*понеже вече съм оформена и мога да си чета на спокойствие и го видях и направо се разтопих


- И елека ми... - започна тя и се извърна.
Сир Джора плъзна ръце около нея.
- О! - успя само да каже Дани, когато той я хвана и впи устни в нейните. Миришеше на пот и на сол, и на кожа, а желесните пъпки на елека му се забиха в голите ѝ гърди, когато я притисна до себе си. Едната му тъка я държеше за рамото, а другата се плъзна по гръбнака ѝ и надолу, и устата ѝ се отвори за езика му сама. "Брадата му боцка - помисли си тя, - но устата му е сладка." Дотраките не носеха бради, само дълги мустаци и само хал Дрого я беше целувал преди. "Не бива да прави това. Аз съм негова кралица, не съм му жена."
Дълга беше целувката, но колко дълга - Дани така и не разбра. Когато свърши, сир Джора я пусна и тя бързо отстъпи крачка назад.
- Ти... ти не трябваше да...
- Не трябваше да чакам толкова дълго - завърши той вместо нея. - Трябваше да те целуна още в Карт, още във Вес Толору. Още в червената пустош трябваше да те целувам, всяка нощ и всеки ден. Ти си създадена за целувки, да те целуват непрестанно. - Очите му не се откъсваха от гърдите ѝ.
Дани ги покри с шепи, за да не я издадат връхчетата им.
- Аз... не е редно това. Аз съм кралицата ти.
- Моята кралица - каза той - и най-храбрата, най-дръзката и най-красивата жена, която съм виждал. Денерис...


<3