Как ще коментирате следното:

[Blab]

Че лошото е лошо?

//тук звучно се умилих:Д

[LadyDi]

Че не съществува сиво.

Обратното.
Че съществува основно сиво. Не всичко е черно и бяло.

[Violenza]

Да де, това исках да кажа, не обърнах внимание как съм написала първия си пост.
Благодаря за поправката

[jghgh]

Не искам да ми се разбиват тези представи, и да стана скучен, грозен, сив, нещастен човечец, предал идеалите си.
Защото човек става точно такъв, навлизайки в цветущата "действителност". Все едно действителността е една, и то именно на онея скучни, сиви хора, ама 'айде. "Това е шапка, а не слон".

Както казваше училищната психоложка: хората се уморяват да се борят за любовта, отказват се по някакви причини и после казват. че тя не съществува, как е невъзможна, неосъществима и т.н.
Да, хората сме слаби, нямаме волята. Защото сме слаби и чупливи веднага бързаме да станем цинични и пердета, и да не си слагаме нищо на сърце, за да не се счупим съвсем. Да не се натоварваме, да е по-лесно.
Хората сме слаби в това отношение и то доста.
Затова се моля за сила, иначе кой знае какво ще стане и с мен. Боли ме от мисълта да трябва да бъда друга, да се променя, да не съм нежна и чувствителна и да свиквам с някакви гадории, с които се предполага, че ще трябва да свиквам и да ги приемам за нормални. Иначе наистина никой не е застрахован, че няма да стане като другите, или да се зарази със "здравословен цинизъм".

[LadyDi]

Абе, животът си е живот. Всеки си го живее както намери за добре.
Аз предпочитам да виждам и сивото, отколкото да се затварям в един свой свят и да се убеждавам, че всичко е прекрасно, защото аз искам да е така.
Да, сега и аз не бих понесла да ме мамят и лъжат и не бих си затваряла очите.
Но не искам да си кривя душата и да твърдя, че никога няма да го приема. Знам ли какво ще ми се случи след 20-30 години? На какво дередже ще съм тогава и какви избори ще имам да правя. Човек трябва да адаптира ситуацията към себе си, но не винаги това е възможно и тогава ще не ще се нагажда спрямо нея.
Тва е.

[jghgh]

Какво да се затваряш, то грозното в света ти избожда очите :Р ВъпроЗът е да не го вкарваме и в личните отношения.
И в контекста на темата, да се правиш, че нищо няма не е ли точно такова затваряне, самоубеждаване, че всичко е наред?
Не знам защо си мисля, че такива семейства всъщност са дълбоко нещастни.

[Chacho]

Ох тоя сив цвят стана велик спасител, видиш ли всичко може да се оправдае и прости, щото има и друга страна. Ми не е така.

След 30 години може да съм довтасал до положение, в което ще ми текат лигите върху гащите и ще трябва други хора да ме избършат, щот сам не мога да се справя. Знам ли, може въобще да не съм тук. Няма как да знам, как ще се стекат обстоятелствата и на какво дередже ще съм. Но знам, че много хора не заслужават да са в положението, в което сами са се сложили и от което сами могат да се измъкнат. Думите са много по-слаби от действията и затова всички си говорим едно, а реалността се оказва друга. Обаче оплаквания от бездейни хора мразя да слушам, а повечето са такива, не можете да го отречете. Ако такъв образ ви допада, вписвайте се в него. Аз засега пасувам.

[chushkopek]

О, да, в брачните двойки достига безграничност този абсурд. Ако не давам на половинката си това, което иска и не отиде да си го потърси, то това ще създаде напрежение и ще се отрази зле на брака ни. По-добре да тича без да знам и да ни е здрава връзката. Кравешко примирение. Защо да не те и бие човекът до теб, а ти да се примиряваш? Защо да не краде, бие, пие, убива? Важното е да те лъже.

Времето минава, животът те мачка, а волята ти малко по малко се изпарява. Борбите ти се превръщат в компромиси, ентусиазмът в примирение и изведнъж се оказваш вечно търпящият мъченик, без дори да си се усетил. И ти тежат годините, и те е страх от промяна. Може да съм заблуден младок, но майната им на хората с 3 пъти повече житейски опит, които нямат капчица воля. Майната им на тия, дето свеждат глава и се страхуват да погледнат напред. Цял живот са ме учили, че герои са тези, които са готови да дадат всичко от себе си за някоя висша кауза; които са си жертвали животите за нашето бъдеще; които са вървяли всяка божа секунда напред въпреки обстоятелствата и никога не са се поколебавали; хора като всички нас, които обаче са имали смелостта да действат и не са се пречупили. Е не мога да сложа на същата везна някакви хорица, които видиш ли са се оженили и бракът им идва прекалено тежко предизвикателство.

Имаше едно детско, в което възрастните се присмиваха на едно младо момче избрано на ръководен пост, заради неопитността му. След много подмятания момчето им отговори с въпроса: "Така и не разбрах, кога се предадохте?"

Бях решил да пиша стена ама ти си ми взел думите.

[LadyDi]

Цял живот са ме учили, че герои са тези, които са готови да дадат всичко от себе си за някоя висша кауза; които са си жертвали животите за нашето бъдеще; които са вървяли всяка божа секунда напред въпреки обстоятелствата и никога не са се поколебавали; хора като всички нас, които обаче са имали смелостта да действат и не са се пречупили.

Ей това точно изречение важи и в двете посоки. Разликата е единствено в нагласата, която имаш и смисъла, който ТОЧНО ТИ влагаш в него.

[chushkopek]

Lady, интересен начин на мислене имаш, но само аз ли си мисля, че на моменти си противоречиш?

[LadyDi]

Lady, интересен начин на мислене имаш, но само аз ли си мисля, че на моменти си противоречиш?

Не си само ти, сигурна съм.
Проблемът с моето противоречене е, че аз споделям вашето мнение, но разбирам и другата гледна точка и се опитвам да ви я обясня.

[chushkopek]

Извинявам се, явно аз не мога да чета, игнорирай мнението ми.

Chacho, ти както и всеки друг човек обаче гледаш да постигнеш целта си с максимална изгода нали? Това не противоречи ли на това което казваш? Аргументирай се.

П.С Това към чачо е от любопитство към отговора му ако искаш дай на ЛС да не спамим темата.

[ShtrudeL]

Една зряла жена, обичаща човека до себе си и знае, че по принцип не може да е верен на една, допуска този компромис. Стига да не знае.

втф?

[chushkopek]

Всякакви заблудени хора.....не знам защо изобщо обръщаш внимание.

[Amore-Mio*]

Всеки с мнението си.

Аз искам да знам всичко до най - малката подробност, дори това да е нещо, което да ме нарани ужасно много. Все пак , ако връзката някога е била сериозна, истинска и подобни, ако все още държим един на друг, дори приятелски: искам да знам какво се е случило.

[Chacho]

Извинявам се, явно аз не мога да чета, игнорирай мнението ми.

Chacho, ти както и всеки друг човек обаче гледаш да постигнеш целта си с максимална изгода нали? Това не противоречи ли на това което казваш? Аргументирай се.

П.С Това към чачо е от любопитство към отговора му ако искаш дай на ЛС да не спамим темата.

Максимална изгода ли? Не знам, май нямам такива съзнателни съображения. По-скоро гледам да остана верен на себе си, когато върша нещо. Пък и целта не винаги оправдава средствата. Понякога, когато се спрем замалко и направим крачка назад, виждаме и алтернативни начини да постигнем нещо. Та от тази гледна точка може и да търся "изгодата", защото често е възможно да постигаме целите си и с по-малки жертви.


@ЛейдиДи, ние също разбираме, че има логика в другата позиция. Щеше да е страшно толкова хора на възраст да са абсолютно безразсъдни. Но все пак повечето хора оценяваме високо честността и разкаянието. Когато намесим семейство и деца, обичам да си мисля за хора, които са се сблъсквали с трудното в живота и са се научили като паднат да се изправят. Да градиш семейство е трудна и отговорна задача, и трябва да си силен човек, за да се справиш. Това означава да не си такъв, който си затваря очите за проблемите, вместо да намира начин да ги реши.


И понеже преди малко казахте, че нещата не са черно-бели, каква е тая утопия, в която се доверяваме, че човекът до нас ще може вечно да укрива? А каква постъпка в името на семейството е, ако ти не разбереш и запазиш отношения с половинката си, но децата разберат и вземат пример?

[LadyDi]

И понеже преди малко казахте, че нещата не са черно-бели, каква е тая утопия, в която се доверяваме, че човекът до нас ще може вечно да укрива? А каква постъпка в името на семейството е, ако ти не разбереш и запазиш отношения с половинката си, но децата разберат и вземат пример?

Друго се опитвам да обясня. Цялата идея със затварянето на очите не е да се примирим, че той/тя ще ни мами. А по-скоро да ни е безразлично. Да, това е потъпкване на достойнството, но пак зависи от гледната точка и вътрешната нагласа. В смисъл такъв, в даден етап от такава дългогодишна връзка (не казвам брак, щото не е задължително да се случи само при подписалите се двойки), романтиката вече я няма, тръпката я няма и съответно ревността се свежда до нула. Тогава ни е безразлично какво прави, стига да е достатъчно дискретно, че да не ни унижи. В случая, принципът "да си достатъчно силен човек да се справиш с проблема" не важи, защото за теб няма проблем.
Абе, всичко е много относително.
Не ме разбирайте погрешно. Не съм последовател на идеята. Просто... не я отричам

[chushkopek]

Lady, Защо смяташ, че е невазможно да има романтика/тръпка и => ревност след дългогодишна връзка?
А какво ти пречи да прекратиш такава?
След като не си последовател на идеята какво правиш ТИ в дадената ситуация?
Иначе да, успя да ме убедиш да не отричам идеята.

[LadyDi]

Lady, Защо смяташ, че е невазможно да има романтика/тръпка и => ревност след дългогодишна връзка?
А какво ти пречи да прекратиш такава?
След като не си последовател на идеята какво правиш ТИ в дадената ситуация?
Иначе да, успя да ме убедиш да не отричам идеята.

Знам ли, наблюдавам родителите си и техните семейни приятели. Просто виждам как в един момент на двойката просто ѝ е удобно да е заедно - уважават се, обичат се (може би като приятели, няма как да знам), изгледали са по 2 деца, имат си общи имоти. Изобщо животът им заедно е приличен. На по 50 години, на кого му се иска да разваля домашния си комфорт, заради сексуалната тръпка? Наистина, не мога да го твърдя от собствен опит, това са просто странични наблюдения. Тези хора не се ревнуват. Уважават се достатъчно, че да не се компрометират един друг. Не знам дали кръшкат зад гърба на половинката си (тайно), но любовта им се е превърнала в много силно приятелство и партньорство.
Виж, аз не казвам, че при ВСИЧКИ двойки изчезва тръпката. Познавам и такива, които и до днес се държат като ученици и се ревнуват.

Колкото до това, какво правя АЗ в дадената ситуация, мога да ти отговоря само от полезрението на скромните си 20-и-няколко години. Сега не бих го изтърпяла. Сега бих прекратила връзката и бих потърсила друго другаде. Но не мога да си сложа ръка на сърцето и да кажа, че след 30 години с този човек до мен, бих го изоставила, заради идеята, че може би спи с други понякога.

[dope]

хахах може би жената е била права. Колкото по-малко знаеш,толкова по-добре.

[JoLLiE92]

Просто след известно време в една връзка осъзнаваш, че няма смисъл да се тормозиш с въпроси "сега с коя ли е къде ли е какво ли прави" и просто да имаш ДОВЕРИЕ на дадения човек , да не си мислиш че през 5 секунди ти изневерява. Изневярата духовен, а не физически акт.
Мен повече би ме наранило това да изглеждам жалка в очите на околните и на кифлата, с която спи "моя" човек. Изключително грозно и пълна подигравка е всички да те говорят, а никой да не ти каже. Не бих искала кифлата като ме види да си казва "Аз спя с мъжа и, горкичката" . Ако имам сериозна продължителна връзка е по-добре ако имал желание за "разнообразие" както се оправдават мъжете обикновено, да хване някоя , която не ме познава и която отлично знае , че той е обвързан и това е само секс, и да я изчука еднократно. Това е. Няма да си разваляме връзката заради простотии, няма и да си затваряме очите за полигамната човешка природа.. Големи хора сме.
Но разбира се - ДА НЕ МУ СТАВА НАВИК!

[OutlawGirl]

Като цяло доста тъпа логика, но ако този начин на живот я удовлетворява, няма лошо да се заблуждава.

[fenkaaa]

Безнадеждна ситуация.Жалка работа.

[Niakoitam]

Ще го коментирам по следният начин. Това е същото като предпочитам да си живея в красивата лъжа където всичко е цветя и рози, а не да взема да се чукна по главата и да видя тъжната действителност. Това се получава често от безсилие,липса на желание на приключване на отношенията,трудност за това. Често така разсъждават и отчаяните хора или хората,които са решили да влезнат във филма че това е единствената любов на живота им.Защо да си тормозят главиците като може да се заблуждават колко са щастливи.Индиректно познавам една такава двойка дето ще се женят.Много се радвам че не ги познавам директно въпреки че момичето съм го виждал веднъж.Момчето само търси, с коя да се изшиба.И понеже знае какъв е постоянно следи и нея и даже и до тоалетната не я пуска сама.Тя пък не пропуска малките моменти, в които остава сама да се свали и изчука с някой. И идилията е пълна.Те са си напълно вярни и такова нещо като изневярата им е напълно непознато и....засвирва сватбеният марш...

[А Л И С А]

Явно това момиче/тази жена няма грам уважение към себе си. Всеки иска да е щастлив, но на подобно нещо не може да съгласява никой. Всъщност може, но на мен ми изглежда мазохистично. Според мен, е по-неприятно да не знаеш, че ти изневеряват, но да имаш такива подозрения. Подобни неща съсипват психиката, но щом тя иска да си живее в розовия свят - неко го прави.Аз не мога така.