Насилието .. или една малко по - сериозна тема.

[nIkEnCeTy_bE]

Човек трябва да приема и последствията. Наистина трябва да имаш желязна воля и да си много силна, за да се откъснеш от това. Защото да се махнеш, определено не е само да си събереш багажа и да се изнесеш. Да не говорим, че делата са толкова дълги и мъчителни.

[PullMeCloser]

Не, не трябва да си много силен. Трябва да имаш елементарно самоуважение и чувство за самосъхранение.

[Violenza]

Аз съм убедена, че ще го напусна. Много други неща бих преглътнала, но насилие - в никакъв случай, при никакви обстоятелства.
Нашите се разведоха когато бях на 5 някъде. Майка ми ми е казвала, че баща ми й е удрял точно 2 пъти по един шамар и на втория тя е решила да го напусне. Аз бих го направила още на първия. Знам, че не ме лъже, но аз самата просто не виждам баща си в тази светлина, защото като баща той винаги е бил много добър. В момента с него сме в прекрасни отношения, адски близки сме си, от моите приятелки не познавам нито една толкова близка с баща си. Наистина ми е абсолютно невъзможно да си представя, че би направил подобно нещо. Той е кротък, интелигентен мъж, адски либерален като родител, улегнал, винаги ме е подкрепял и винаги е готов да обърне внимание на проблемите ми. Но явно на младини е бил съвсем различен човек, а той тогава наистина е бил адски млад - на 23-4. Много ги обичам и двамата, но никога не съм съжалявала, че са се развели. Това е било правилното решение.
За мен това е непростимо. Надявам се да не изпадам в такова положение, но конкретно за този случай съм убедена в реакцията си.
И да, насилието ражда само и единствено насилие, както споменаха по-горе. И да не сте го разбрали сега, ще стане след време.

[jghgh]

Повечето пъти на жените им знае устата много и си мислят, че са много силни и с твърд характер.

Предпочитам да съм сама, да рева с кофа сладолед и да мисля за самоубийство, отколкото да съм с някъв мъж и той да ме е удрял дори веднъж. Ебати унижението, честно. Няма да се променям и да спре да ми знае устата, и да съм послушна & stuff.
Просто забрави.


И аз съм била удряна от баща си и то неведнъж, и е имало и гадни боища, и това е най-унизителното нещо изобщо. Никой няма право да ме удря.
Да, знам, че с'я много си вярвам, и уж като се оженя, друга песен ще пея, но .. това е толкова балканско. Да си удряш женага, пък било и един път. Да се налагаш със сила. Грозно, противно.

Не искам никога да ставам досаден циник, живеещ в грозния, сив, реален свят, където и аз като теб ще пиша: "Кво си вярвате толкова".

Напротив, призовавам всички да си вярват, и да постъпват извън тертипа на типичното балканско семейство, където жената поне веднъж е яла шамар, ама не й пука и/или е простила. Ебати. Пожелавам си и силна воля да бъда различна и един ден да мога да се позная в думите си от този пост.

Насилието ме ужасява. И не само то, ами и мисълта някой да ми скача на фасона. Винаги ще си го имам о.О На който не му изнася да си върви, вместо да ме удря.

[babity]

Да, ако татито изпляска зарязваме го, ок. Макар половината и повече твърдящи упорито, че няма да останат, най - вероятно утре ще са част от статистиката. Когато живота те постави на колене, когато наистина видиш, че не можеш да си храниш детето, а не можеш просто да го зарежеш, защото и него го чака същото като теб... тогава се разбиват твърдите убеждения. И не, не казвам, че бих стояла да ме трошат за закуска, обяд и вечеря. Но ако братът/синът е насилникът... тогава сценарият е малко по - различен. Тогава не можеш да се изнесеш. Родителите ги дърпа чувството за дълг... А агресията можеш да я тушираш със сила само до един момент, после разцвета на родители преминава и просто се усеща как го чакат едни старини, в които вероятно ще бъде бит...

[prosto_chovek]

не съм бил жена, няма и да го направя. Колкото и да ми е идвало да разнеса някоя из София и да я накова по дърветата, винаги съм се сдържал. Грозно е, глупаво е, против насилието в какъвто и да било вид съм

[Hilary_]

Жената просто е свикнала, има дете, търпи, с надеждата, че може нещо да се промени.
Както обичам да казвам: След първия път, почти винаги следва втори, трети ..
Тези хора са слаби психически и това нещо го компенсират с физическа сила.
За каква промяна може да си говорим? Това нещо не може да се промени.
Лично аз от родител - да бих, изтърпяла.
С бой не се възпитава. И какъв родител трябва да си, за да биеш детето си?
Имам характер, силна съм, но когато ти дойде до главата, мислиш различно.
Кое е различното? Ако притежаваш двете качества, нищо не би те спряло да вземеш живота си в ръце, ако ще от 10 години да сте заедно. НИКОЙ не е по важен от самата теб и децата ти.
Бих простила, ако съм предизвикала човека и виновната съм аз..
Каквато и да е провокацията, не би трябвало да я използваш като негово извинение. Силната жена не би го оправдала, още по - малко обвинила себе си.

Но пък от недокосвани и неудряни деца съм патила много, защото си мислят, че светът им е в краката мама и тати като са ги лигавили.

Нормално е, след като няма от какво да се страхуват и им е дадена свободата да го мислят.
Това не ги прави лигави. А и от кога във възпитанието се включва побой, за да се изгражда силна личност (не лигава)?
Аз не виждам нищо градивно в два шамара, какво остава за възпитание.

[LadyDi]

Побоят и малтретирането не показват сила, дори напротив. Не го оправдавам по никакъв повод и при никакъв претекст.
Жена ти ти изневерява - напусни я.
Много ѝ знае устата - не ѝ обръщай внимание.
Но да ѝ посягаш само означава да признаеш, че умствено и психически си по-слаб от нея.
Разбирам жените, които биха го изтърпяли - те са слаби същества, без амбиция и без перспектива. Само на елементарно ниво може да се разсъждава "Той е баща на децата ми и какво ще правя без него".
Когато двама човека се съберат и решат да създадат семейство, те трябва да са подготвени, че не винаги ще се разбират перфектно. Но да се прибягва до побой, заплахи или всякакъв вид малтретиране от която и да е страна, е малоумно.

[ShtrudeL]

Ами преценявайте с какви хора се събирате бе

[DisappointedDreamer]

Ами преценявайте с какви хора се събирате бе

Не винаги тази част от характера на човека си проличава в самото начало.

[IncendiaSanctus]

Причини ?
Причини бол. Не можете да намерите откъде идва агресията в днешното общество, в сегашното положение в България ли ?!
Причина има на всеки ъгъл, всеки ден, по всяко време от денонощието.
Причина е магазинерката, която ще те погледне накриво и ще си промърмори нещо под носа.
Причина е шофьора на маршрутката, който ще псува като каруцар, че може и да те насмете, че си заел цели 20 кв.см. площ и няма място за още трима от тебе.
Причина е шефът на работа, който отново иска да се свърши 10 тона работа за 3 минути.
Причина е преподавателят от гимназиалните години, да, точно тоя злобар по химия, който нарочно изпитваше само теб и ти пишеше двойки през час...
Всички тези неща се натрупват, и в един момент стават прекалено много, и трябва някъде да излязат. Често това става върху най-близките ни хора, защото... са най-близо до нас. А че това ги наранява не се и замисляме...
Аз не бих ударил жена. Имал съм желанието, заклевам се, бил съм груб, например, но не съм удрял, и не бих удрял. Че аз какъвто съм голям, ако ударя един шамар на някое дребно момиче, ще и разкача челюстта... И какво после ? Никога повече няма да ме погледне...
Хора, не изливайте помията си върху най-близките.

[3oPuTy]

Аз не можах да разбера,защо изместихте темата към редовни побои и малтретиране,след като в нея ставаше дума за един,единствен шамар (а не бой)?!
И що ли си мисля,че не разсъждавате реално?Нещо не ми се вярва,че всяка би си хванала багажа и детето заради един шамар,още по-малко щом до преди дадената случка нещата са били идеални.Разбира се,няма перфектни неща,но едва ли двама души биха се държали коренно различно пред други хора - като са сред хора всичко им е перфектно,а когато са сами не могат да се траят
А и стига с тези глупости,че щом веднъж се е случило то ще се повтори Баща ми ме е удрял един,единствен път за 21 години.Случило се е веднъж,но никога не се е повторило ...

[DisappointedDreamer]

^ Къде видя в темата да става дума за един, единствен шамар?
Точно обратното, мила моя, става дума за системно малтретиране.
И филма е затова, филма който инспирира авторката да напише тази тема. Във филма не става дума за един единствен шамар.

[3oPuTy]

Хммм,ами явно аз не съм вникнала добре в темата - извинявам се
Нещо бях останала с впечатлението,че става дума за единичен случай.Явно като съм я чела нещо друго ми е било в главата

[LadyDi]

Абе и един шамар не е малка работа. Как мъжът ми ще си позволява да ме удря? Да не ме е правил той? Да не съм му някаква лична вещ?
Вероятно няма да го напусна след един шамар, но ще си имам едно на ум.

[jghgh]

Но пък от недокосвани и неудряни деца съм патила много, защото си мислят, че светът им е в краката мама и тати като са ги лигавили.

Нормално е, след като няма от какво да се страхуват и им е дадена свободата да го мислят.
Това не ги прави лигави. А и от кога във възпитанието се включва побой, за да се изгражда силна личност (не лигава)?
Аз не виждам нищо градивно в два шамара, какво остава за възпитание.

Аз на неудряни деца съм се дразнила единствено, защото по някакъв начин съм им завиждала, че аз съм била удряна, а те не.

Много се дразня, като чуя някой да каже, че боят възпитавал, или изграждал личности. "Боят изгражда, а не разгражда."
Какво изгражда? Една озлобена и страхлива личност. Възпитава те в какво? В уважение ли? Не, в страх.
По-добре да си лигав и да имаш силна връзка с ваш'те, отколкото от малък да се е налагало да мислиш сериозно и да са ти изтрили усмивката от лицето, и детството ти да е минало няк'во тъпо, но пък иначе не си лигав.
Много по-щастливи са тия лигави хора, дето с гордост казват, че родителите им по никакъв повод не са им ударили дори шамар, а другите, които по някакъв повод са претърпявали нещо гадно просто тайно им завиждат, защото се чувстват ощетени, защото са преживяли горчилка, които другите не са. И затова автоматично другите стават "лигави". Щото ни се ще и те да са видяли твърда ръка и някви такива.
Hayashi, това са просто размишления, не визирам теб, понеже никъде в поста си не си казала, че "боят изгражда". Просто обичам да анализирам и използвам и тая тема, за да го правя.

[an0n1mna]

ударят ли те веднъж, няма да е за последно.

[LadyDi]

jghgh, абе и аз съм яла някой друг шамар от мама и тати, щото много ми знае устата. И през дупето са ме удряли и през лицето са ме шамаросвали. Но не мога да кажа, че съм яла бой като малка.

[SisiStrange]

jghgh, абе и аз съм яла някой друг шамар от мама и тати, щото много ми знае устата. И през дупето са ме удряли и през лицето са ме шамаросвали. Но не мога да кажа, че съм яла бой като малка.

Да. Аз съм яла баш 2 шамара в живота ми от мама. Последния беше точно на място, точно на време, напълно си го заслужавах, дойде ми като просветление и ме изкара със свръхзвуков старт от тъмните дебри на пубертета ми. Никога не бих се разсърдила за това, нито пък бих седнала да я изкарвам лош родител. Просто не е.

Съгласна съм, че по-голямата част от житейските уроци могат да ти се набият и без сопата. Все пак.

[LadyDi]

Съгласна съм, че по-голямата част от житейските уроци могат да ти се набият и без сопата. Все пак.

Е, да, ама когато по петите ти ходи едно сополиво хлапе и мрънка и си навива на своето, може да изкара и най-стабилния човек извън нерви. И хоп - е го е шамара
Аз съм яла повече от 2 в живота си, като последният също беше през пубертета и то на центъра на града. Така ме изплющя, че свят ми се зави и повече не посмях да ходя по петите ѝ и да мрънкам.

[SisiStrange]

Да, то има някаква тънка граница. Примерно, едно е да те изкарат из нерви и да е някакво инцидентно и след това да сте си в нормални отношения (така е било при мен). Друго е да има и психически тормоз. Майката на едно момиченце, което познавам посредством приятели, крещи по нея като изоглавена целодневно. Не я бие (или поне не мисля така), но според мен е 80 пъти по-лошо това... крещене, обиди и закани.

[anonymous708973]

Не, не трябва да си много силен. Трябва да имаш елементарно самоуважение и чувство за самосъхранение.

Айде, айде.
Трябва ти и покрив над главата и прилични пари, с които да се храниш и да си плащаш сметките. Да приемем, че си на 30 години, мъжът ти те бие, изнасяш се. Хубаво, то е лесно да си стегнеш багажа, ама къде ще отидеш. Имаш 1 000 лв заплата, да речем. При мама ли ще се върнеш? Окей, ама това ще е жена на около 55 години, ако не и повече. Тя ли ще те храни? Не. Ще трябва и ти да даваш пари за храна, ток, вода... Да не говорим колко сложно ще стане, ако се намеси и факторът "дете".

Това е от мен. По същината на темата в момента не ми се пише в момента.

[ShtrudeL]

Значи дай да оставим да ни бият, че да ни плащат сметките? Как пък не.

[LadyDi]

Айде, айде.
Трябва ти и покрив над главата и прилични пари, с които да се храниш и да си плащаш сметките. Да приемем, че си на 30 години, мъжът ти те бие, изнасяш се. Хубаво, то е лесно да си стегнеш багажа, ама къде ще отидеш. Имаш 1 000 лв заплата, да речем. При мама ли ще се върнеш? Окей, ама това ще е жена на около 55 години, ако не и повече. Тя ли ще те храни? Не. Ще трябва и ти да даваш пари за храна, ток, вода... Да не говорим колко сложно ще стане, ако се намеси и факторът "дете".

Това е от мен. По същината на темата в момента не ми се пише в момента.

Не си права. Ще намериш начин, ако не искаш да те бият. И при мама ще живея, ако трябва, ще се гледаме двете, ще гледаме детето. Има начини.

[Chacho]

Общо взето почти няма причина, поради която бих посегнал на жена. Най-много да й плесна един шамар, ако тя ми налети на сериозен бой, за да се осъзнае къде се намира.

И не мога да разбера хора, които търпят насилие. Може да те плесне родител с възпитателна цел, но когато преминава в побой или когато мъжът ти ти посяга, не виждам никаква причина да търпиш. Съгласявам се с Лейдито, че винаги има начин да си решиш проблема. Предполага се, че не зависиш от човека до себе си и можеш да се справиш и без него.