Обичам го,но не мога вече...

[SweetV1025]

Здравейте!Имам един проблем,който ме мъчи от известно време.Имам да кажем връзка с едно момче от около година.Заедно сме прекарали едни от най-хубавите възможни моменти и той ми е като сбъдната мечта.Той ми беше първият и аз на него.През повечето време се разбираме доста добре..но тук идва проблемът.Настроенията му драстично се сменят!!!Не говорим просто за лека промяна,той става друг човек и то не само с мен,но и с част от приятелите си.Затваря се в себе си,става груб,заядлив,избухлив и не се замисля колко гадно се държи.В такива моменти започва да се заяжда с мен,да ме обижда и тнт.Когато му се обидя и му потърся сметка за държанието му,той все ми казва,че това са просто думи без никаква стойност и че той тези неща не ги мисли наистина,съответно да не се обиждам.Другото е,че през тези периоди той не ме търси,не ми се обажда - абе,изобщо все едно ме няма.Аз съм си свикнала и си мълча,защото иначе ако започна да се карам с него,ще бъде доста неприятно.Когато се опитах да поговоря с него,за да си изясня нещата той ми каза (това ми го е казвал и друг път),че просто понякога адски много го дразня дори с присъствието си...още повече се опита да изкара все едно ние двамата не сме заедно,а сме само приятели с изгода...това беше капката,която ми преля чашата.Допреди 2,3 седмици си правихме общи планове за лятото,той поиска да се запознае със семейството ми...а сега ми казва,че не сме заедно?!Нашата връзка си беше и доста трудна,защото той досега не се е обвързвал сериозно,аз съм първата му приятелка.Чувства се объркан и несигурен и това е до един момент разбираемо.Никога не съм го притискала,нито съм му досаждала със себе си,проявявам нужното разбиране...но последния ни разговор вече отприщи доста съмнения в мен.Много го обичам,но понякога ми става невъзможно да издържам.Казвал ми е,че съм важна за него,че знача нещо,че не иска да страдам,че иска да сме заедно неведнъж,никога не ми е изневерявал - но после казва "проблемът е в мен,не е в теб,аз съм виновен" или "имам проблеми с личността-не знам точно кой съм,не знам какво искам"... причината да не съм се отказала от него са нашите прекрасни моменти,в които и двамата се чувстваме добре заедно..но те се редуват с лошите му периоди,когато не става нищо....с няколко думи дали сме заедно зависи от неговото настроение.Често след като се е държал зле ми се извинява,но има и случаи,в които му е все едно и чак после осъзнава какво е направил...не знам дали съм способна да му прощавам всичко вече..а и ми е кофти,защото аз съм му признавала чувствата си доста пъти,той също ми е показвал своите и да ми каже,че сме само приятели с изгода?!Много ми е хубаво с него,но не знам как да го прегръщам и целувам след тези неща...започвам да си мисля,че е редно да приключа всичко...но някак си не мога да го направя...мисълта,че няма повече да сме заедно ми е непоносима...не може ли просто да си е моето момче през цялото време?!