно ми мачкаха самочувствието (баба ми и дядо ми), постоянно ми правеха забележки, постоянно аз бях на ВТОРО или ПОСЛЕДНО място за тях, а една тъпа циганка, която дори не е тяхна, беше и е нещо скъпоценно за тях. Тя си прави с тях каквото си иска, върти си ги на малкия пръст, прибира се към 2-3часа вечерта, тотално си ги върти на малкия пръст, а те тичат подир нея, постоянно я пазят. Пазят я като скъпоценен камък. Постоянно ми говорят за нея, дори бъркаха името ми с нейното. Това продължава до ден днешен, те са обсебени от нея. Не можах да приема всичко това, че винаги съм била на второ или последно място за тях и до ден днешен си останах затворена в себе си и тъпа комплексарка. А отношенията между братовчедка ми и "баща й" бабата и дядото са много странни.... няма разбирателство, бабата и дядото правят каквото им каже тъпата пикла. Нямам нищо против, ако са я "осиновили" дори това е благородна постъпка... но да се отречеш от собствената си кръв... как е възможно? Те никога не са ме търсели, търсиха ме само, когато на братовчедка ми и беше скучно и искала да си поиграем(като бяхме малки). Сега дори не се поздравяваме по пътя. Аз не знам какво да й кажа, нито пък тя на мен. Просто... отношенията ми с нея и цялото им семейство, които са най-близките ми роднини са супер сбъркани. Не виждам смисъл да контактувам с тях...отдавна не ги чувствам близки. Чувствам се виновна, но и невинна. Аз съм голям егоист, вярно е, но никога не съм искала да бъда на последно място особено за най-близките ми хора.
При последната ми среща с скъпата ми баба и дядо(преди седмица) понеже кандидатствах в университет и ме приеха, се осмелиха да ми кажат "Ех сега си още една тежест на баща ти", понеже само той работи от нас. Как се осмеляват да говорят така? КОЕ ДЕТЕ Е ТЕЖЕСТ НА РОДИТЕЛИТЕ СИ? Разбирам да съм някоя наркоманка, ама не съм. Как е възможно да съществуват такива хора?! НЕ ИСКАМ ДА ГИ ВИЖДАМ, цялото им семейство...единственият, който обичам от тях е баща ми. Имам най-прекрасния баща на света и се гордея с него и майка си, въпреки че не го показвам!
Та да се върнем по темата...как да се държа с баба ми и дядо ми, писна ми да ме тъпчат. При следващата изцепка от тяхна страна какво да им кажа??

П.П МНОГО ВИ МОЛЯ ДА ГО ПРОЧЕТЕТЕ ЦЯЛОТО, НАИСТИНА СЕ НУЖДАЯ ОТ СЪВЕТ! Благодаря Ви!

[Dreamer...]

вярно голям проблем. .. може би трябва да ги попиташ какъв е проблема, дали ти не си в грешка преди всичко и ако да, ще се поправиш. Мен лично ми е много чудно защо се държат така с майка ти.. най-хубаво питай баща си (ако те е срам да ги питаш и за нея) дали знае какво се е случило и защо я мразят. Опитвай се да се държиш възможно най-добре с тях, за да не влошаваш нещата, а колкото до онова момиче - горе главата и не й обръщай внимание, тя е вероятно колкото теб и с нея не можеш да говориш както с родителите и бабите/дядовците си

[Dagichka]

да ти кажа, напълно те разбирам. ситуацията при мен е почти същата, дядо ми и баба ми по бащина линия ме е срам да ги нарека такива, пък и те отдавна мен не ме зачитат за внучка.. постоянно имаше кавги, няма толкова лицемерни хора! баба ми се опита всячески да раздели наще, подслушваше, пускаше клюки из квартала ни и тн.. а брата на баща ми се омъжи за една (не е циганка ;д) и те имат син и дъщеря, а баща ми има мен и сестра ми нали.. и винаги от малка с мен и сестра ми се държаха супер пренебрежителното, все издигаха на пиедестал братовчедите ми.. много обиди съм търпяла - докато майка ми е била бременна с мен имала малък корем и баба ми казала, че ще се родя грозна и малка, казвала ми е "черно врабче" и някви такива.. според мен трябва да се абстрахираш от тях и тяхното мнение(което е доста изкривено). те са хора с остарял морал и въобще мислене, може да ги гони и деменцията (зависи на колко са) и аз преди много страдах и приемах навътре нещата, но след един период просто спря да ми пука, пораснах (е на 16 съм де, но все пак ;д) вече тотално прекъснахме контакт, само баща ми ходи при тях само на някви рожденни дни или семейни събирания на тяхната рода, аз и майка ми си стоим вкъщи и да ти кажа така ни е много по-спокойно! опитай се да говориш с баща си - ако е в добри взаимоотношения с тях да им обясни, че не постъпват честно спрямо вас. но според мен това няма да има нужния ефект, за това просто ти спри да им обръщаш внимание, бъди незаинтересована като ти говорят нещо и не им се оставяй!

[galabica_]

Благодаря за коментарите, ще се радвам още хора да се включат в темата ми!
Dreamer - питала съм майка й - и тя не знае защо толкова я мразят. Те просто са от този тип хора, тя баба ми сестра си не обича, камо ли майка ми. Уверявам ви не е в майка ми проблема! Много ме е яд на мама...защото винаги се държи ДОБРЕ с тях, не може да бъде гадна...нито пък аз...а те ни говорят ПОСТОЯНННО на пук. Бахти боклуците...

Dragichka - много хубаво си направила като си спряла да обръщаш внимание, но на мен ми е малко трудно да го направя. В смисъл такъв, че...мен отдавна не ме интересуват, дори не ги чувствам близки и не намирам смисъл да общувам или да се виждам с тях по какъвто и да е било повод, но заради майка ми и баща ми най-вече - не мога да ги пренебрегна. Майка ми е твърде мила , а баща ми се прави на ударен сякаш не знае , че ги мразя. Примерно винаги като отива да ги види и ме пита "Ще дойдеш ли да видиш баба ти" След което аз му отговарям в ядосан тон, че няма да дойда и че ги МРАЗЯ. ПРОСТО....никой не ме разбира. Наистина ги мразя. Като бях малка толкова гадно се държаха с мен...карали са ме стотици пъти да се чувствам неудобно. Дори приятелките ми знаеха , че ги мразя...аз толкова бях наивна като малка, че все се врях при тях незнайно защо, а те не ме искаха. Дори веднъж баба ми ме поряза с нож(защото съм вдигала много шум), а ай съм ударила леко братовчедка си(която със сигурност не ми е кръвна), и ми се караше супер много и ме е удряла даже. Как може да се отречеш от собстевената си кръв? Ако тя не ми е кръвна братовчедка, това че са я приели и благородна постъпка , но от тази благородна постъпка пострадахме Аз и чичо ми("баща й") до ден днешен не си е намерил приятелка, затвори се много отдавна в себе си...и изпитва чувство за нереалност(аз също го изпитвам и това е от години!) Не обвинявам само тях за това, че ми навредиха...и аз имам вина, че се поддавам, но аз съм толкова ранима и вярвам в доброто...и ми е трудно да приема, че такива отношения между близки хора могат да съществуват. Аз съм егоист, признавам си...никога не съм се чувствала добре в позиция на заместител или на последно място...добре, че са нашите за да ме обичат толкова много.

П.П между другото скоро подмених мебелите в стаята си, и понеже те бяха първите, които видяха ремонта и на другата сутрин баба ми ми звъни по телефона и ми каза "И ние си купихме същите мебели"?!??! И за какво беше това? Защо постоянно ме тъпчат, а копират от всичко което имам да го има и другото момиче и те самите? Нека и на тях им е хубаво добре...но не мога да не се подразня... офф

[HTYZ]

Много съжалявам, че така се държат с тебе! Но някой хора са си такива, нямат промяна
Познато ми е как се чувстваш ти. И моята баба предпочиташе братовчедите ми от колкото мене, мене само за работа ме търсеше и юркаше, но един ден ми кипна и и теглих една майна. Но това съм си аз.
Моят съвет е , няма смисъл от кавги и там подобни простотии. Приемай всичко с усмивка така ще страдат те
изпробвано - работи! Замисли се ако един човек иска да те види на земята, а те вижда в небето каква ще е реакцията му?
надявам се да си ме разбрала, понякога аз самия не мога се разбера както и да е
та затова не им обръщай внимание и продължавай напред. Както казва един мой приятел "Лекарството е- една голяма лъжица МАЙНАТА МУ и си излекуван" И все пак не си струва да си трошиш нервите

[galabica_]

Прав си, но аз както и да се държа с тях, те никога няма да ме приемат като така както аз искам. Смисъл, не като "любимата внучка" или нещо от сорта, а като ЧОВЕК преди всичко, имащ си свой живот,проблеми...не искам никой да ми се меси в живота, а те постоянно го правят. На рождения ми ден се осмелиха да поканят някой мой роднина(уж, той е далечен, ама те са много добри приятели) ПОБЕСНЯХ. Това е МОЯ рожден ден, МОЕТО ПАРТИ, ТОГАВА СЪМ СЕ РОДИЛА,егати...как ще канят някой, само щото им е един от МАЛКОТО роднини с които се понасят?? Пише ми се там роднина, ама далечен...все тая. Ау, тогава сгреших, че не им се скарах...АМА ТЕ никога не се съобразяват с мен. ВИНАГИ трябва да съм на тяхно разположение, дори като звънят на вратата и като не им се отвори пак стоят, докато не отворя (понеже знаели, че аз само вкъщи стоя, нямам приятели нито гадже и т.н), а любимата им внучка още преди 2 години ме е изпреварила, че даже и секс правила тцтц... Голяма гордост, няма що. МРАЗЯ ГИ, ама наистина ги МРАЗЯ. Единственото ми желание е да стана ЛИЧНОСТ, която всеки да уважава...да ме обичат, да срещна добри приятели...да ме ценят...а другото ми желание е да си сменя името. Не защото го мразя...просто...отдавна не се чувствам "себе си". Не знам дали е заради тях, защото винаги са ми изтъквали дефектите и комплексите ми...но е факт, че още от малка се затворих в себе си. Искам да се превърна в друг човек...като актьорите - от роля на роля...

[galabica_]

Добре де, така и не ми казахте...СПОРЕД ВАС, как да се държа с тях след като ми кажат поредната обида или нещо от сорта??/ Да ги наругая, да им се скарам...как да се държа??? Не знам как да се държа с тях...като се сетя как искам да постъпя ще стане грозна картинка...Не мога да бъда гадзна. Не мога да унижавам някой в собственият си дом или някъде другаде...грозно ми е и гадно...и гузно. А като бях дете те как са ме унижавали само тцтц...все братовчедка ми беше уникална в всичко...само аз дефектната . И на всичкото отгоре като влязох в гимназията баба ми ми каза "силичките ти не са за там". Отдавна не вярвам в себе си и в възможностите си. Възможно е тя да няма вина, но по начина по който те възпиемат близките ти - боли. Чувствам се в нереалност като общувам с тях или с янкой др...отдавна не обичам себе си нито вярвам в себе си. Развила съм някаква псих. болест....а като исках да уча психология сега ми се изсмяха и ми викаха 'воо ти луда ли си ма, това само лудите хора го работят"

[HTYZ]

Аз и до ден днешен нямам самочувствие, но не ми пречи живея с глупака в себе си, и не ми пука.
А ти трябва да се държиш с тях, както мислиш за най-добре. Никои не може да ти казва какво да правиш и как да се държиш
свободни сме в това отношение! Но можем да дадем мнение по въпроса и това и правим.
Моето предложение в случаят е, не бъди груба,не обиждай просо не им обръщай внимание!
Не падай на тяхното ниво, освен ако не искаш да си като тях. Аз бих направил това все едно ме няма, а и както са казали всяко зло за добро имай вяра.

[galabica_]

Прав си, но просто исках да разбера как бихте постъпили на мое място...защото се чувствам като наивна глупачка. Аз не мога да бъда груба...просто ще е грозна картинка. Държа се добре с тях, но не мога да понеса факта, че ме нямат за нищо. Винаги трябва да съм на тяхно разположение, а ако те ни трябват на мен или майка ми за няква работа - се бавят с часове...обаждат се 10000пъти докато не се изясним и т.н... а братовчедка ми ако им каже кога и в колко часа да я чакат - веднага са там...даже ден по-рано за по-сигурно.

[HTYZ]

Мисля че писах по горе, как бих постъпил аз. На мене не ми пука кой как се държи с мене, ако не ми харесва държанието на даден човек просто IGNORE бил роднина , брат, сестра, и така на татака. Спирам да обръщам внимание и готово
с насилие псувни и нерви нищо не се оправя (FACT), въпреки че се стига и до там понякога за съжаление.

[rosy_99]

еха....не съм единствена значи, обаче в моя случай баба ми и дядо ми сами се осъзнаха, и разбраха че кака ми (братовчедка ми, която в прочие не е циганка) е пълен боклукедва на 19 и е преспала с 3/4 от момчетата в града, всички я подмятата ама тя е на мотото " Говорят ли, значи завиждат!" споко рано или късно ще се осъзнаят. За твоята не знам но моята е наистина голям боклук, а най-лошото е че според майка ми ще стана като нея щото съм се "метнала " на техния род. По темата:
1. Или изчакай може и да се осъзнаят
2. Подхвърляй им по нещо от рода на "Къде пак се замота (името й)", "Имам чуството че си прави каквото си иска" т.е. да намекнеш на това какви ги върши и така да се стигне до съвет 1

[marin4itu]

Аз бих избягвала всякакъв контакт с тях, а стигне ли се до виждане с тях, бих се държала като тях. Ей така на контра. Баба и дядо да са ми бих ги поставяла на мястото им. Ти си голяма личност вече, явно че си била в хубава гимназия и си записала университет, а те не виждат, че се развиваш.. Ако се държеше като братовчедката, щяха да те изкарат курва най-вероятно.. Абе да си я гледат нея, защо трябва да ти пука изобщо? Бъди малко по-силен човек.

[galabica_]

Както и да се държа с тях, те постоянно намират повод да ми се смеят, например "че по цял ден съм стояла пред компа, нямала съм приятели нито гадже...а братовчедката отдавна ме била изпреварила с гаджетата и имала приятелки".
Като идват в нас ще избягвам срещите си с тях, но как да ускоря нещата и да започнат да ме приемат така както искам, смисъл - че не ми пука за тях..и да не ме занимават? Те постоянно ми се "навират" насила. И майка ми и тя ...ела маме ела..баба ти и дядо ти дойдоха. Егати семейството. Всеки ме има за кукла на конци или малко дете. Баща ми пък е на мнение, че майка ми ме настрои още като малка срещу тях, братовчедка ми и цялата му рода. Не ме е настроила майка ми, аз си имам глава на раменете.Баща ми не иска да ме чуе...не взима никаква позиция. Та...ще се опитам да докажа на всички, че мога да се оправям сама и ще се държа по на страна. Малко ще е трудна тази промяна, защото аз съм малко домошар..и всичко каквото се случва в семейството ми трябва да знам и да изкажа своето мнение. Имам страхотно семейство, но родителите ми са наивни...бабата и дядото определено се възползват от това според мен, и тъпчат мама. Понеже само баща ми работи и постоянно като го няма в нас викат на мама "Да не харчите много". Как така ще ни държат сметка??? За кви са се взели?? Кво като са ни първи роднини...не ми пука, не може да ти се бъркат в личния живот така. Егатии...Дано един ден не ми се наложи да търся някаква помощ от тях било то финансова или не...това е най-големият ми страх...защото отново ще се наложи да се примиря със всичко.

[marin4itu]

Ти хем не можеш да ги понасяш, хем искаш да се държат добре с теб. За какво ти е? Да не ти пука.. не ги взимай толкова при сърце, щом явно те не ви взимат.

[galabica_]

Не искам да се държат добре с мен, а да УВАЖАВАТ. Те не го правят, никога не са го правили. Не са уважавали нито мен, нито майка ми. Да, ненавиждам ги, ненавиждам много хора, които не са ми никакви...НО никога не съм се държала като боклук с тях, дори прекалено добре съм се държала, а само в мен съм си таяла това, което ми е. Никога не са ме уважавали...прекалено добра съм, а не трябва-никой не го заслужава вече.

[antineutral]

Трудно е да търсиш уванение от хора, които сами отказват да го предоставят. Би било равносилно на това да водиш преговори с терористи. Уважение към тебе самата дано да успееш да изградиш. Тези хора вече са се набъркали в кашата на живота ти - опитай се да ги отделиш от нея - виждаш че е трудно. Споделям горните съвети - някакси ще трябва да напаснеш в новата обстановка. Пред никого не си длъжна да се доказваш - още повече пък пред хора дето все ше им се види кисело. Щом си прекалено добра - бъди си такава. Със сигурност има хора, които ще го оценят по достойнство. В живота винаги има и много хора без очи и уши. Те никога не стигат по-далеч от собственото си поведение. Хубаво е понякога да се оглеждаш и да видиш има ли и нещо хубаво, което пропускаш покрай проблемите. Не е лесно и не става насила, а се иска и доза талант. На така зададената ти тема запитвала ли си се ти самата как би искала да се държиш с тях? Всъщност в теми от сорта трудно се дават точни съвети. Всеки би подходил към тях на твое място своред собствения си аршин. Със сигурност например има и хора които в подобна ситуация така биха насмели баба ти и дядо ти, че повече гък да не обелят. Други биха ги респектирали само с присъствие.

[galabica_]

Ами аз бих постъпила по следния начин - бих се държала безразлично и студено...дори бих ги обидила, когато те ме обидят. И ще продължавам да не им вдигам, когато ми звънят...и да не им отварям, а те ако искат да си стоят пред вратата, накрая ще ги изгоня и повече не искам да ми се мяркат пред погледа. ПРОБЛЕМА Е, че баща ми и те самите не ме възприемат такава, те ме възприемат като някоя мекушава. Ако се държа безразлично или опулено и баща ми веднага казва "на тва пък дете кво му стана пак" за него майка ми и родителите им Аз съм едно дете...което според тях е добронамерено,скромно и винаги готово да помогне. МРАЗЯ ТОВА! Мразя начина по който ме възприемат. НЕ СЪМ СКРОМНА...бих си позволила много неща, но съм твърде суеверна и страхлива за да ги споделя. Другият проблем е, че като разговарям с бабата и дядото и родителите ми...се чувствам в нереалност 0_o много странно "чувство". Все едно имам друго аз, но то не може да излезе, защото никой от тея хора няма да го приеме такова каквото е...

[galabica_]

Тва ме дразни, че не мога да се наложа...ама и майка ми и баща ми са виновни, защото постоянно ми казват какво да правя като на малко дете...и не ми позволяват да пипна печката, понеже ще запаля апартамента. И винаги когато онея питат за мен, и нашите казваха "на компютъра е" и с това ме бъзикат до ден днешен - "стига ма баба с тоя компютър, да си намериш едно гадже, да правиш секс...братовчедка ти вече те изпревари...и защо не излизаш, нямаш ли си приятелчета тцтцтц". Тези думи като ги чуя,,,и въобще цялото присъствие на тея хора ме дразни. Намразих и себе си заради тях може би, а може би не. Простооооо,,,не ги чувствам никакви..не ги искам. Баща ми никога няма да приеме мнението ми за тях - за него все едно са ми като първи приятели и СЕ ПРАВИ НА УДАРЕН, че не знае че ги мразя. Не мога повече така...искам да се извикам и да наредя всички, които са се държали гадно с мен едно хубаво.... така че са млъкнат един път завинаги

[galabica_]

искам да сменя името си, държавата даже и да бъда щастлива с истински хора, които да ме обичат и да ме ценят.

[HTYZ]

искам да сменя името си, държавата даже и да бъда щастлива с истински хора, които да ме обичат и да ме ценят.

Няма такива хора май! В тоя форум много критици много нещо!
Отказах се вече да пускам теми.
направиго и ти.

[galabica_]

Прав си. На всеки му е лесно да критикува и да се надсмива на другите... докато не дойде на същия хал.