Просто имам нужда да споделя

[TheInvisibleOne]

Здравейте, от доста време следя този форум, никога не съм и мислела, че ще стигна до тук да пиша тази тема, но просто вече се побърквам. Историята ми е дълга, но предварително благодаря на тези, които ще я прочетат. Принципно имам и друга регистрация, но бих желала да остана анонимна и за това създадох тази.
Момиче съм на 18 години. Родителите ми са имали много проблеми след като са се оженили. Баща ми, който се е занимавал с бокс е бил много агресивен. Когато майка ми е била бременна с мен той я е пребил от бой и тя за малко да пометне. След което двамата се развеждат. След като съм се родила обаче, той се е намесил в живота ни отново, и е поискал да ме вижда. Майка ми е ней-невероянтната жена която познавам, винаги е била готова да направи всичко за мен. Но съда е отредил, да го виждам веднъж месечно. Тези месечни визитации бяха пълен кошмар за мен. Баща ми ставаше все по-зле и по-зле. Пиеше, пушеше, биеше ме просто ей така и ми казваше че ако се оплача на някого ще ни убие и двете. Когато бях на около 4 майка ми се ожени за един невероятен човек който даваше всичко за нас двете, искаше да ме усинови, как ли не е молил баща ми да се откаже от мен, но това така и не стана до преди няколко години.
И така моито посещения продължаваха, всеки път беше едно и също, взимаше ме от вкъщи, минавахме през магазина, той купуваше алкохол и отивахме в апартамента му, където приятелите му, всичките до един алкохолици вече чакаха пред вратата. Напиваха се а мен ме оставяше в съседната стая да гледам телевизия. Така и не разбрах за какво съм му била, може би това е бил един от начините да продължи да тормози майка ми. А напиеше ли се беше кошмарно, псуваше ме, удряше ме просто ей така да ми покаже кой командва. И въпреки всичко това, аз знаех, че той е баща ми и единственото което исках е той да се държи като такъв. Обвинявах се с години, че не мога да съм достатчно добра, за да ме обича. Милех си че проблема е в мен, че аз правя нещо погрешно. Когато бях на 12 той ми изви ръката и ми я счупи. Тогав нещата се промениха и той нямаше право да ме вижда повече. Същата тази година, той влезе в затвора... минаха 6години през които не го бях виждала. С майка ми и вторият ми баща се преместихме в чужбина. Опитах се да го забравя, него и всичката болка която ми беше причинил. Отне ми години да почна да гледам на себе си като на достоен човек а не като на "копеле" или "боклук" както той ме наричаше.
Това лято след като заврших училище реших да си дойда в България , да посетя роднините си и някои приятели. Разбрах, че е излезнал от затвора, но се опитах да не мисля за това. Много от моито приятелки казаха, че са го виждали и изглеждал много променен. Нправих се, че не ме интересува, казах им да не ме занимават, че за мен той не съществува. Самонавивах се , че не искам да го виждам поневе го мразя, но истината е, че ме беше страх. Преди около седмица той дойде у нас. Наистина беше толкова различен. Пред мен вече не стоеше този огромен мъж с умраза в очите, той беше остарял. Погледът му беше празен и изпълнен с болка. Щом ме видя очите му се насълзиха. Опита се да каже нещо, но не можа. В този момент обаче аз се почуствах силна, точно по начина по който преди време си мечтаех да бъда, аз просто стоях пред него и знаех, че този път аз решавах дали искам да го слушам или не. Веднага започнах с " Какво искаш? Защо си тук, не ти ли стига това което стори, ами имаш наглостта да идваш в къщата ми?" Той дори не можеше да ме погледне в очите, но все пак ме помоли да му позволя да ми обясни. Бях бясна та кой е той да иска нещо такова от мен, но все пак му казах, че нямам много време, трябва след малко да излизам , така че да казва каквото е решил и да си тръгва. Той ми каза колко бил променен, как докато бил в затвора имал време да мисли, и освен това там някакъв пастор идвал да говори с тях и той го накарал да се замисли кое е най-важното нещо в живота му. Колко много съжалявал, и как просто искал да ми се извини. Каза ми , че той не бил достоен за моята прошка, но все пак е решен да ми докаже, че не е същият човек. След това ми даде номера си и адреса си и ми каза ако някога размисля, да му се обадя а ако не, той би ме разбрал, понеже той не заслужава нищо от мен, най-малко прошка. И така се обърна и си тръгна.
От тогава не съм спряла да мисля за това, искам да го мразя искам да го измъчвам като не му се обаждам и като не му прощавам, но същевременно се чуствам ужасно, все едно аз съм чудовището сега. Не искам да ставам като него и мисля, че като му простя така ще покажа , че не съм такава. Но ме е страх да не ме нарани отново, отне ми толкова време да стигна тук където съм и не искам да се връщам пак към това несигурно момиче което бях. Не съм била по-объркана...

Благодаря на всички които отделиха време да прочетат историята ми, съжалявам ако е малко объркана, просто и аз самата съм така в момента. Знам, че това е решение което аз трябва да взема, относно какво трябва да правя, но ще се радвам ако си дадете мнението.

[angelss_love]

Горкичката!Това което ти се случва е ужасно.Баща ти е виновен за всичко,но не си го изкарвай на него.Не се дръж така както той се е държал с теб.Щом ти казва че се е променил повярвай му.Срещнете се и оправете всичко между вас.Ако решиш да му простиш желая ти успех.Пиши какво е станало.

[Alisha28]

Омразата не помага, недей да искаш да го мразиш. Сигурна съм, че някъде дълбоко в себе си го знаеш. Бил е чудовище с теб, не бъди такова сега с него. Мисля, че трябва да му дадеш шанс. Наистина. ^^

[Amore-Mio*]

Аз пък си мислех, докато четях темата, че вълка козината си мени, но нрава - не. И именно заради това моят е съвет е да си внимателна, въпреки всичко. Решението си е твое и в двата случая бихме те разбрали: все пак ти е баща. Макар, че не се е държал с теб и си изживяла детството си в един ад, който като по чудо е свършил. За щастие! Но ако решиш, че не заслужава прошка или каквото и да е: отново бихме те разбрали, поне аз. Сетил се е, че ти е баща, когато вече ти е причинил една психическа щета, която като белег ще остане с теб до смъртта ти.
Решението си е твое. На твое място аз лично не бих му простила. След всичкото, което съм изживяла и след всичките неща, които ми е причинявал, не бих му простила. Баща ми е? А защо не се е сетил тогава, когато аз съм имала нужда от това.

[TheInvisibleOne]

Благодаря за бързите отговори. Наистина трябва да взема решение преди да е станало късно за каквото и да било. Отивам си след няколко седмици. И аз самата винаги съм си мислела , че този ден няма да дойде, че няма да го видя по този начин, или съм си представяла, че това се случва и как аз му обръщам гръб. Но се оказа много по-трудно отколкото очаквах. И с майка ми говорих по телефона, тя не знае какво да ме посъветва, каза, че тя не чува това за първи път и не иска да бъда наранена отново, но това е решение което аз трябва да взема. Това което най-много ме рани е, че неговите родители дойдоха също да ме видят и едва ли не ме изкараха мен виновна защо съм се държала така с него. Той е имал проблем а аз трябвало да съм по-толерантна. А той никога не е бил толерантен към мен, независимо какви проблеми съм имала и на колко години съм била. Издишал ми е цигарен дим в лицето просто ей така въпреки че знае че съм асматик и какво ли още не чак не ми се говори, понеже ако разкажа всичко някой ще си помисли, че си измислям
И пак казвам мерси за бързите отговори

[antineutral]

Приеми това, което ти дава баща ти в момента. Ходи от време навреме при него, да поговорите - общи приказки как живееш добре ли си как мина деня ти нещо от сорта Ако се притесняваш сама, отиди с приятел, с приятелка. С това на него малко ще му олеква, а ти по-малко ще се притесняваш Не си длъжна да му прощаваш, нито пък да му показваш каквото и да е, ако има нещо което можеш да опиташ да е мъничко но някакъв вид подарък за опита да станете по-добри хора Някава допирна точка един вид да се види докъде може да стигнете и от там нататък вече нещо генерално

[bloodyF]

поговорете докато можете
не знаеш какво ще ти поднесе утрешния ден

въпреки,че не съм точният човек, който да казва това
ех, и на моят ''баща'' да му доведат някой пастор да си побъбрят малко за нещата от живота, пък дано се усети,че има дъщеря
но ще си остана с ''а дано, ама надали''

[Jaune]

Уфф.
Звучи ми много познато всичко това. Откровено не знам как бих постъпила, ако един ден дойда на твоето дередже. Част от мен предпочита баща ми да не се променя.. и дори не вярвам да се случи де. Защото ако стане, не мисля, че ще съм способна да му простя. И не знам дали и трябва.
Но послушай вътрешния си глас, дам, каквото ти говори той, това е.

[GLaDOS]

Колелото се върти.Знаеш.
Когато е нямал нужда от никой,се е гаврил с всички, но идва момент,в който решава че има нужда от хора около себе си и се връща за прошка.
Ако го чувстваш му прости.Но ако аз бях на твоето място,никога не бих го приел напълно.
Не бих го допуснал в дома си.Нещо като познат или приятел ,нищо повече. Изгубил е правото за повече.

[Sarafina]

Аз пък си мислех, докато четях темата, че вълка козината си мени, но нрава - не. И именно заради това моят е съвет е да си внимателна, въпреки всичко. Решението си е твое и в двата случая бихме те разбрали: все пак ти е баща. Макар, че не се е държал с теб и си изживяла детството си в един ад, който като по чудо е свършил. За щастие! Но ако решиш, че не заслужава прошка или каквото и да е: отново бихме те разбрали, поне аз. Сетил се е, че ти е баща, когато вече ти е причинил една психическа щета, която като белег ще остане с теб до смъртта ти.
Решението си е твое. На твое място аз лично не бих му простила. След всичкото, което съм изживяла и след всичките неща, които ми е причинявал, не бих му простила. Баща ми е? А защо не се е сетил тогава, когато аз съм имала нужда от това.

+1
Както ти си страдала тогава - ем ето сега е негов ред. Пак казвам, ти си помисли и направи така, както смяташ за правилно, но това е и моето мнение.

[Bloody Red]

Само това че се колебаеш означава, че трябва да му дадеш шанс. Наистина, извършил е ужасни неща, но се опитай (колкото и да е трудно) да се поставиш на негово място. Той не би имал никаква изгода да те лъже, че се е променил. Какво би спечелил? Така че му дай шанс - дори най-ужасните хора го заслужават. А и в противен случай вероятно до края на живота си ще се питаш какво ли би станало, ако го беше направила. Не е нужно /и възможно/ да му простиш още от сега след всичко това. Но поне опитай да му дадеш шанс. Той не би направил всичко това просто така. Може би това ще ти помогне частично да се оттървеш от този товар, който носиш откакто си била дете. А ии - не знам как си реагирала при идването на родителите му, но ако бях на твое място бих им се разкрещяла

[TheInvisibleOne]

Благодаря за съветите. Прави сте , че не мога да му простя все още, но все пак реших да се видя с него.
Обадих му се вчера, той звучеше доволен като му казах, че искам да се видим и да поговорим, но и го предупредих да не си прави прибързани заключения. Не пожелах да отида у тях, така че се срещнахме на едно заведение в центъра на Пловдив. Беше странно, нямаше какво да си кажем, само някакви въпроси той ми задаваше. Изуми ме като ме попита на колко години съм и кой клас ще съм. Той пък остана шокиран като му казах, че завърших. Това много ме ядоса ама бях решила да не се караме. И така откарахме около час в неловко мълчание или още по-неловки въпроси. Пита ме накрая дали искам пак да се видим , казах му че ще си помисля, казах му и че след 2-3 седмици си отивам... Тогава той явно реши да ме довърши, казвайки ми, че това може би е последната ни среща, понеже не знае дали другото лято ще е тук. Тогава вече всичко ми се изясни , набързо смотоляви , че докторите му били намерили нещо и не се знае още колко му остава, обърна си и си тръгна. Е сега вече наистина не знам какво да правя. Направо съжалявам, че си дойдох това лято, много по-добре щеше да бъде ако не го бях виждала изобщо.

А колкото до баба ми и дядо ми, не съм им викала, аз принципно не крещя, а си го пазя в мен си и след това ме е яд, че нищо не казвам, ама както и да е, стари хора са все пак.

[Bloody Red]

Хубаво е, че поне сте се изяснили, така да се каже.. Сега, предполагам, ще можеш да продължиш, вместо постоянно да се чудиш какво ли е щяло да стане. Малко (добре де доста) неприятно ии неловко се е получило, но поне си приключила с това. Вярно, споменът остава, но времето лекува, повече или по-малко
Иначе попринцип и аз съм така - често си мълча в такива ситуации и доста време след това си се представям как казвам еди-какво си.. Но когато някой премине границата всичко това, което съм си таила избухва ии.. А изказването, което са направили определено минава границата.. Както и да е, важното е, че вече може да се каже, че си приключила с това ии след време предполагам, че спомените ще избледнеят поне малко ии ще можеш да продължиш

[Violenza]

Тогава той явно реши да ме довърши, казвайки ми, че това може би е последната ни среща, понеже не знае дали другото лято ще е тук. Тогава вече всичко ми се изясни , набързо смотоляви , че докторите му били намерили нещо и не се знае още колко му остава, обърна си и си тръгна.

А дали не те лъже, за да му простиш и да те вижда?

Не знам какво да те посъветвам, бих ти казала, че за мен такъв човек не заслужава никаква прошка, но ти изпитваш нещата по съвсем друг начин.
Недей да искаш съвети от никого, никой не може да реши ти какво да чувстваш. Дай си няколко дена почивка и ако изпиташ желание да го чуеш/видиш, направи го. Ако не ти идва отвътре това, просто не се насилвай.

[smiley974]

Историята ти е като извадена от филм. За малко да се разплача докато я четях. Всичко което казват всички по горе е много вярно. Моят идея е такава обади му се е. Виж какво ще стане и ако всичко започне наново просто спри. След години баща ти
може наистина да се промени. Но сам сигурна баща ти сажалява поне малко.

[Sarafina]

Историята ти е като извадена от филм. За малко да се разплача докато я четях. Всичко което казват всички по горе е много вярно. Моят идея е такава обади му се е. Виж какво ще стане и ако всичко започне наново просто спри. След години баща ти
може наистина да се промени. Но сам сигурна баща ти сажалява поне малко.

Хората не се променят, само се опитват...