- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- У дома
- Как бихте постъпили на мое място ?!
Майка ми е много наивна. За жена на 40години според мен е прекалено да си толкова лекомислен, колкото е тя...на моменти. Ще ви кажа за какво става въпрос. Преди няколко дни, една нейна приятелка прибра едно коте... било е на косъм от смъртта...и сега го гледа и го лекува. Да, обаче, майка ми реши, че иска да го вземе. Нямам нищо против котето, аз обожавам котки и съм много привързана към тях, но това не е първия случай, в който майка ми от нищото решава, че иска да вземе въпросното животинче(като се взима в предвид, че преди това съм я умолявала за нов дом.любимец, щото котката ми умря, и тя не искаше). Преди няколко месеца...същата тая нейна приятелка прибра едно куче на 40дни. Майка отново реши, че иска да го вземе... а до сега не е искала куче(имам предвид от тези, които стават големи), щото живеем в апартамент. Добре че беше баща ми...та се отказа от кучето. Не ми харесва как й влияе тая жена. Тя не е виновна, че майка ми е толкова лекомислена, но наивността й ме изкарва извън релси.... Вчера влиза в моята стая и ми носи котката. Нищо против котето, но не го искам поради някаква причина и аз не знам точно каква...Жал ми е за него, голям сладур е...но...: ( само аз си знам колко съм привързана към котките, и наивността на майка ми ме изкарва извън кожата ми..Ако го бях намерила аз не знам дали щеше да се съгласи да си е наше. Преди няколко месеца и мин. година даже я умолявах за нов дом. любимец, но тя отказа и ми каза, че изисквали мн грижи и т.н. Иначе, ако бяхме навън и се бяхме натъкнали на въпросното коте, не знам дали щеше да се съгласи да го заведем на ветеринар или да го приберем...всъщност 50/50 е. И двете обожаваме животни, но всичко каквото има тая нейна приятелка и тя го харесва. Имам чувството, че й подражава. Преди няколко дни идва при мен с 24 каратова усмивка и ми вика "виж какво си е купила" и аз викам ем добре... И преди я беше страх от големи кучета, а сега им се радва(имам предвид тези около блока ни, само защото въпросната жена ги храни). Понеже ще заминава сега, и се налага за няколко дни да гледаме котето...и гледам, че майка ми даже му е взела храна. А жената щеше да даде храната, която му е купила...без да се налага майка ми да купува ( не, че ми се свиди, просто...в момента нямаме пари). И ако ние бяхме дали на някого нашият домашен любимец за няколко дни- силно се съмнявам да му купят храна.... Утре, ако прибере и мечка у тях...сигурно майка ми и нея ще поиска.
Опитвам се, чрез леки намеци, да я разубедя от котето...но не знам. Вие как бихте постъпили на мое място ??
Последно редактирано от _____dolly_____ : 07-03-2012 на 16:35
Нека си остане котето у вас, щом ще е за кратко. Но имам чувството, че майка ти иска да бъде като нейната приятелка, подражава й, иска за бъде и да има всичко това, което е тя и има тя.
Като гледам каква е вманиачена , няма да има кой знае какъв ефект , каквото и да направиш.
Времето избира кой да срещнеш в живота си, сърцето избира кой да обичаш,
но само ти избираш кой да остане ♥
Кажи й това в очите, не за друго, а за да ти олекне. И моята се влияе много, но аз й отварям очите. Ще видиш, че след време ще има ефект и подражанието ще намалее, но само ако не си мълчиш.
always late but worth the wait!
Оф хора, страшно объркана съм. ОБОЖАВАМ котки...не мога да бъда студена спрямо тях, боли ме. Защо майка ми ме поставя в това неудобно положение? Котето е още бебе, болничко е, но ще се оправи надявам се...голямо сладурче е..жал ми е за него, че вероятно няма да има стопани. Не е породисто...това за жалост е една от причините да не го искам чак толкова...не че съм разглезена и дискриминирам котките...просто...не знам и аз какво ми става. Ако ще си взимам коте, искам се да е породисто... Нали уж са домашни котки. Обичам всички котки, но може би, ако го бях намерила АЗ и го бях прибрала аз...тогава щях да го задържа и да го обичам. Не го чувствам мое, то всъщност не е на никой...но определено ще ми липсва каквото и да се случи с него. Самото чувство, че някой друг го е намерил и го е лекувал и накрая ми го дава ми е някак...гадно, смисъл все едно се чувствам длъжна на тоя човек. Скапана работа. Иначе не вярвам майка ми още да го иска, след като й казах, че вече не искам дом. любимец...
Ако обичаше котките толкова, колкото казваше, нямаше да ти пука, че не е породисто. Задръжте котето за няколко дена, нищо няма да ви направи. А колкото до майка ти и аз мисля, че се опитва да подражава на тази жена. Ако можеш, обясни и ситуацията от твоите очи и й кажи, че прави грешка.
Всеки път когато си отворя устата чувам някой идиот да говори.
Майка ти е преценила, че ти няма да можеш да се грижиш за коте/куче там каквото искаш и накрая тя ще трябва да го гледа. Докато тя може да поеме отговорност, значи може да вземе и 20 котки, ако има желание и възможност. Не и изкарваш ти парите, нали? А ако толкова ти е проблем малко да се погрижиш за него просто и кажи, тя да си намери човек, на който може да разчита.
![]()
Някой ден сърцето ми ще се превърне в камък. Откъснат от света ще тлея в своя замък и няма да крещя да вия до забрава, когато разбера че някой ме предава. Ще бъда властелин на самотата своя и може би дори ще избера покоя пред хаоса на любовта. Някой ден, но не сега..
Въпросът е, че е глупаво да си взима коте само заради някаква там приятелка. Не го прави нито защото тя самата го е поискала, нито когато дъщеря й я е помолила. И това поведение се отнася за много други неща. Ами, глупаво е 1 зрял човек да се води по акъла на приятелка.
Авторке, грижи се за котето, но говори с майка ти и й кажи, че подражанието на приятелката е станало очевидно и смешно.
always late but worth the wait!
Тя не иска да го вземе, защото тя я е накарала или нещо от сорта....просто вече два пъти се повтаря историята. Като прибере някое животинче, и майка от нищото го иска. КАТО се взима в предвид, че преди това съм я молила за нов домашен любимец, но не искаше....
Последно редактирано от _____dolly_____ : 07-04-2012 на 09:36
В смисъл проблема е в това, че не можеш да преживееш че си искала нещо и не са ти давали и сега майка ти дава нещо а ти не го искаш, защото преди не ти е давала?![]()
И викаш не си разглезена?
За щастие има решение:
Иначе сериозно сега, ако смяташ, че майка ти прави грешка като взима котето, се опитай да и обясниш. Обаче ако го правиш само защото се дразниш, че ти преди си искала коте, но гадните ти родители не са ти давали и сега едва ли не напук ти правят, тогава вече е друг проблема...
Аз няколко пъти прочетох това което авторката е написала, както и следващите и постове, ама просто не мога да разбера какъв е проблема. Майка ти сега е решила, че може да вземе коте, за това го е направила. Да не си мислиш, че тя е мислила преди колко време си искала, според мен майка ти помни , че си я питала и , за това е решила да ти направи "подарък" след като сега и се е отворила възможност...ама нали все трябва да се мрънка за нещо...