да ти кажа, напълно те разбирам. ситуацията при мен е почти същата, дядо ми и баба ми по бащина линия ме е срам да ги нарека такива, пък и те отдавна мен не ме зачитат за внучка.. постоянно имаше кавги, няма толкова лицемерни хора! баба ми се опита всячески да раздели наще, подслушваше, пускаше клюки из квартала ни и тн.. а брата на баща ми се омъжи за една (не е циганка ;д) и те имат син и дъщеря, а баща ми има мен и сестра ми нали.. и винаги от малка с мен и сестра ми се държаха супер пренебрежителното, все издигаха на пиедестал братовчедите ми.. много обиди съм търпяла - докато майка ми е била бременна с мен имала малък корем и баба ми казала, че ще се родя грозна и малка, казвала ми е "черно врабче" и някви такива.. според мен трябва да се абстрахираш от тях и тяхното мнение(което е доста изкривено). те са хора с остарял морал и въобще мислене, може да ги гони и деменцията (зависи на колко са) и аз преди много страдах и приемах навътре нещата, но след един период просто спря да ми пука, пораснах (е на 16 съм де, но все пак ;д) вече тотално прекъснахме контакт, само баща ми ходи при тях само на някви рожденни дни или семейни събирания на тяхната рода, аз и майка ми си стоим вкъщи и да ти кажа така ни е много по-спокойно! опитай се да говориш с баща си - ако е в добри взаимоотношения с тях да им обясни, че не постъпват честно спрямо вас. но според мен това няма да има нужния ефект, за това просто ти спри да им обръщаш внимание, бъди незаинтересована като ти говорят нещо и не им се оставяй!