Има ли смисъл да се връщам в България?

[darkness848]

Здравейте на всички!
От доста време насам се чудя дали има смисъл да се върна в България, след като завърша училище.
Живея в Испания от три години и честно казано, все още ми е от части трудно да свикна с мисълта, че се връщам в България само за ваканции и почивки.
Въпросът е там, че всеки ден гледам новините, ровя се из фейсбук, чатя с хора от България и с всеки изминал ден започвам да се колебая все повече и повече. Имаме ли някакви шансове за истинска реализация на плановете ни в България?
Виждам, че все повече и повече ученици и студенти искат да учат или следват извън границите на държавата ни и покрай тях започвам и аз да се замислям.
До преди месеци, бях повече от сигурна, че нищо няма да ме задържи тук и завърша ли дванайсти клас веднага се връщам в България да кандидатствам в Пловдивския медицински университет.
Да, ама след дни разсъждения започнах да търся и други варианти.
Например, мечтата ми е да уча и живея в Лондон. Затова, след като завърша дванайсти клас (сега ще съм 11) мисля да опитам да кандидатствам там или пък в Русия, Германия и т.н. където ми хареса най-много.
Колкото до вас, вие защо искате (или не искате) да учите в България и мислите ли че има смисъл да кандидатствам там или по-добре да си опитам късмета на местата, за които мечтая?

[daq96]

или по-добре да си опитам късмета на местата, за които мечтая?

По това разбирам, че мечтаеш да учиш извън България. Затова по-добре кандидатствай там където искаш. Ще ти бъде по-трудно (заради езика), но ако го искаш, значи си заслужава.
А и винаги когато поискаш, можеш да се върнеш! Успех!

[windowlicker]

Виж, ти хубаво си мечтаеш да живееш на различни места, но знай, че не можеш да живееш на две места (България и Англия примерно). Докато си много привързана към България, никъде няма да се чувстваш добре. Аз като дойдох тук се чувствах много зле в началото. Седях непрекъснато в скайп и си писах с приятели от бг и те като ми кажеха че излизат аз се чувствах още по-зле, защото нямах приятели. Исках непрекъснато да се връщам... Та, това, което мога да ти кажа е че ако искаш да се чувстваш добре в избраната от теб държава, трябва да се откъснеш от България. Спри да влизаш в скайп и други места свързани с България за известно време и ще усетиш разликата. Ако пък смяташ че това не си струва и не искаш да се откъсваш от всичко, което познаваш в бг тогава наистина е по-добре да да се върнеш там, защото иначе където и да отидеш, няма да се чувстваш добре.

[darkness848]

^ Да ти кажа честно, не се бях сещала да погледна на нещата от този ъгъл...
И аз като теб в началото, когато дойдох два месеца бях в пълна депресия, в буквалния смисъл на думата... И аз постоянно висях в скайпа и си търсех някой с когото да си чатя, а когато излизаха навън с приятели, аз си представях как се веселяха и ми ставаше още по-гадно и пак рев до среднощ.
Тук също имам много приятели... Но честно казано, с тях не се чувствам толкова близка колкото с тези от България. И тогава не излизам много много с тях... За сметка на това пък, вече все по-рядко влизам в скайп и ако го правя е само за час, два... Колкото да разменя две думи с някой, но като че ли вече не можем да си кажем нищо... Предполагам е, защото средите ни в които живеем вече са съвсем различни и няма как да коментираме...
Относно Англия... Някак си, самата държава ме влече... Като си представя десетките светлини през нощта, да се разхождам из Лондон, да видя Окото на Лондон или пък Биг Бен... Не знам... Наречи ме мечтателка или както си поискаш, но всички тези детайли някак си ме карат да искам да отида в Лондон дори още по-бързо... Плюс това, езика ми харесва страшно много и тази година се подготвям за FCE (First Certificate Exam). Имам чувството, че отида ли там, вече всичко за което съм мечтала ще бъде сбъднато...
И.. Не знам... Започвам да гледам на тази идея като нещо, което може пък някой ден да стане реалност...

[PainMonopoly]

Препоръчвам ти да не вярваш на клишета като това, че няма реализация. Шансовете за реализация ги има и са горе-долу същите като в чужбина. Дали ще се реализираш зависи от това в кой град си, каква специалност си и от личностните ти качества. Аз лично завърших КСТ в ТУ и бившите ми колеги сега всички до един си работят по специалността и взимат достатъчно пари. Това е само пример, не е необходимо да си инженер и не е необходимо да си в София. Всичко си зависи от теб.

Също така не е вярно, че много хора бягат от БГ, защото колкото хора бягат, толкова и се връщат. Точно най-големите мрънкала относно положението в БГ се връщат първи, защото ако не можеш да се адаптираш в БГ, вероятно ще имаш проблеми и в чужбина.

Освен това много хора ходят в чужбина защото сега е по-лесно да се установиш някъде в ЕС, а живота в чужбина, ако знаеш че е за кратко, е интересно и полезно преживяване.

Вероятно обаче си чувала, че висшето образование в БГ е безполезно. Това вече е абсолютно вярно. Ако държиш на образованието си, не се записвай в университет в БГ, завърши в чужбина и тогава се върни евентуално. Тогава и ще имаш много добри шансове за реализация.

[darkness848]

Вероятно обаче си чувала, че висшето образование в БГ е безполезно. Това вече е абсолютно вярно. Ако държиш на образованието си, не се записвай в университет в БГ, завърши в чужбина и тогава се върни евентуално. Тогава и ще имаш много добри шансове за реализация.

Точно това ме притесняваше най-много... Пък и доста често съм чувала, че човек където завърши, в тази страна си намира и работа от там му тръгва живота и докато разбере, вече няма планове да се връща в България. Сега до колко е вярно не знам.

[PainMonopoly]

Аз лично познавам хора, които са се върнали след като са завършили в чужбина. Всичко зависи от това как са се адаптирали в БГ и как са се адаптирали в чужбина.

Ако в чужбина имаш приятели, гадже, разбираш езика и системата, а в БГ си загубил контакт с всички, не си наясно с тенденциите и т.н., ако се върнеш в БГ, ще се чувстваш така както когато си заминала първоначално и ще преживееш културен шок в собствената си страна.

Както казах, изборът ти трябва да се базира на това дали държиш на образованието си. Ако си мислиш обаче, че държиш, може би обаче трябва да си преосмислиш позицията. :Д

Аз си мислех, че ми е важно. Обаче като отидох в Германия, установих, че се учи 20 пъти повече отколкото в български университет, пак се учат теоретични глупости дори и в магистратурата, а най-хубавото нещо което ми се е случило в следването беше, че си намерих работа, която ме изпълва.

В БГ имаш възможност да си изкараш университета просто ей така, за дипломата, а междувременно да започнеш работа и да градиш кариера още като студент.

Дали на теб ти е важно да учиш и дали те влече, сигурно ти е трудно да кажеш сега, защото нямаш достатъчно информация. За съжаление обаче това е главното, което трябва да определи избора ти и трябва да го направиш сама.

[windowlicker]

^ Да ти кажа честно, не се бях сещала да погледна на нещата от този ъгъл...
И аз като теб в началото, когато дойдох два месеца бях в пълна депресия, в буквалния смисъл на думата... И аз постоянно висях в скайпа и си търсех някой с когото да си чатя, а когато излизаха навън с приятели, аз си представях как се веселяха и ми ставаше още по-гадно и пак рев до среднощ.
Тук също имам много приятели... Но честно казано, с тях не се чувствам толкова близка колкото с тези от България. И тогава не излизам много много с тях... За сметка на това пък, вече все по-рядко влизам в скайп и ако го правя е само за час, два... Колкото да разменя две думи с някой, но като че ли вече не можем да си кажем нищо... Предполагам е, защото средите ни в които живеем вече са съвсем различни и няма как да коментираме...
Относно Англия... Някак си, самата държава ме влече... Като си представя десетките светлини през нощта, да се разхождам из Лондон, да видя Окото на Лондон или пък Биг Бен... Не знам... Наречи ме мечтателка или както си поискаш, но всички тези детайли някак си ме карат да искам да отида в Лондон дори още по-бързо... Плюс това, езика ми харесва страшно много и тази година се подготвям за FCE (First Certificate Exam). Имам чувството, че отида ли там, вече всичко за което съм мечтала ще бъде сбъднато...
И.. Не знам... Започвам да гледам на тази идея като нещо, което може пък някой ден да стане реалност...

Мен ако питаш аз винаги съм ЗА живеенето в чужбина пред България, но същевременно знам и как се чувстваш. Ако не си била досега в Англия те съветвам да отидеш в най-скоро време за няколко дни и просто да видиш как се чувстваш. Пробвай да се заговориш с няколко човека. Аз така правя в САЩ, защото искам да се местя и от време на време ходя до други градове да видя дали ми харесват така на външен вид след като съм проучила как са нещата там. Иначе аз влизам в скайп веднъж в месеца средно и седя 5 минути и като никой не ми пише излизам

[darkness848]

Хаха, тва със скайпа определено ме накара да се изсмея на глас...
Ако не ти е проблем, разкажи малко как е в САЩ, къде точно се намираш и как стои въпроса с кандидатстването, ако знаеш... Хората как са и така...

[mimsssssss]

Ами аз нямам желание да се връщам, просто това което уча няма голяма реализация в България, а и заплата от 300лв не ме устройва. Все пак не смятам цял живот да ме издържа майка ми.
Иначе си има доста просперитетни професии в родината, но се изисква и доза умения плюс малко връзки и така. Не мога да кажа, че е много зле, просто за разлика от другите европейски държави си е зле...

[windowlicker]

Здравей, ами аз съм в щата Вирджиния от около 6 години. В началото както казах въобще не исках да седя тук, много бях депресирана и непрекъснато исках да си ходя както и всички други предполагам. Та баща ми спечели зелена карта и дойдохме всички.

Да ти кажа за кандидатстването като чуждестранен студент нямам идея, аз кандидатствах като постоянно живееща и наистина не мога да кажа нищо за кандидатстването ако си чужденец. Само грешна информация мога да дам.

Иначе на мен хората ми харесват. Живяла съм на различни места из щата и мога да кажа, че колкото по-малко чужденци има на едно място, толкова са по дръпнати към чужденци. В смисъл като чуят, че имаш акцент и веднага предполагат, че не говориш английски и оттам нататък трябва да ги убеждаваш че не е така. Иначе като живееш на място с много хора от различни места нямаш такива проблеми или поне са рядкост. Не ти се бъркат много. Винаги ще са усмихнати и като ги питаш как са ще ти кажат че са добре, а не да ти разказват целия си мизерен живот. Много от тях не знаят къде е България и им е много интересно като им разказваш. И като че ли така е по-добре да не знаят, защото май в Европа все негативни неща знаят за нас.

Живях и работих в един град, където нямаше много чужденци и понякога като говорех на някой клиент ги виждах че просто се опитваха да разберат какво по дяволите им говора заради тъмния ми балкански акцент

Иначе тук е много строго с алкохола. Не можеш да си купуваш алкохол до 21 години. И затова като отидат на университет пият като ненормални и се получават доста неприятни гледки. Аз живях в общежитие една година и направо не мога да опиша за какво става дума. Пътуват с коли навсякъде, тука броя и себе си. Разстоянията са много големи в повечето случаи и прекарваш доста време в колата. Където живея сега рядко виждаш хора по улиците. Всички са с коли.

Иначе имат много интересни игри свързани с пиене. На мен любимата ми е Beer Pong



Трябва да уцелиш някоя чаша с топчето и като уцелиш, този от другия отбор трябва да изпие бирата в тази чаша. Имат много други игри които са направени само с цел да се напиеш. Друго не мога дса се сетя сега. По-късно може да се включа с още

[SÜß]

Няма.

[darkness848]

windowlicker, мога да кажа само едно... Уааааау! Като те слушам и все едно ми описваш сцена от филм. Имаш супер голям късмет, че живееш у Америката
А бих искала да те попитам, горе-долу знаеш ли нещо за цените в училищата, колежите и изобщо горе-долу на какво ниво е животът там?
Сигурна съм, че сега ще ме хвърлиш в трета глуха с някой друг супер як разказ, ама нека...

[windowlicker]

Еми да си призная аз се старах хубави неща да казвам има и много неща, които ме дразнят разбира се.

Сега за университетите: има три варианта грубо. Първия е community college. Това се води полувисше и се учи средно 2 години. Цените варират м/у 1000 и 2000 долара грубо на семестър. По принцип много хора ги изплозват да ходят там една две години, защото е евтино и после с добри оценки се прехвърлят към нормален университет както и аз направих.
Второ: държавен университет - 4 години цените най-често да варират м/у 3000 и 7000 на семестър. Общежитията са много скъпи (поне в моя).
Трето: частен университет - цените започват от 40 000 на година за всички. Иначе другите 2 варианта трябва да отбележа, че тези цени са ако си жител на този щат, в койото е университета. Иначе за останалите и чуждестранни студенти е три пъти по-скъпо...

Системата е различна. Всеки час си с различни хора. Общо взето ти си избираш какви часове да взимаш (все пак си има списък с 15 предмета примерно от които да си избереш 2 и така. Не се преписва или поне не както в бг. Дават домашни през целия семестър, също има и контролни и накрая изпит в повечето случаи на целия материал. Няма поправителни,но ако изкараш двойка повтаряш само този час.

[classy]

windowlicker - В Щатите ли си? В кой град? Просто ми е любопитно. По темата: Аз съм във Франция и си ми харесва тук.Не смятам да се връщам.

[sashko705]

С тоя FCE може само да си мечтаеш да учиш в Англия... тва е английски ниво 9ти клас.. Изкараш ли CAE или най-добре CPE можеш да си стягаш багажа за Англия.. Ученето в България няма никакъв смисъл..

[darkness848]

sashko705, след FCE ще изкарам и Advanced, за който знам, че е най-високото ниво...

[sashko705]

Не, профишънси (CPE) е най-високото ниво..

[Macaroni]

CPE е най-високото ниво от Cambrige сертификатите, но той се всима ако си абсолютно уверен в английския си.. Advanced е напълно достатъчен, пък не знам защо мисля, че по-добре изглежда да имаш A на CAE отколкото B на CPE..

[Bloody Red]

Classy, искам да те разпитам за Франция, понеже в бъдеще ми се ще да следвам там ии по-скоро да не се връщам в България..Как е там? Начинът и нивото на живот, хората, отношението им към чужденците? В кой град по-точно живееш? На мен винаги ми е било мечта да живея на морето.. Всякакви подробности, които биха ми помогнали по-добре да си представя живота там, дори лошите страни. Как се чувстваше ти, когато отиде, за колко време свикна, сама ли беше или с роднини? Май е по-дпбре вече да спра с въпросите, предварително благодаря, ако имаш търпението да отговориш на всичко

[classy]

Имам. Значи аз съм в Париж. На мен ми харесва много. От едно година и нещо съм тук,но не съм свикнала съвсем със всичко още. Иначе начина на живот е много по-различен от нашия. Поне живота на тийнейджърите. Като цяло отношението на французите към чужденците не е особенно добро,но аз като съм в голям град и има доста чужденци. Така де,повечето ми приятели не са французи.Не казвам,че са някакви злоби,де. Примерно,децата в училище не ми се подиграват с неща от сорта на "Ти си българка,к'во правиш при нас?" Учителите ми помагаха с френския много,защото съм за първа година тук. Единственото което не ми харесва в Париж е,мърсотията. По центъра,на Шанз-Елизе,бизнес квартала и тия по-известните нито един боклук няма да видиш,но завиеш ли към кварталчетата ......... Как се чувствах ли? Странно. Особенно на първия ден в училище,всичко ми беше толкова различно. Ако ти трябва още нещо ми пиши на лично

[Nam3less3]

Мислете за бъдещето. Тука всяка година става все по-зле, аз поне не бих искал децата ми да живеят в съсипана страна в която по-нататъка ще преобладават циганите.
Като че ли най-логичната и масова схема е живеене, работене и семейство в чужбина, и връщане в България през ваканциите(хем да видиш роднини, приятели и ще ти е евтинко за почивка).
Не че в чужбина е рай де, и там ще има тежки проблеми, но в Западна Европа и подобни развити страни нивото е една идея(или няколко) по-добро от това тук.

А ако човек живее тука, има няколко специалности с хубава реализация, които може да завърши, да натрупа капитал и опит и после ще му е по-лесно да замине. 15 от 29те ми съученика вече го направиха/правят го в момента. И от другите ми близки приятели 5-6 са в чужбина, както и половината роднини. Направо се едно аз съм в чужбината. Тук става единствено за забавление и заведения.

[Quimera]

@ darkness848, ако искаш да се върнеш за висше в България, ще трябва да кандидатстваш като чужденка. Bachillerato (ако тва е което правиш де, ама то същото се отнася и за циклите) не съществува в България и ще трябва освен матури да държиш и много подробни и обширни изпити за сякви общообразователни предмети. Едва ли ще си заслужава блъскането. Според мен ще ти е по-добре да завършиш някъде другаде, а после ако все още имаш мерак да се върнеш.

[Amore-Mio*]

На всички ни е ясно, че в България реализацията наистина е трудно, но все пак съществува такава. Но от всичко написано, бих те посъветвала да следваш мечтите си. Кандидатствай за местата, където искаш и ще си щастлива, когато го постигнеш. В България може да се върнеш след време , когато вече си в добро финансово състояние или през ваканции и почивни дни. Следвай мечтите си!

[Tikche]

Не се връщай. Има хора, които биха убили да имат твоя шанс. Тук реализация няма. Има само за 3 професии и за 1вата трябва талант, а за другите 2 да се съсипеш от учене. Ако не ти се седи там, където си отиди в Дания, Белгия, Холандия. Това са страни в които ценят образованието и ти помагат с каквото могат. Може да ти е безплатен университета, ако вземеш диплома. Ако си с добри оценки и нямаш много пари университета ти дава по 600 евро на месец, за да си взимаш храна и тн...помощи. Това при нас го няма. Опитай се, но не се връщай в БГ.