Как ще коментирате следното:

**someonerandom** · 09-13-2012, 12:21

Първоначално написано от jghgh

Jollie, не искаш да останеш сама?
Принуждаваш се да мислиш цинично, понеже не ти се струва, че има нещо хубаво и истинско в живота?
Предположения... Feel you, bro : D

Щом си толкова сигурна в позицията си, защо толкова яростно я защитаваш, коментираш, оправдаваш и пр.? Tip: Вътре в себе си не искаш да е така, I guess. Или ти е много унизително да кажеш: "Добре, хора, убедихте ме".

От известно време подозирам нещо такова,просто не исках да го казвам.
А иначе вече ми писна да пиша,пък и съм горе-долу дума по дума съгласен със SisiStrange и няма смисъл да се повтарям(попетдесетвам?)да не говорим,че Джолито се ядоса

Bottom line на цялата тема е,че щом на 18-19-20 хукваш да изневеряваш при най-малкия проблем или вече искаш разнообразие,значи вече нещо не е наред,защото щом толкова бързо си писвате в такава степен,няма за какви бъдещи отношения да става дума.Повече ме бива в километричните изказвания,надявам се,че успях да го обобщя

**kalpazanka** · 09-13-2012, 12:33

Първоначално написано от LadyDi

какво я четеш, аз нали съм ти обяснявала

Чета аз. И скандалите със снимките прочетох.

Даже нЕкъде мернах, че искат да ме видят /на снимка/ лапетата, ама пустия му немец, забравих в коя тема беше тва.

DisappointedDreamer, и аз те гушкам.

**purplegrass** · 09-13-2012, 12:39

Първоначално написано от Glamour92

Стрина ни Керанка от блока и цялата й клика попрезрели приятелки карат на същия принцип.
Като гледам не са цъфнали и вързали.

С една дума-въпросната логика е алогична и не работи.
Ако половинката на момичето,което се е изцепило с тая златна фраза е в състояние да я предпази от нараняване като "си крие следите",то той ще е готов да направи и всичко възможно да не се стига до "криене на следи".

В противен случай той не пази нея,чувствата й и душевният и мир,а по-скоро себе си.
Та нали тя като открие въпросните "следи" ще му отрови душицата по всякакви възможни начини-сълзи,сополи,тиради,
крясъци,
счупени чинии,водородни бомби и тъ.нъ.

Също както при стрина ни Кренка(чичо Гошо нещо не умее да се прикрива)

водородни бомби вика :Д:Д:Д
а иначе по темата: еми тъпа логика

**draid** · 09-13-2012, 14:13

Първоначално написано от JoLLiE92

Ще ги съкратя -
Хоите да се ебете, че ми писна да си вдигам кръвното с вас

Ще пораснете и ще осъзнаете някои неща, дано да не е късно.
Peace out.
Адски дразнещо е да пишеш нещо, а четящите го да ти обясняват, че си написал друго, щото ги мързи да прочетат два реда.

Аз съм пораснал. Я ми разясни ? Да не стане само ти да пораснеш и да осъзнаеш някой работи...

**Chacho** · 09-13-2012, 14:56

Айде и аз да налея масло в огъня. Как е зряло да седнеш и да си изясниш проблемите след изневяра, а пък логиката да куца на тия, които казват, че трябва да се изясняват проблемите преди да е станала изневярата? Последно, къде ще сме крайни?

**ShtrudeL** · 09-13-2012, 15:58

хм... прочетох мнения, с които не съм съгласна, или не харесвам, но разбирам. Както не обичам гъби, ама знам, че има хора, които ги обичат и че гъбите всъщност са храна и стават за ядене, просто аз не ги обичам. Хм.
Иска ми се да коментирам много неща от тук, ама са наистина много и ще се натоваря.
Като цяло не знам защо скочихте така на JoLLiE92, която мисля, че се опитва да разбере ситуацията, вместо да реагира първосигнално. Има неща, за които е права (и с което може би ме дразни), има и неща, за които не е. Например с онова, което твърдеше, че всички казвате как не бихте простили изневяра в никакъв случай, а преди това сте се заричали в любов и какво ли не. Всъщност това мислене ми се струва егоистично и някак ме отблъсква. Не казвам, че е правилно, или грешно... в тая тема всъщност всичко е толкова относително.. Аз самата не знам дали бих простила нещо такова. Всъщност сигурна съм, че бих де, защото мисля, че всичко се прощава, но мисля, че ако го преглътна и втори път, ще се почувствам наивна и тъпа. Сигурно и ще се дразня и ще ме човърка дълго време, но... ох... някак... опитвам се да разбирам случващото се... опитвам се да не реагирам тъпо... хората са ми адски интересни и искам да разбирам чувствата им. Не искам да си слушам органа в главата, а този в гръдния кош. Искам те да правят същото и да са честни пред себе си и околните. Дори мисля, че ако някой разсъждава искрено на глас за някои неща, които не ми допадат и са в противоречие с моите възгледи... мисля, че бих го почувствала по-близък и бих му имала повече доверие, какъвто и да (ми) е.
Изключително много ме отвращават моментите, в които някой се опитва да скрие нещичко, защото винаги, ама винаги ги надушвам. Не се сърдя и не правя забележки, дори си го премълчавам, но защо за бога е всичко това.. Искам да съм преди всичко приятел с човека до мен и да ми казва и неща, които не би казал на човек, който приема само като негово 'гадже'. Искам дори да сме през повечето време приятели, които могат да се лигвят заедно и да забравят, че са двойка, които могат да се гушкат без да мислят за секс, докато си пускат ръчичките по телата.. ей такива нещица искам, защото мисля, че когато двама души гледат на себе си като на 'ама той/тя ми е гадже, не искам да му/й кажа това или онова, защото ще го/я нараня...' ...и това като си го казваш в определени ситуации, стават все по-чести и някак се губи нишката на приятелството, което трябва да съществува между една двойка. И когато не съществува, почваш да страниш дори несъзнателно в дадени моменти от човечето си, търсейки онова приятелско рамо у някой друг. Тъжно е. Не искам един ден да съм просто 'жената на някой', от която този някой иска да 'избяга' за час или два в кварталното кафене, за да не му пили на главата за нещо си...
*Друг е момента, че преди време аз самата изневерих, за което не съжалявам, защото явно е, че съществото ми го е искало. (ако чуя от някой, който е изневерил, че съжалява, ще ме нарани много повече от това да каже, че не съжалява).. Друг е и момента, че когато бях с човечето си, ми беше адски тъжно и си мислех 'боже колко е добър, не ме заслужава' и какво ли не.. При мен този феномен е ужасен, защото съм адски огромна романтичка и имам чувството, че... т.е... за мен човек живее, за да обича, да чувства и да споделя чувствата си с друг... да дава това, което произвежда... А аз произвеждам много и съвършено не мога да контролирам случващото се в сърчицето си. Дори не мисля, че в любовта може да се говори за морал ...някак мръсно ми идва тая думичка, защото морала е някакъв вид ограничение и правило, а в това отношение не мисля, че трябва да съществуват такива неща, защото за бога.. човек ЧУВСТВА и ако се старае по някакъв начин да игнорира, или отблъсква чувствата си, които смята за 'грешни', някак върви срещу себе си и природата си... и при всички положения страда. И разбира се тук идва момента, в който колкото и да разбирам това, което написах... ми става мъчно, ако моето си човече се докосва по какъвто и да е емоционален начин до друга... а още по-мъчно ми е, че наистина мисля, че го разбирам...
Хм... добре ми дойде това изпразване на мислите... макар и супер зле нахвърляно, но това съм си аз така или иначе хах.. Сега важното (поне за мен) е, че не искам да повтарям неща, които биха наранили човечето до мен. Защото знам какво съм изпитвала... и би ми било ужасно болно, ако човека, който обичам да кажем, прави същото, което правех и аз с някой друг..
И наистина понякога като се замисля (както сега... оф...) ми става тъжно, защото знам, че ако един прекрасен ден най-скъпото ти попадне на човек Х, който му е интересен, с който се чувства добре и го кара да се усмихва... колкото и време да е бил с теб и каквото и да е преживял... няма да е виновен, ако в него се зароди някакво чувство, привързаност или както искате го наречете.. защото човек наистина не може да казва на душичката си какво да чувства... Мисля, че тези чувства, са единствените, които не умеем да контролираме...
Охх... *Миш, имаш нужда от готина книжка за четене..*

**Chacho** · 09-13-2012, 16:13

Добре, бе, Щруделче, да те подпитам нещо, свързано с последния ти абзац. Ти ако си останала с един залък хляб, гладна си и детето ти също е гладно, ще му дадеш ли залъка? Как така си надвиваш първичното в един момент, а в друг се обявяваш за подвластна на най-ниските страсти? Не е много сложно да кажеш "не". Въобще не са оправдание тия чувства. Ми ако забременееш, що мъжа ти да не изчезне на путка си майна на ексурзия, щото му е доскучало, пък там е интересно.

И преди се изумявах на коментарите в темата, и сега също. Нека си изневеряват хората, но изневярата си носи и последствията.

**GeGaSa** · 09-13-2012, 16:16

Първоначално написано от ShtrudeL

хм... прочетох мнения, с които не съм съгласна, или не харесвам, но разбирам. Както не обичам гъби, ама знам, че има хора, които ги обичат и че гъбите всъщност са храна и стават за ядене, просто аз не ги обичам. Хм.
Иска ми се да коментирам много неща от тук, ама са наистина много и ще се натоваря.
Като цяло не знам защо скочихте така на JoLLiE92, която мисля, че се опитва да разбере ситуацията, вместо да реагира първосигнално. Има неща, за които е права (и с което може би ме дразни), има и неща, за които не е. Например с онова, което твърдеше, че всички казвате как не бихте простили изневяра в никакъв случай, а преди това сте се заричали в любов и какво ли не. Всъщност това мислене ми се струва егоистично и някак ме отблъсква. Не казвам, че е правилно, или грешно... в тая тема всъщност всичко е толкова относително.. Аз самата не знам дали бих простила нещо такова. Всъщност сигурна съм, че бих де, защото мисля, че всичко се прощава, но мисля, че ако го преглътна и втори път, ще се почувствам наивна и тъпа. Сигурно и ще се дразня и ще ме човърка дълго време, но... ох... някак... опитвам се да разбирам случващото се... опитвам се да не реагирам тъпо... хората са ми адски интересни и искам да разбирам чувствата им. Не искам да си слушам органа в главата, а този в гръдния кош. Искам те да правят същото и да са честни пред себе си и околните. Дори мисля, че ако някой разсъждава искрено на глас за някои неща, които не ми допадат и са в противоречие с моите възгледи... мисля, че бих го почувствала по-близък и бих му имала повече доверие, какъвто и да (ми) е.
Изключително много ме отвращават моментите, в които някой се опитва да скрие нещичко, защото винаги, ама винаги ги надушвам. Не се сърдя и не правя забележки, дори си го премълчавам, но защо за бога е всичко това.. Искам да съм преди всичко приятел с човека до мен и да ми казва и неща, които не би казал на човек, който приема само като негово 'гадже'. Искам дори да сме през повечето време приятели, които могат да се лигвят заедно и да забравят, че са двойка, които могат да се гушкат без да мислят за секс, докато си пускат ръчичките по телата.. ей такива нещица искам, защото мисля, че когато двама души гледат на себе си като на 'ама той/тя ми е гадже, не искам да му/й кажа това или онова, защото ще го/я нараня...' ...и това като си го казваш в определени ситуации, стават все по-чести и някак се губи нишката на приятелството, което трябва да съществува между една двойка. И когато не съществува, почваш да страниш дори несъзнателно в дадени моменти от човечето си, търсейки онова приятелско рамо у някой друг. Тъжно е. Не искам един ден да съм просто 'жената на някой', от която този някой иска да 'избяга' за час или два в кварталното кафене, за да не му пили на главата за нещо си...
*Друг е момента, че преди време аз самата изневерих, за което не съжалявам, защото явно е, че съществото ми го е искало. (ако чуя от някой, който е изневерил, че съжалява, ще ме нарани много повече от това да каже, че не съжалява).. Друг е и момента, че когато бях с човечето си, ми беше адски тъжно и си мислех 'боже колко е добър, не ме заслужава' и какво ли не.. При мен този феномен е ужасен, защото съм адски огромна романтичка и имам чувството, че... т.е... за мен човек живее, за да обича, да чувства и да споделя чувствата си с друг... да дава това, което произвежда... А аз произвеждам много и съвършено не мога да контролирам случващото се в сърчицето си. Дори не мисля, че в любовта може да се говори за морал ...някак мръсно ми идва тая думичка, защото морала е някакъв вид ограничение и правило, а в това отношение не мисля, че трябва да съществуват такива неща, защото за бога.. човек ЧУВСТВА и ако се старае по някакъв начин да игнорира, или отблъсква чувствата си, които смята за 'грешни', някак върви срещу себе си и природата си... и при всички положения страда. И разбира се тук идва момента, в който колкото и да разбирам това, което написах... ми става мъчно, ако моето си човече се докосва по какъвто и да е емоционален начин до друга... а още по-мъчно ми е, че наистина мисля, че го разбирам...
Хм... добре ми дойде това изпразване на мислите... макар и супер зле нахвърляно, но това съм си аз така или иначе хах.. Сега важното (поне за мен) е, че не искам да повтарям неща, които биха наранили човечето до мен. Защото знам какво съм изпитвала... и би ми било ужасно болно, ако човека, който обичам да кажем, прави същото, което правех и аз с някой друг..
И наистина понякога като се замисля (както сега... оф...) ми става тъжно, защото знам, че ако един прекрасен ден най-скъпото ти попадне на човек Х, който му е интересен, с който се чувства добре и го кара да се усмихва... колкото и време да е бил с теб и каквото и да е преживял... няма да е виновен, ако в него се зароди някакво чувство, привързаност или както искате го наречете.. защото човек наистина не може да казва на душичката си какво да чувства... Мисля, че тези чувства, са единствените, които не умеем да контролираме...
Охх... *Миш, имаш нужда от готина книжка за четене..*

Приятел е този, който те критикува и сочи грешките ти.
Има и още много неща които искам да напиша, но ще се въздържа.

Напълно, съм съгласен с написаното от Щрудел.

**ShtrudeL** · 09-13-2012, 16:23

Първоначално написано от Chacho

Добре, бе, Щруделче, да те подпитам нещо, свързано с последния ти абзац. Ти ако си останала с един залък хляб, гладна си и детето ти също е гладно, ще му дадеш ли залъка? Как така си надвиваш първичното в един момент, а в друг се обявяваш за подвластна на най-ниските страсти?
Честно ли? Нямам представа. Мога да се изгубя в собствените си води и да се объркам до неознаваемост.
Не е много сложно да кажеш "не". Така е... (ох ама много трябва да се обяснявам и е много вероятно да си противореча, защото аз самата съм с много смесени чувства..) Въобще не са оправдание тия чувства. Не казвам, че Е, дори не мисля, че трябва да има каквито и да е оправдания... Ми ако забременееш, що мъжа ти да не изчезне на путка си майна на ексурзия, щото му е доскучало, пък там е интересно. Що не? Т.е.. Хипотетично такава възможност съществува, като не говоря за себе си, или някой друг, поставен в някаква ситуация. Което е много тъжно, но такава възможност наистина съществува. Аз лично не мисля, че бих постъпила по някакъв такъв начин, защото се привързвам ужасно много към хората и трудно се откъсвам от тях..

И преди се изумявах на коментарите в темата, и сега също. Нека си изневеряват хората, но изневярата си носи и последствията.

Аз май спрях да се изумявам..

**LadyDi** · 09-13-2012, 16:33

аз пък отдавна изгубих нишката на темата и въобще не мога да ви разбера за какво говорите

**DisappointedDreamer** · 09-13-2012, 16:37

За жалост, Щрудел, ние мислим с мозъците си, а не със сърцата. В мозъка са чувствата, мислите, нервите и прочие. Ужасно тъпо и отвратително, за мен, е когато някой каже "ох, главата ми казва едно, сърцето друго".
Няма нищо лошо в това да си романтична. Напротив, красиво е. И аз съм романтик (до каквато степен зодията *шегичка* характера ми го позволява). Просто в един момент хората избират практичното пред романтичното, което е тъжно, да.

Колкото до изневярата. Аз бих простила. Друг е въпроса, че не бих се занимавала с въпросния човечец повече. Ще го изпратя по живо, по здраво.

**ShtrudeL** · 09-13-2012, 16:46

Първоначално написано от DisappointedDreamer

Просто в един момент хората избират практичното пред романтичното, което е тъжно, да.

Ахм.. Не обичам практичното. И винаги го избирам в краен случай. Изглежда ми като... някаква сметкаджийска история..

**SisiStrange** · 09-13-2012, 18:06

Първоначално написано от DisappointedDreamer

Колкото до изневярата. Аз бих простила. Друг е въпроса, че не бих се занимавала с въпросния човечец повече. Ще го изпратя по живо, по здраво.

Именно. Вярвам, че да простиш не е толкова трудно. Да забравиш, обаче, е в пъти по-сложно. Или да не си направиш изводи от случилото се.

**draid** · 09-13-2012, 18:22

Първоначално написано от DisappointedDreamer

За жалост, Щрудел, ние мислим с мозъците си, а не със сърцата. В мозъка са чувствата, мислите, нервите и прочие. Ужасно тъпо и отвратително, за мен, е когато някой каже "ох, главата ми казва едно, сърцето друго".
Няма нищо лошо в това да си романтична. Напротив, красиво е. И аз съм романтик (до каквато степен зодията *шегичка* характера ми го позволява). Просто в един момент хората избират практичното пред романтичното, което е тъжно, да.

Колкото до изневярата. Аз бих простила. Друг е въпроса, че не бих се занимавала с въпросния човечец повече. Ще го изпратя по живо, по здраво.

За каква прошка говориш тогава ? Някаква хипотетично може би ?

**DisappointedDreamer** · 09-13-2012, 18:26

Нда, хипотетично.

По принцип не съм човек, който рони сълзи, скубе си косите и т.н. при кавги, раздяли или пък изневяри. Способна съм много лесно да простя, но пък за сметка на това не бих се занимавала или очаквала нещо от въпросния индивид.

**draid** · 09-13-2012, 18:51

Нали се сещаш, че такава прошка е нищо друго освен изречени думи без никаква тежест.

**SisiStrange** · 09-13-2012, 18:54

Може би има една тънка граница между това да приключите с омраза или какво да е негативно отношение и просто да приключите. Не разбирам хора, които в един ден се обичат от дън душа, а в друг късат и после злословят зад гърбовете си, подминават се по улицата и се държат глупаво. Съвсем способна съм да остана приятелка с бившите ми и да не си мислим лошото. Мисля, че в това се изразява тази прошка.

**DisappointedDreamer** · 09-13-2012, 18:59

Първоначално написано от draid

Нали се сещаш, че такава прошка е нищо друго освен изречени думи без никаква тежест.

Не и при мен.
Прощавам ---> тръгвам си. Толкоз. Връзката ни, "ние" става минало.

**draid** · 09-13-2012, 18:59

Да но това което дриимъра казва е просто глупаво. Не може да кажа: " Прощавам ти, хайде хващай си парцалите и да не съм те видял" WTF...

Явно не си прозряла какво е прошка ... и да очевидно точно при теб са без никаква тежест.

**DisappointedDreamer** · 09-13-2012, 19:02

Първоначално написано от draid

Да но това което дриимъра казва е просто глупаво. Не може да кажа: " Прощавам ти, хайде хващай си парцалите и да не съм те видял" WTF...

Явно не си прозряла какво е прошка ... и да очевидно точно при теб са без никаква тежест.

Напротив, мога. Не съм казала да си хваща парцалите и да не съм го видяла. Връзката ни ще се разпадне, аз доверие на този човек повече няма да мога да имам, но както Сисито каза, съм напълно способна да бъда приятелка с въпросния след раздялата ни. А това, което се е случило помежду ни и причината за раздялата ни (изневяра) въобще няма да ме ядосва или дразни. Всъщност, въобще няма да ми пука, тъй като вече не сме си никакви.

**draid** · 09-13-2012, 19:08

nvm

**DisappointedDreamer** · 09-13-2012, 19:28

Прошката, която ще дам, ще е без никаква тежест, ако продължавам да се ядосвам след раздялата ни, ако продължавам да си скубя косите, избивам зъбите и блъскам главата в стената. Прошката, която ще дам, ще е без никаква тежест ако отказвам да го виждам, ако не съм загърбила миналото и все още ме боли.

НО тъй като нито едно от горе споменатите няма да присъства при мен, мога преспокойно да заява че съм му простила. Говорим хипотетично. Аз така си го тълкувам.

**ShtrudeL** · 09-13-2012, 19:34

Абе draid, мисля, че не си разбрал какво има предвид DisappointedDreamer.
Да простиш не означава задължително да продължиш да поддържаш същите си взаимоотношения с човека, на който си дал прошка..
Да простиш може да означава и да премислиш случилото се, да осъзнаеш какво е станало, много важно - да останеш с добри чувства и да продължиш напред. Дори да си наранен...
И всъщност ми е странно това с ъъ 'даването на прошка', защото кой си ти, че да опрощаваш грехове...

**Chacho** · 09-13-2012, 19:47

Не се ли обвързваме с хора дотолкова, че да ни пука дали ще ни простят? Нали имаше една такава приказка, че на целия свят може да си един единствен човек, но за определен човек да си целият свят. Понякога съжаляваме за грешките си, понякога търсим прошка.

Но, draid, прошката е по-скоро разбиране и примирение; да приемеш чуждата вина, но и да спреш да обвиняваш. Въпреки това, не означава да прогониш и чувствата. Когато се е случвало хора да прощават убийство, болката след загубата не означава, че е изчезнала. В този ред на мисли, може да прости на изневерилия, но чувствата (дали на яд, дали на безразличие), вече са променили нещата и затова може да не се върне отново при него.

**ShtrudeL** · 09-13-2012, 19:51

Първоначално написано от Chacho

Нали имаше една такава приказка, че на целия свят може да си един единствен човек, но за определен човек да си целият свят.

хмм това ми заформя нова тема в главата.. дали е хубаво някой да има нужда от нас и да сме целия свят за него.. дали не е слабост това.. ох..

Тема: Как ще коментирате следното:

Контрол над темата

Търси тема

Изглед

Правила за публикуване