Насилието .. или една малко по - сериозна тема.

[DisappointedDreamer]

Айде, айде.
Трябва ти и покрив над главата и прилични пари, с които да се храниш и да си плащаш сметките. Да приемем, че си на 30 години, мъжът ти те бие, изнасяш се. Хубаво, то е лесно да си стегнеш багажа, ама къде ще отидеш. Имаш 1 000 лв заплата, да речем. При мама ли ще се върнеш? Окей, ама това ще е жена на около 55 години, ако не и повече. Тя ли ще те храни? Не. Ще трябва и ти да даваш пари за храна, ток, вода... Да не говорим колко сложно ще стане, ако се намеси и факторът "дете".

Това е от мен. По същината на темата в момента не ми се пише в момента.

Майка е взимала прилична заплата, имала е къща, баща и дядо.
И к'во от това? Не го напусна баща ми. Това е проява на слабост в характера. Унижение. Липсва на достойнство.

[scrooper]

Имате следната ситуация: Щастливо семейство, дете, любов .. всичко е цветя и рози.
В един момент обаче нещата се объркват и мъжът показва друга негова страна, а именно - физическата си сила, върху жена си. Въпросът ми е защо? От къде би дошла тази агресия? Каква би била причината? Изведнъж ли човек се променя или просто се научава умело да го прикрива? Как бихте описали такъв човек?

Момичета, бихте ли простили побой над вас?
Бихте ли се осмелили да избягате от него или от страх .. ще останете?

По темата- тази ситуация ще ми покаже, че отношенията ни отиват на зле. Ще говоря с него открито. Ако е било побой, ще се постарая да го осъдя. Ако имаме дете, след побоя бих го напуснала възможно най- скоро, с детето и заради детето на първо място.
А при шамар, както някой "предложи", ще си имам 1 на ум, което автоматично ще влоши отношенията ни (още повече).
Някой нарече жертвите на насилие глупави. Срамота. Не са глупави, а са слаби, страхливи и прощават непростимото. Лошото в случая е, че не винаги човек може да се усети навреме, а ако закъснее, е адски сложно да се окопити и да предприеме нещо. "Насилниците" често са манипулативни, хитри и успяват да вменят чувство за вина на жертвите си. Те не са лоши хора, но бих ги нарекла болни. И да не са били такива, фактът, че са започнали да се изпускат, показва, че нямат самоконтрол и кой знае какво още биха сторили.
Много е важно да се анализира ситуацията, а не жертвата да си казва прибързано: "О, сигурно аз съм го предизвикала..." Дори да е така, това не е оправдание за посегателство.

[ge6aaaa3]

Не бих посегнал на жена, каквото и да ми каже... Оправданието "изкара ме от нерви" е глупаво за случая. Ако ме изкара от нерви може да и се разкрещя или да я напсувам, ама да я ударя-абсурд. "Мъжете" които си мислят, че доказват "кой носи панталона в къщата" чрез побоища, са ми доста жалки. Виж, за децата е друга тема. По някой-друг шамар в правилния момент, не е излишен. Мен като малък са ме удряли, но е доста далеч от побой. И каквото и да ми обяснявате, има възпитателен характер. Не говоря за побой и малтретирене, говоря за шамар.
ПП Интересно, защо тази тема е в раздел "Любов"...

[kalito126]

^^ Решили са да я сложат в този раздел...
Иначе по темата...Нямам идея какво бих направила ако ми посегнат нашите.Аз съм яла много шамари,според мен абсолютно неоправдани.Случвало ми се е да обещая да си оправя леглото,но да забравя и ето ти го шамара (Разбира се те вървят заедно със заплахи).Това показва слаби нерви.Но при мен никога, никога не се е стигало до бой(по един шамар и толкова).И слава богу.

П.П: Въпреки че не се е стигало до бой,аз и досега се страхувам от баща си и няма да му простя за това.Най-малкото защото само аз отнасях шамарите и бях твърде малка да се защитя(на около 10-11години бях когато се случваше).Сега вече съм малко по-голяма и имаме само словесни сблъсъци(пък и той започна да си контролира нервичките).

[LadyDi]

ПП Интересно, защо тази тема е в раздел "Любов"...

Любовта има много измерения. Дори когато я разбираме накриво.

[magita]

Къде?

Разбирам го и точно затова съм му простила. И все пак, тази агресия можеше да я излива от себе си по друг начин, но не и върху други хора.

Не си пожелавам това никога да не се бе случвало на мен. Това са празни желания, глупави дори. Те ми помогнаха да осъзная някои неща, научиха ме на много други, дадоха ми безценен опит. И все пак, това не го пожелавам на когото и да е било. Дори на най-големия си смъртен враг. Уау, колко клиширано звучи.



да, 'щот ние сега с брат ми упражняваме насилие върху малки, безпомощни животинчета, точно защото на бащичко ми преди 10 години му заби шайбата. тцтц

Вярвам че наистина тази по-тъмна страна от него винаги е била там, просто в началото той е умеел да се сдържа, и да не го показва толкова много, но в един момент всичко му е дошло до гуша, преляла е чашата, и той е избухнал.

сама си отговаряш

[magita]

Колко тъпо!
Ще им остане травма, да, но това не значи, че ще станат и те такива. Доста по-вероятно е да им послужи като лош пример, а той е най-добрият учител.

А лошия пример кой е.... Взимайки тоя лош пример в какво се превръщат... ?

[SisiStrange]

^ Това наистина не е вярно. Въобще не си длъжен да приличаш на родителите си. Какъвто и пример да ти дават. Човек не попива само от вкъщи. Ако нещата вкъщи са зле, още по-вероятно е да си изгради ясна представа в какво НЕ трябва да се превръща. Това е като тази простотия, че момичетата се влюбват в копие на баща си. Важи само в някои случаи. В повечето - не.

[anonymous708973]

Значи дай да оставим да ни бият, че да ни плащат сметките? Как пък не.

Абсолютно никога не съм го казала.
Това, което казах е, че светлите идеали на тийнейджърите за идеално семейство понякога не съвпадат с реалността и такъв филм като "няма да търпя, изнасям се" се случва доста рядко и при доста благоприятни обстоятелства, далеч по-важни от едното чувство за самосъхранение.

[PullMeCloser]

Айде, айде.
Трябва ти и покрив над главата и прилични пари, с които да се храниш и да си плащаш сметките. Да приемем, че си на 30 години, мъжът ти те бие, изнасяш се. Хубаво, то е лесно да си стегнеш багажа, ама къде ще отидеш. Имаш 1 000 лв заплата, да речем. При мама ли ще се върнеш? Окей, ама това ще е жена на около 55 години, ако не и повече. Тя ли ще те храни? Не. Ще трябва и ти да даваш пари за храна, ток, вода... Да не говорим колко сложно ще стане, ако се намеси и факторът "дете".

Това е от мен. По същината на темата в момента не ми се пише в момента.

Мнението ми, което цитира, не е единственото по темата.

Много ясно, че ще се изнеса, ако ме бие или тормози психически! Ще намеря начин, но никога няма да се оставя в това положение. Нито детето ми.
Едит, относно последното ти мнение, Пантерке. Напълно съм наясно как стоят нещата в действителност. Също така говорех само и едиснтвено за себе си, моето мнение си казах. Хич не ми дреме какви са 'светлите идеали на тийнейджърите', нито разбрах защо беше това: "Айде, айде".

[anonymous708973]

Спуквате се да ми слагате думи в устата
Къде съм казала, че е единственото? Това цитирам, с това не съм съгласна.

[PullMeCloser]

И какво, ако твоята заплата, примерно, не позволява да издържаш себе си и детето ти, какво се очаква да направиш(ти специално) при евентуален тормоз?

[Hilary_]

Точно поради тази причина (внезапно изнасяне от г-н бияч) никога не бих позволила да съм напълно зависима финансово от един мъж. На този етап никой не би ме излъгал и да се омъжа за него. Нещата се опростяват стократно. Тази история с "и заживяли щастливо до края на дните си" хич не ми се вижда реална. (случаите, в които е - са единични)
Обичам да живея на принципа "ти си завършена, самостоятелна личност, а мъжът е просто една добавка".

Колкото до заслуженото шамарене от родителите - мен са ме възпитавали само и единствено с думи и дъълги и широки разговори на четири очи. Явно съм била разбрано дете, щом не се е стигало до шамари или просто нашите имат здрави нерви.

[magita]

^ Това наистина не е вярно. Въобще не си длъжен да приличаш на родителите си. Какъвто и пример да ти дават. Човек не попива само от вкъщи. Ако нещата вкъщи са зле, още по-вероятно е да си изгради ясна представа в какво НЕ трябва да се превръща. Това е като тази простотия, че момичетата се влюбват в копие на баща си. Важи само в някои случаи. В повечето - не.

2-то ми мнение казва всичко по въпроса. Никъде не съм казала, че е задължително да ставаш такъв човек. Но както вече казах- насилието поражда насилие.

[DisappointedDreamer]

^Ми не си права. Аз съм супер търпелив човек, ужасно рядко се ядосвам, и почти никога не повишавам тон. А това физически да налитам на някого.. забрави.

[SisiStrange]

^Ми не си права. Аз съм супер търпелив човек, ужасно рядко се ядосвам, и почти никога не повишавам тон. А това физически да налитам на някого.. забрави.

Общо взето същото.

В нашия уютен семеен дом насилникът беше баба ми и макар да не е проявявал физически тормоз, беше майсторка на психическия. По всички начини. От крадене на неща от стаите ни с мама, през разнасяне на какви ли не лъжи за нас из блока и квартала та до всякакви крясъци, обиди, манипулации. Като дете ме е поставяла в доста опасни ситуации. Хубавото е, че съм била достатъчно разумна да не ми се случи нещо фатално.

По тази логика трябваше да пазя в себе си жилка много жалка омраза и да отвръщам с обиди, проклятия и интриги, да помня всичко лошо с години, с месеци да се деля и да не говоря с близките ми. Еми не. Рядко кротък характер съм. Не мога да се сърдя кой знае колко повече от час за каквото и да е. Предпочитам да се наплача пред това да обидя истински някого. Твърде често, когато съм бясна ми напира повече на рев, отколкото на истерии и крясъци.

Това какъв ще станеш зависи от теб самия. От това как виждаш ти нещата. А нещата се оформят постепенно от какви ли не влияния.

Не можеш да сравняваш възприятията за цялото детство на един човек и най-общи свади някъде си (примерно, училищния двор), за които важи това с насилието, пораждащо друго насилие.

Да, има случаи, в които това важи. При много психопати има такъв модел на поведение. Малтретирани вкъщи, изкарващи си го на света. Не знам много примери, обаче, за такива без други, странични психични отклонения. Повечето хора си взимат поука от подобни преживявания.

[DisappointedDreamer]

^ По филмите в повечето случаи, всички убийци/изнасилвачи и т.н. са били малтретирани вкъщи психически/физически/сексуално и в последствие поради това системно малтретиране им е забила дъската.

Ама аз не съм от тях. Различно е. И мен, както каза Сиси, ме избива на рев, а не на побоища, когато се ядосам. Пък и гледам да победя словесно, а не да разнасям шамари.

[SisiStrange]

Е да, по филмите. Там обикновено са ги затваряли в мазе, което се пълни с хлебарки до горе, докато те пищят и се молят да ги пуснат (ок де, това е от книга). XD В реалността също има такива истории, не е лъжа, но болшинството изкукват по други начини.

[DisappointedDreamer]

Шегувах се, де.
И, мда.
И все пак, как става? Видяхте ли какво е станало в американския щат Колорадо? 24 годишен младеж стрелял на примиерата на новия филм за батман. Убил 14, ранил над 50. Е какво е накарало този човечец така да изкукурига?

[SisiStrange]

Честно казано, трудно е да прецениш без поне веднъж да говориш с човека. Или да имаш повече информация.

Когато не иде реч за психиатрично заболяване, иде реч за дълбоко събирано огорчение. Може да е по различни причини. Отхвърленост, наркотици (тежки, не да е подпушвал трева), сериозна бедност поради несправедливи причини, нелепа смърт на близък човек и куп още чудеса.

В повечето случаи аз мисля, че си иде реч за болест. Щото хората могат да станат зли, но трябва един определен чарк в мозъкът ти да е жестоко врътнат, че да си способен наистина да изпълниш садистичните си фантазии.

[DisappointedDreamer]

^ Нали. И аз така си мисля.

Сред нас се разхождат луди! Викайте хората с белите престилки!

[shmatarok]

От къде би дошла тази агресия? Каква би била причината? Изведнъж ли човек се променя или просто се научава умело да го прикрива? Как бихте описали такъв човек?

Момичета, бихте ли простили побой над вас?
Бихте ли се осмелили да избягате от него или от страх .. ще останете?

То в нашето ежедневие въпросът е от къде не би дошла въпросната агресия. Повечето хора трупат негативите в себе си и в един момент чашата прелива. Дали ще го избиеш на агресия, на самосъжаление, на депресия или на пълен непукизъм, т'ва вече си зависи от човека.

Колкото до втората част от въпросите ти, не, не бих простила бой. За шамар също не мисля, че бих преглътнала, тъй като съм го отнасяла достатъчно често като дете и в един момент се стига до там, че вече не си позволяваш такова унижение.
В семейството ми имаше какви ли не прояви на насилие в продължение на години, само че докато при някои нещата си остават в границите на дома, при нас го знаеше целия град. Майка ми търпя това заради мен и сестра ми, защото и тя си мислеше, че няма да може да се справи с отглеждането ни, но в крайна сметка разумът й надделя и се изнесохме. Това ми даде пример какво точно да не правя, ако някога се сблъскам с нещо подобно - няма да си седя кротко на задника и да се моля нещата да се променят, защото това едва ли ще се случи.
Никога няма да го простя на баща ми (макар че някои случки сега ги обръщам на майтап) или ако някой друг ме удари.
И без пукната пара в джоба си, бих се махнала, защото много добре знам какво би било, ако остана.

[jghgh]

Всички вие дето сте много цинични, успех в живота. За жалост точно такива като вас живеят най-добре, 'щото сте пердета и претръпнали за несправедливостите в живота.


А аз трябва ли в темата да обяснявам, че не става дума за шамар изобщо. На по-предните страници понеже се написа, че шамар всеки е ял в детството си (почти). Само шамар, дето съм яла, е успех.. Боищата да са били макс. 5-6 за целия живот, но адски запомнящи се. Запомнящи се не по хубавия начин.
Отвратително е да те бият, сгъват, и да ти говорят гадости, докато те пердашат. Използвам евфемизми в момента. И не мисля, че който и да е заслужава това.
Айде, шамар, разбирам, да се освестиш малко, why not? Хлапетата не всичко правят както трябва. Веднъж тръгнах бегом да пресичам една улица, и мама от стреса, че може да ме блъсне кола (аз не се огледах) ме дръпна рязко и ми заби един. Това е простимо по всички параграфи. Ама нек'ви шамари, ритници, блъскане, удряне... не, не е нещо, което човек трябва да е преживял и да преживява, дори и един път. Травмиращо си е, най-малкото те изпълва с гняв.

Не изкарвам родителите си лоши, обичам ги. И те са грешали. Не може да съдиш родителите си. Просто не бих искала и мъжът ми да ме бие, нали ... А и шамарът е нещо унизително, не че боли толкова.
Някак си .. мъжът ти да те удари е тъпо. Майка ти - приемливо е. Ти си нейно дете, изцяло те е отгледала, има права над теб и т.н. А мъжът ти да те удари .. не знам. Има мн. други начини, да те накара да ти стане кофти и да се замислиш как постъпваш.


Хилари, аз също мисля, че всеки трябва по някакъв начин да си нареди живота по такъв начин, че да си изкара поне за свое собствено жилище, ако ще да е гарсониера и т.н., но да има къде да се скрие, ако нещо кофти се получи..

[SisiStrange]

Не съществуват цинични и претръпнали хора. Всеки изживява нещата по свой си начин. Всеки си страда, както той си знае. Колко го показват е вече въпрос на сдържаност и това дали се срамуват от моментите си на слабост.

[Cybershot]

Ау като малък колко бой съм ял.... Като се замисля, съм благодарен, защото като гледам някои какви лекета стават....