Как ще коментирате следното:

[Blab]

my thoughts exactly
Такива неща съществуват , колкото и да не ни се иска и трябва някак да преценим кога си заслужава да преглътнеш и кога не.

с риск да започнеш да потретваш казаното от теб по-горе, ще отговоря на този ти пост:
с каква цел?
да не си сама? ти вярваш ли, че един човек (може да) е достатъчен на друг човек? тогава защо търсим друг човек, който да прикрепим към себе си? надявам се да ми отговориш последователно, не накуп.

[JoLLiE92]

С цел че държиш достатъчно на човека, че това, което е направил не е равно на хубавото, което ти е дал.
Един човек може да бъде достатъчен на друг, но има моменти, в които наистина искаш нещо различно, не само защото другият нещо не ти дава. Може да имаш проблеми в работата, да си изнервен/а заради нещо и ред други причини. Не винаги означава, че не обичаш другия и не го желаеш. А и в доста случаи на изневери прегрешилият наистина вижда, че партньорът му е по-добър от заобикалящата среда, просто се е изкушил. Идва ми да спомена Тайгър Уудс, красивата му жена и грозната (проститутка мисля че е ) с която и е изневерил. Животинското в нас не винаги е логично.

[SisiStrange]

Когато съм изморена и имам проблеми, се обръщам към него. За какво ми е иначе? За украса? И с какво чукането с друг ще ме накара да се почувствам по-добре? Не ми трябва нещо такова, че да си вдигна егото. Да, животинското е природа, силно е, но ние сме хора и имаме мозък, способен ясно да прецени последиците. Впрочем и при животните има моногамия.

[LadyDi]

Вижте сега, безсмислено е да се спори по тази тема. Всеки може да съди от собствената си паничка, казвам го за супорнайсти път.
Не можем да знаем как ще реагираме в една хипотетична ситуация след 30 години.
Има партньори, които правят избора да изневерят. Има хора, които правят избора да простят. Не можем да дамгосваме нито едните, нито другите, защото хората разсъждават.

[SisiStrange]

Вярно е, Лейди. Няма как да отговоря как ще реагирам след 30г. Затова отговарям за сега.

[LadyDi]

Вярно е, Лейди. Няма как да отговоря как ще реагирам след 30г. Затова отговарям за сега.

Само че това, което JoLLiE92 се опитва да обясни е, че това не е невъзможно и не е неразбираемо Това съвсем не значи, че лично вие трябва да го приемете тук и сега.

[JoLLiE92]

Всеки може да съди от собствената си паничка, казвам го за супорнайсти път.

Indeed. Всеки има някаква логика , правилна за себе си.

[chushkopek]

Indeed. Всеки има някаква логика , правилна за себе си.

Това влиза в топ10 булшитове които съм чел тук. Има ЛОГИЧНИ и НЕЛОГИЧНИ действия, няма за теб и за мен. Гугълни "логика".

Що да не знам как ще реагирам в ситуация след 30 години? Това е ситуация в която имаш 2 избора, знаеш ли какво искаш винаги ще избереш едно и също.


П.С Няма "просто си се изкушил", ако искаш да си с този човек трябва да си готов да приемеш всичко в него и ако искаш нещо което той не може да ти даде, правиш компромис или човека до теб го прави. НЕ може да искаш да си с този човек, той да иска да е с теб и никой да не прави компромис, тогава отново не започвате връзка.

[JoLLiE92]

Оффффффф .......
няма да споря , броя до 10
Има правилно и грешно различни за всеки индивид. Няма само черно и бяло.
Ти знаеш какво искаш. Всичко, което искаш, е щастие. Въпросът е дали този човек ти го дава и си заслужава.

[chushkopek]

Оффффффф .......
няма да споря , броя до 10
Има правилно и грешно различни за всеки индивид. Няма само черно и бяло.
Ти знаеш какво искаш. Всичко, което искаш, е щастие. Въпросът е дали този човек ти го дава и си заслужава.

"Има правилно и грешно различни за всеки индивид. Няма само черно и бяло."
В случая всичко е черно и бяло.
"Ти знаеш какво искаш."
Не е особено трудно да избереш.
"Всичко, което искаш, е щастие."
Искам доста други работи.
"Въпросът е дали този човек ти го дава и си заслужава."
Ако не го прави, НЕ ЗАПОЧВАШ ВРЪЗКА С НЕГО.

[LadyDi]

chushkopek, не си прав за всичко
да, съгласна съм, че на тази възраст е хубаво да се целим високо, но идва един момент в живота, в който ти трябва златната среда
мисля, че го обяснявах някъде

Keep an open mind...

[draid]

Това съм го чел някъде, даже установявам кой го е писал... Иначе не мисля, че е правилният начин на мислене, но доста хора на нейната възраст мислят така. /So sad/

[someonerandom]

Че изневярата не е нито нещо невъзможно,нито неразбираемо-всички сме съгласни.И на мен лично ми е ясно,че за някои неща JoLLiE92 е права,а другите са си нейно мнение и тя си решава.Не мога обаче да се съглася с представянето на изневярата като нещо нормално и напълно в реда на нещата,когато човек е изнервен или "иска разнообразие/не знае какво иска" без това нито да означава,че има проблем във връзката,нито да води до най-малкия такъв.Просто,както си обичаш партньора,решаваш,че искаш някой друг(обаче още си го/я обичаш!!),излизаш,въпреки въпросната обич си опъваш някого/някоя някъде,после се прибираш и няма никакъв проблем.Обичате си се,няма никакви проблеми/чувство за вина,и или нищо от случилото се не се разбира,или ако се разбере,се прощава,защото все пак "ти е трябвало разнообразие".Това не мога да разбера.Ако наистина си обичаш приятеля/приятелката,не би трябвало да те привлича никой друг,освен може би елементарно физическо привличане.Което в такива случаи просто се пренебрегва.Вие май не осъзнавате какво точно е количеството на изключително привлекателните физически момичета/жени в България,особено лятото по морето.Тук не сме Германия,където 90% от женското население над 17 може да пребие малко по-хилав мъж.Че ако приятелят ви може да прави каквото иска с всяка,която му допадне повечко,целия летен сезон трябва да го гоните насам-натам.Защото все пак няма как да му се разсърдите-около него има гола плът,а той иска разнообразие.Животински пориви,какво да се прави.

Не знам как ще преглътна изневяра.Може да искам,обаче ще ме човърка.А принципно не съм ревнив.Единственото оправдание,което за мен може да има тежест,е(тук ще ме заколите с тъп предмет)изключително силна алкохолна интоксикация + евентуално прекалено силен напор от отсрещната страна.НЯМА да ми е приятно,ще ме дразни,обаче знам колко прецакано се разсъждава в такива ситуации,както и колко се съжалява после.Обаче с ясно съзнание да отидеш и да поискаш нещо от някой,различен от партньора ти-значи попринцип има нещо,което искаш,а той не ти дава.Знам,че ще отречете,обаче е така.
"Ако не знаеш какво искаш??"-глупости.Ако не знаеш какво искаш,не започваш връзки.Или ги приключваш и така се изясняваш
Ако имаш проблеми в работата или си изнервен-какво по дяволите?Ако имам проблем,споделям го с партньора си.Каква е тая връзка,в която не се споделят проблеми,не се помага един на друг и щом се изнервите,изневерявате?

Виж,наистина има ситуации,при което се изневерява,и наистина се случва.Обаче това не означава нито че е морално,нито че е допустимо.Има и ситуации,при които на човек му кипва и извършва убийство(примерно,не е конкретен пример,приемете го като метафора за недопустимо действие).Имал проблеми.уволнили го,баща му починал и т.н.Животински порив.Ярост.И все пак никой не го пита.Водим се цивилизован вид,от нас се очаква да си сдържаме животинските пориви.Не сме орангутани,която си харесват някоя женска с по-лъскава козина,водят я на съседния клон и после се връщат при своята.
Да,прощава се,ако наистина имаш силни чувства към партньора си,ако видиш,че той/тя съжалява,ако е еднократно изпълнение и ако има по-сериозна причина от "исках разнообразие".Обаче това,че може би евентуално вероятно в определени случаи сигурно бихме простили,не означава,че трябва да го приемем като нещо нормално,което хората просто правят от време на време.

Мнението май стана уникално объркано,за което се извинявам

[SisiJ]

Че изневярата не е нито нещо невъзможно,нито неразбираемо-всички сме съгласни.И на мен лично ми е ясно,че за някои неща JoLLiE92 е права,а другите са си нейно мнение и тя си решава.Не мога обаче да се съглася с представянето на изневярата като нещо нормално и напълно в реда на нещата,когато човек е изнервен или "иска разнообразие/не знае какво иска" без това нито да означава,че има проблем във връзката,нито да води до най-малкия такъв.Просто,както си обичаш партньора,решаваш,че искаш някой друг(обаче още си го/я обичаш!!),излизаш,въпреки въпросната обич си опъваш някого/някоя някъде,после се прибираш и няма никакъв проблем.Обичате си се,няма никакви проблеми/чувство за вина,и или нищо от случилото се не се разбира,или ако се разбере,се прощава,защото все пак "ти е трябвало разнообразие".Това не мога да разбера.Ако наистина си обичаш приятеля/приятелката,не би трябвало да те привлича никой друг,освен може би елементарно физическо привличане.Което в такива случаи просто се пренебрегва.Вие май не осъзнавате какво точно е количеството на изключително привлекателните физически момичета/жени в България,особено лятото по морето.Тук не сме Германия,където 90% от женското население над 17 може да пребие малко по-хилав мъж.Че ако приятелят ви може да прави каквото иска с всяка,която му допадне повечко,целия летен сезон трябва да го гоните насам-натам.Защото все пак няма как да му се разсърдите-около него има гола плът,а той иска разнообразие.Животински пориви,какво да се прави.

Не знам как ще преглътна изневяра.Може да искам,обаче ще ме човърка.А принципно не съм ревнив.Единственото оправдание,което за мен може да има тежест,е(тук ще ме заколите с тъп предмет)изключително силна алкохолна интоксикация + евентуално прекалено силен напор от отсрещната страна.НЯМА да ми е приятно,ще ме дразни,обаче знам колко прецакано се разсъждава в такива ситуации,както и колко се съжалява после.Обаче с ясно съзнание да отидеш и да поискаш нещо от някой,различен от партньора ти-значи попринцип има нещо,което искаш,а той не ти дава.Знам,че ще отречете,обаче е така.
"Ако не знаеш какво искаш??"-глупости.Ако не знаеш какво искаш,не започваш връзки.Или ги приключваш и така се изясняваш
Ако имаш проблеми в работата или си изнервен-какво по дяволите?Ако имам проблем,споделям го с партньора си.Каква е тая връзка,в която не се споделят проблеми,не се помага един на друг и щом се изнервите,изневерявате?

Виж,наистина има ситуации,при което се изневерява,и наистина се случва.Обаче това не означава нито че е морално,нито че е допустимо.Има и ситуации,при които на човек му кипва и извършва убийство(примерно,не е конкретен пример,приемете го като метафора за недопустимо действие).Имал проблеми.уволнили го,баща му починал и т.н.Животински порив.Ярост.И все пак никой не го пита.Водим се цивилизован вид,от нас се очаква да си сдържаме животинските пориви.Не сме орангутани,която си харесват някоя женска с по-лъскава козина,водят я на съседния клон и после се връщат при своята.
Да,прощава се,ако наистина имаш силни чувства към партньора си,ако видиш,че той/тя съжалява,ако е еднократно изпълнение и ако има по-сериозна причина от "исках разнообразие".Обаче това,че може би евентуално вероятно в определени случаи сигурно бихме простили,не означава,че трябва да го приемем като нещо нормално,което хората просто правят от време на време.

Мнението май стана уникално объркано,за което се извинявам

Тренираш клавиатурата си ли ?
иначе си прав +101
Водим се цивилизован вид,от нас се очаква да си сдържаме животинските пориви.Не сме орангутани,която си харесват някоя женска с по-лъскава козина,водят я на съседния клон и после се връщат при своята.

[JoLLiE92]

Никога не съм казвала, нито намеквала, че е в реда на нещата. Казах че е грозно и ужасно, но че се случва. И че понякога си заслужава да задържиш връзката си, в която си инвестирал. Вие за мен гледате прекалено розово, романтично и идеално на нещата.
Пак не успях да обясня мнението си по въпроса ;д Но когато съм на даден етап в отношенията си към човек някак успявам да обясня мнението си в нормален човешки разговор и те намират това за напълно нормално. В никакъв случай не съм женичка, която ще остави да я правят на маймуна и да си затваря очите. Но казвам, че не бива да сме толкова крайни.

[Auriss]

Принципно написаното в оригинал звучи страшно малоумно, но не проумявам защо сте чак пък толкова 'против' повечето. Наистина не го проумявам, не си правя кирията.
Излагам си позицията - някой ако благоволи нека ме просветли къде греша.

Да речем че е изключително трудно да намериш човек, с който да си паснеш. Да речем, че и двамата се харесвате един-друг, разбирате се, дрън-дрън и така нататък. Абе да речем, че се обичате.
Дотук добре.
Да речем обаче, че и както си пиете кафенцето някоя сутрин ви се явява някоя изтупана госпожичка (или господин - за дамите) и ви е 100% ясно, че ще ви се отвори парашута с нея. От ваша страна е чисто и просто секс - нищо повече. Ни най-малко не означава, че връзката с партньора ви е под въпрос. Е, добре ... хайде сега някой да ми разясни какъв е проблемът ?
Само аз ли приемам еб*нето като задоволяване на нагони и начин да си направиш кефа ? Действително ли влагате някаква символика от типа на 'обича ме , за'тва спи с мен' при положение, че в действителност е 'привличам го/я , затова спи с мен' ?

Съвсем сериозно питам...
Мен например ще ми е сто пъти по-неприятно да разбера, че в духовен план отстъпвам някому. Не се опитвам да обиждам, не ме разбирайте грешно, но си го обяснявам единствено с някаква липса на самочувствие и/или крайно инфантилна емоционалност.

// в общи линии съм с Лейдито по въпроса.

[someonerandom]

Първо-Идея си нямам кога стана толкова дълго

Разбираме какво казваш,обаче ние се опитваме да ти обясним,че понякога,щом е настъпила изневяра,значи просто връзката,в която сме инвестирали,я няма.Нещо е станало,нещо се е променило или изчезнало.Има и изключения,обаче в повечето случаи е така.Когато човек е доволен от връзката си и си обича партньора,и е щастлив от живота си в интимен и романтичен аспект,не би трябвало нито да има желание за отношения с други,нито да е склонен да захвърли това заради едното разнообразие или защото шефът е задник.Трябва да има някакво по-дълбоко погребано недоволство от нещо във връзката/партньора,което избива в този момент и което е истинският проблем в случая.
Както и да е,не мисля,че ние двамата някога ще се разберем,от тук нататък само ще се повтаряме Всеки е прав за себе си,а като цяло само донякъде. Все пак ще следя темата

[Auriss]

^Ами ... напротив. Аз те разбрах. ^.^ Просто не съм на мнение, че е необходимо да ти куца връзката, че да те привлича сексуално някой друг. Просто в моята главичка взаимоотношенията са на доброволни начала и неща от типа на 'няма да правиш секс с някой друг' ми идват като 'няма да си лафиш с Пенка, 'щото не я харесвам'.
Знам ли ... аз не бих се хванал с няк'во същество, което вместо да ми улеснява живота го вгорчава.

Та въпросът ми вече е по-общ.

Защо гледате на еб*нето като на нещо толкова сериозно ?

едит: впрочем сам си отговорих - поправете ме ако греша. Възприемате ли го като начин 'половинката' ви да покаже чувствата си към вас ? Иначе казано - сексът причина ИЛИ по повод любов ли е ?

// извинявам се ако разводнявам темата.

[someonerandom]

Да речем обаче, че и както си пиете кафенцето някоя сутрин ви се явява някоя изтупана госпожичка (или господин - за дамите) и ви е 100% ясно, че ще ви се отвори парашута с нея. От ваша страна е чисто и просто секс - нищо повече. Ни най-малко не означава, че връзката с партньора ви е под въпрос. Е, добре ... хайде сега някой да ми разясни какъв е проблемът ?

Аз си раздавам флаери вечерта.Появява се пияна(не че аз бях много трезвен) жена на 20 и нещо-30,брутална,с пропорции като на порноактриса(в най-най-ласкателния смисъл на понятието),в лцие също доста добре.Казвам си и "Free Cocktails?"Реакция "Free Cock?" + разгонен поглед и стабилно изпъчване(а имаше какво да се изпъчва).Усмихвам се,обръщам се и си тръгвам.После един колега го карала да я хване за циците и си уговорили среща в бара,обаче той не можа да отиде и щеше да се застреля
Отваряне на парашута-Сравнително сигурно.Е нямах желание.По-точно-имах,чисто физическо,обаче като се сетих за приятелката си и се овладях.Когато си във връзка,не спиш с човека само защото те привлича.Има го и това,но не само.И за мен,докато съм във връзка,трябва да си спя само с приятелката.Не знам.Разбирам ти аргументите,и все пак за мен не е правилно.И едва ли бих могъл да го направя.Прекалено много ми се спи,за да пиша още километрични мнение,обаче просто не го приемам като правилно/нормално.И затова не мога да приема самата позиция.За мен,когато обичаш някого,не би трябвало спокойно и безпроблемно да е*еш други,дори и да е само за нагон.Ако го правиш,значи има нещо.Не казвам,че не може да има такива хора,обаче аз поне така го виждам.
Едит:Сега ти видях втория пост.
Да,всичко е на доброволни начала.И на мен да ми забранят да си лафя с Пенка,и аз няма да реагирам добре.Показва липса на доверие и опит за контрол,а не реагирам добре на никое от двете.Тънката разлика е,че в конкретната ситуация не ТЯ ме ограничава,а аз нямам желание.Заради нея,но все пак идва от мен.
А за сексa-по малко и от двете
И темата отдавна я разводнихме,сега основно си чешем езиците Тя и без това май беше стара

[Hilary_]

Рано или късно направеното би си проличало по един или друг начин. Трябва да си изключително тъпо същество, че да се примиряваш мъжа ти да е мъжка курва, а ти да си повтаряш "няма да разбера" ..

[Blab]

Не знам как ще преглътна изневяра.Може да искам,обаче ще ме човърка.А принципно не съм ревнив.Единственото оправдание,което за мен може да има тежест,е(тук ще ме заколите с тъп предмет)изключително силна алкохолна интоксикация + евентуално прекалено силен напор от отсрещната страна.НЯМА да ми е приятно,ще ме дразни,обаче знам колко прецакано се разсъждава в такива ситуации,както и колко се съжалява после.Обаче с ясно съзнание да отидеш и да поискаш нещо от някой,различен от партньора ти-значи попринцип има нещо,което искаш,а той не ти дава.Знам,че ще отречете,обаче е така.
"Ако не знаеш какво искаш??"-глупости.Ако не знаеш какво искаш,не започваш връзки.Или ги приключваш и така се изясняваш
Ако имаш проблеми в работата или си изнервен-какво по дяволите?Ако имам проблем,споделям го с партньора си.Каква е тая връзка,в която не се споделят проблеми,не се помага един на друг и щом се изнервите,изневерявате?

Виж,наистина има ситуации,при което се изневерява,и наистина се случва.Обаче това не означава нито че е морално,нито че е допустимо.Има и ситуации,при които на човек му кипва и извършва убийство(примерно,не е конкретен пример,приемете го като метафора за недопустимо действие).Имал проблеми.уволнили го,баща му починал и т.н.Животински порив.Ярост.И все пак никой не го пита.Водим се цивилизован вид,от нас се очаква да си сдържаме животинските пориви.Не сме орангутани,която си харесват някоя женска с по-лъскава козина,водят я на съседния клон и после се връщат при своята.
Да,прощава се,ако наистина имаш силни чувства към партньора си,ако видиш,че той/тя съжалява,ако е еднократно изпълнение и ако има по-сериозна причина от "исках разнообразие".Обаче това,че може би евентуално вероятно в определени случаи сигурно бихме простили,не означава,че трябва да го приемем като нещо нормално,което хората просто правят от време на време.

[JoLLiE92]

Принципно написаното в оригинал звучи страшно малоумно, но не проумявам защо сте чак пък толкова 'против' повечето. Наистина не го проумявам, не си правя кирията.
Излагам си позицията - някой ако благоволи нека ме просветли къде греша.

Да речем че е изключително трудно да намериш човек, с който да си паснеш. Да речем, че и двамата се харесвате един-друг, разбирате се, дрън-дрън и така нататък. Абе да речем, че се обичате.
Дотук добре.
Да речем обаче, че и както си пиете кафенцето някоя сутрин ви се явява някоя изтупана госпожичка (или господин - за дамите) и ви е 100% ясно, че ще ви се отвори парашута с нея. От ваша страна е чисто и просто секс - нищо повече. Ни най-малко не означава, че връзката с партньора ви е под въпрос. Е, добре ... хайде сега някой да ми разясни какъв е проблемът ?
Само аз ли приемам еб*нето като задоволяване на нагони и начин да си направиш кефа ? Действително ли влагате някаква символика от типа на 'обича ме , за'тва спи с мен' при положение, че в действителност е 'привличам го/я , затова спи с мен' ?

Съвсем сериозно питам...
Мен например ще ми е сто пъти по-неприятно да разбера, че в духовен план отстъпвам някому. Не се опитвам да обиждам, не ме разбирайте грешно, но си го обяснявам единствено с някаква липса на самочувствие и/или крайно инфантилна емоционалност.

// в общи линии съм с Лейдито по въпроса.

Благодаря ти, че успя да разясниш моята идея по-простичко ;д
Не може да заебеш с години градена връзка заради едно изчукване без чувства (защото то си е точно това)

[JoLLiE92]

Рано или късно направеното би си проличало по един или друг начин. Трябва да си изключително тъпо същество, че да се примиряваш мъжа ти да е мъжка курва, а ти да си повтаряш "няма да разбера" ..

Момичето с цитата е имало друго предвид, просто не е могла да го изкаже по-добре.
Не да си заравяме главите, но не и да се следим тоя па ся ква е тая която му е харесала снимката във фейсбук. Малко да отпуснем каишките , а? Не сме собственик на човека до нас.
И продължавам да твърдя, че във всяка достатъчно дълга връзка ще се случи изневяра. Аз не си търся гадженце от днес за утре, който да ме води на кафенца, аз си търся сериозен мъж до мен и бих се наранила ако ме лъже и има чувства към друга, а не ако изчука някоя фръцла. И тея неща бих седнала и бих му ги обяснила на даден етап, и мъжете реагират добре. Забавляват се до момента , в който кажа "Нали знаеш, че ако ти имаш това право , и аз го имам" ;д Тогава казват амиииии ..... ;дд
Защото е супер малоумно да съсипеш градена връзка заради нещо, в което не си вложил никакъв смисъл.
По принцип изневярата е кофти нещо, не бива да се случва, трябва да спиш само с този, когото обичаш, а-у. Да. Така трябва да бъде, но това е прекалено розовият вариант на нещата. В днешно време сексът за младите става все по-малко и по-малко нещо много интимно и е повече средство за забавление и така нататък. Не може да очакваме от човек, расъл в такава среда, да бъде моногамен, още повече, че моногамността не е присъща на хората. Лебедите - да. Делфините - да. Орлите - да. Но хората - не. Не разбирам защо ВИЕ си заравяте главата в пясъка с разсъждението от 19ти век "ако ми изневери - край".
Не сексуалният акт е изневяра, а наличието на чувства, дори без никакви действия.

[SisiStrange]

Никъде не си заравям главата. Досега за 3 сериозни връзки нито аз съм изневерявала, нито на мен са ми изневерявали, нио някой е имал нужда от това. Това, че времето било такова ми се вижда особено мижаво оправдание. Ми то в днешно време е модерно и да се състезаваш с коли по оживени улици и да не ти пука кого би могъл да прегазиш. Това прави ли го простимо? Не е розово да вярваш, че си създал такава връзка с някого, че да се обичате до край и да нямате чак такива бясни пориви към други хора. А светът е такъв сега, защото на младите им липсва комункикация. Липсва им сплотяване. Истинско опознаване на човека така, че да си наясно и с най-глупавите му страни и да ги харесваш. Липсва често и старание да се направи връзката хубава. С новите неща, с компромисите, с желанието да зарадваш другия. Прекалено много хора са на принципа "Айде да си правим напук". Когато се скарат, не си говорят дълго. Когато единия направи нещо тъпо, другия хуква да си връща. Кеф им е да бъдат ревнувани и гледат да го предизвикат. Нямат достатъчно други занимания и самочувствие та трябва да си доказват, че още могат посредством някакив глупави забежки. Не, не смятам, че има логика и че си струва да се прости. На този етап поне съм убедена в това. На 50 години с деца, кредити и прочие, ако ми изневери, вероятно няма да мисля така. Ама на 19 години да се отдавам на някого, при положение, че не може да ме погледне ясно и да прецени коя граница не е редно да прекрачи - не. Изневярата не е непростима сама по себе си, но след нея нещата няма как да останат така. Как после ще го целувам? Или ще се глася за него? Или ще искам секс? И как ще му вярвам после по същия начин? Та хората не сме от камък. Тези емоции не се преглъщат ей така.

[LadyDi]

На 50 години с деца, кредити и прочие, ако ми изневери, вероятно няма да мисля така. Ама на 19 години да се отдавам на някого, при положение, че не може да ме погледне ясно и да прецени коя граница не е редно да прекрачи - не. Изневярата не е непростима сама по себе си, но след нея нещата няма как да останат така.

И това е. Така трябва да се мисли. На 19, 22, 30 изневярата трябва да бъде непростима.
Но когато зад гърба си имаш повече плюсове в една връзка, когато си изградил дом, създал деца и дет се вика "изял си една торба сол с този човек" не е невъзможно да си затвориш очите, ако случайно той/тя натакова някой друг.
Не казвам, че това трябва да е мантра за всички на тази възраст. Не, разбира се. Просто трябва хубаво да си претеглиш за-тата и не-тата, преди романтично да заявиш "Не мога да ти простя!".