Ще бъда кратка...
Разбирам всеки и всичко, винаги съчувствам и съм съпричастна. Не съм кифла, нито загубенячка. Не съм зубър, нито двойкаджийка. Не съм бедна, нито червива с пари. Всичко е перфектно.
И до тук с перфектните неща...
Нямам нито един истински приятел. Има едно момиче, но тя си има приятел- не мога да я отделям от него...
Имаше друго момиче- но тя се влюби и знае само една тема на разговор- нейната любов.
Имаше момче. То беше живота ми. И най- добрият ми приятел. Каза ми че е изстинал. А аз не съм. Не мога да съм близо до него, боли ме, толкова сме говорили, не мога... За това и той отпада...
Нямам никого. Познавам адски много хора, но никой от тях не умее да ме разбира. Както аз разбирам тях, проблемите им,чувствата им... Що за изрод съм, кажете ми? Самотна съм. Животът за останалите е толкова лесен, толкова красив и щастлив изглежда в очите им, а аз се мъча.. Обръщам внимание на толкова неща, влияя се от толкова много неща, интересувам се от толкова много неща...

Пускам обява- търся си приятелче, което да ме разбира... Нямам никакви изисквания. Няма да разказвам тъпия си живот тук. Но понякога всеки има нужда просто от една добра дума. От старото "до теб съм, прегръщам те." ..

А на мен никой никога не ми каза, че ме обича, нито, че ще е с мен в каквото и да попадна...
Как да живея по лесния начин? Защо не мога да надуя чалгата, да обуя ниските дънки и да отида на дискотека? Защо си търся приятел, вместо да се възползвам от всички мазници, които ми се лепят? Защо търся сродна душа? Защо имам нужда от такъв човек... Искам да съм като другите- да не ме интересува друго освен дрехи, пари и гаджета...