Как ще коментирате следното:

[Chacho]

хмм това ми заформя нова тема в главата.. дали е хубаво някой да има нужда от нас и да сме целия свят за него.. дали не е слабост това.. ох..

Щото ни е страх да се опарим ли? Крайностите никога не са хубави, но не е и идеално лошо да имаш идеали и принципи. Ако малко по малко убивахме всичко превзето, щяхме да останем с най-низките си страсти.

[DisappointedDreamer]

Но, draid, прошката е по-скоро разбиране и примирение; да приемеш чуждата вина, но и да спреш да обвиняваш. Въпреки това, не означава да прогониш и чувствата. Когато се е случвало хора да прощават убийство, болката след загубата не означава, че е изчезнала. В този ред на мисли, може да прости на изневерилия, но чувствата (дали на яд, дали на безразличие), вече са променили нещата и затова може да не се върне отново при него.

^Ъхъ, точно.

[jghgh]

Прошката за мен е много overrated. Не мога да я разбера. Сигурно трябва да дорасна, за да разбера какво й е толкова великото и как на мен ми помага.
Аз не мога да прощавам и искам всеки да си получи заслуженото. Някак.. злопаметна съм, така че за прошки дума да не става.


А що се отнася до Щрудел... Не знам, ти сериозно ли би простила изневяра? Защото е лесно да се говори, трудно е да се направи.
И не е толкова лошо човек да е егоистичен. Защо да бягаш от природата си? Бог те е създал съвършен, уж. Егоизмът е нещо адски адски адски естествено. Ако успееш да балансираш ин и ян, всичко е прекрасно. Но този символ винаги е в движение - дори източните знаят, че хармонията винаги е кратовременна - като щастието. Просто аз предпочитам да гледам на нещата по този начин, въпреки че разбирам твоите мисли и твоето възмущение.
Сми', нали все пак и на мен са ми са се въртели подобни неща в главата. Като например, че истинската любов е да се радваш като видиш човека ти с друг, не с теб, стига той да е щастлив. Ама такова нещо засега не ми се е случвало, а и е прекалено утопично. Любовта не може да е само добра, тя трябва да носи и болка, нали нещата са свързани - щастието и нещастието. Ако имаше възможност човек да се извиси дотам, никога нямаше да е нещастен, нали? Защото щеше да се радва за любимия си, дори той да се ебе със 100-ина негри, понеже все пак е щастлив и абсолютната любов предполага да си щастлив, ако другият е щастлив, независимо как го постига. :>
Егоизмът в такъв случай би бил ненужна спънка към подобно извисяване на духа.

В по-общ план значи той все пак е както нужен, така и ненужен. За да не се лутаме в крайностите, можем да търсим баланс между ин/ян.

А по последният ти въпрос..хаха, доста низко, но все пак човешко: Всеки иска да бъде всичко за другия, но не иска другия да бъде всичко за него. Всеки иска да е независим, но другия да не може без него. Нек'ви е' такива.

[ShtrudeL]

А що се отнася до Щрудел... Не знам, ти сериозно ли би простила изневяра? Защото е лесно да се говори, трудно е да се направи.Ами... бих, да. Мисля, че когато хората разберат за нея се вбесяват, обвиняват, търсят причини и какво ли не. Мисля, че се познавам достатъчно добре и знам, че би ми станало ужасно, ужасно тъжно и едва ли ще съм способна да изпитвам гняв/яд, да обвинявам, или нещо такова... Просто ще ми стане ужасно тъжно... все едно... ако съм си мислила, че съм в някакво затворено и красиво балонче с някой и този някой го е спукал и излял всичко от него.. и показал на някой друг... не знам... ще ми стане адски тъжно. Та какво говоря... мисля, че именно гнева/огорчението/яда, от това, че са ти изневерили, не позволяват да простиш. Аз няма да спра да обичам човечето си (примерно), ако ми изневери, няма да изпитвам и лоши чувства към него, защото... защото ще ми е на сърчицето. Ще ми е наранено и тъжно и толкова. Сигурно ще си помисля и че не му давам това, от което има нужда... че не съм му достатъчна и такива неща..

***

Като например, че истинската любов е да се радваш като видиш човека ти с друг, не с теб, стига той да е щастлив.

Всъщност... съм го изпитвала това не само на думи... И... всъщност тогава за пръв път чувствах, че не чувствам ревност и бях... облекчена... Но мисля и че бях спряла да обичам по начина, по който обичам..

[SuNsEt]

Зависи за какви хора става дума.Много са относителни тези думи.Много добре разбирам,какво означава 'само да не разбирам' и до някъде съм съгласна.Естествено първо трябва да държиш на себе си и ценностите си,но понякога се случва хората да обичат половинките си повече от себе си.До някъде това е болна обич,но от друга страна е много искрено и истинско.Друг вариант е ако хората са женени ,единия обича силно другия и е склонен да му прощава грешките,а още по-лесно би било за тези двама души ,ако просто единия не разбира за изневерите и действията на другия.Ако става дума за пари пък ...тотално схващам,че на единия човек хич не му пука ,какво прави другия,стига да остане с него и с парите му .

[NambyPamby]

Оф. Изтрезнявам в момента и съм решила да тровя форума с тъпи неадекватни постове, ма и много държа да си кажа мнението, та:
Съгласна съм. Абсолютно и безусловно. На теория е прекрасно тва и ако един ден се омъжа(тук не знам (не)дай си Боже ли трябва да кажа), ще го прилагам безусловно. Или поне докато ми изнася да живея по тоя начин. Струва ми се практично. Всеки си върши квото си върши, ама поне не прави мизерии на другия. Щото не всичко е лИбов и рози, тия неща отминават и с натрупването на годинките човек започва да уважава разни неща като комфорт, уют, спокойствие.
Хората винаги лъжат, хората винаги те предават, хората винаги те разочароват. Да живееш с идеята, че ще си n-години с някого и той няма да кръшне е някаква жестока заблуда. Възможно е сигурно, ама такива примери нямам около себе си или около някого от обкръжението си.
Въпросът е, че някак ми се струва жалко да търпя подобно нещо, когато съм във връзка с някого 1-2-3 години без брак и без деца. Винаги първите години от една връзка са най-хубавите и най-пълноценните, когато сте млади, диви и красиви и все си измисляте някви приключения, та ми се струва много тъпо да ми изневерят точно в тия години. Мисълта ми е, що за малоумник трябва да си, че да не можеш да си (го) държиш в гащите ЦЯЯЯЯЛА година без да бараш чуждо и толко да си съсредоточиш времето и емоциите само върху един човек? Не мисля, че е някво свръх усилие.
Та теоритично добре се развивам, ама реалността е съвсем друга. Ревнива съм, та късам. Ясно ми е, че за изневярата се искат двама и ако човечето до теб не го иска, работата няма как да се случи, ама... хайде, де. Дразня си се и това е. И се старая всички да забележат раздразнението ми, щото хубав човек лоши работи не държи.
Връщам се да ви чета.

[Auriss]

Въпросът е, че някак ми се струва жалко да търпя подобно нещо, когато съм във връзка с някого 1-2-3 години без брак и без деца. Винаги първите години от една връзка са най-хубавите и най-пълноценните, когато сте млади, диви и красиви и все си измисляте някви приключения, та ми се струва много тъпо да ми изневерят точно в тия години. Мисълта ми е, що за малоумник трябва да си, че да не можеш да си (го) държиш в гащите ЦЯЯЯЯЛА година без да бараш чуждо и толко да си съсредоточиш времето и емоциите само върху един човек? Не мисля, че е някво свръх усилие.

Хайде и аз на crap wagon-а , ама ми е твърде рано още и нямам какво по-полезно да свърша.
Първо да ти кажа, че страшно много ти се радвам на мненията. Това за да не решиш, че се опитвам да те захапя отзад. Тц.

Другото - правилно ли разбирам че си на мнение, че изневярата е окей, стига тръпката между партньорите вече да я няма ?
Аз пак си задавам въпроса, на който никой не си направи труда да отговори (сад фейс) - какво общо има сексът с връзката ви с даден човек ? На кефът от едното еб*не ли се крепят взаимоотношенията между двама души ?
(Впрочем наистина ще се радвам да ми отговорите, тъй като както казах - не ги питам тия неща в опит да се заям. Не съм имал връзка в живота си, не съм и девствен [в случай че някой се интересува >.<] - просто ми е изключително трудно да харесам някого като характер и някак не си представям дългосрочните ни взаимоотношения да се крепят единствено на желанието за секс.)
От друга страна и бих искал да си мисля, че тези от вас, които казаха, че по презумпция любов=взаимодостатъчност, са прави, но не е ли малко крайно да съдите по собственото си емоционално състояние за това на другите ? Това не го хвърлям просто от нищото - наблюденията ми над хора със 'сериозни' (доколкото това би могло да се каже по адрес на взаимоотношенията между тийнейджъри и студенти) връзки сочат, че мъжкият индивид непрекъснато търси контакт с противоположния пол в отсъствието на партньорката си. И то винаги с по-привлекателните представителки.
От друга страна женските женските 'капсулират' връзката, стремейки се да са налични и способни да отговорят на всяка нужда на мъжкия, по този начин установявайки някакви ... не знам как да ги нарека ... взаимоотношения на зависимост един от друг. В отговор на това си поведение въпросните изискват единствено предаността на мъжкия индивид в сексуално отношение.
ЕЙ това не мога да разбера. Защо ? Защо именно в сексуално отношение ? Какво значение има ? Любов=секс ?
По адрес на горното - ако изляза на Витошка за 5 мин. ще видя поне 10 пу*ки (с извинение), с които с голям кеф бих преспал.
Ако имам връзка и видя същите тези 10 пу*ки вероятно НЕ бих преспал с тях, защото ще нараня човека, когото обичам. А не искаме това, нали ? В крайна сметка опира до уважение и прочие думички, а не до липсата на желание да изневериш.
Сега някой от мъжки пол да се обади и да каже, че всъщност не му се 'дига оная работа при вида на други женски освен неговата.

Като цяло връзките между хората ми се струват изключително грозна игра на шах, в която единият партньор (съзнателно или не) манипулира другия, по този начин давайки му наклон на хуя (използвам този израз, тъй като в никакъв случай не говоря за една-единствена сфера от живота) ... Наистина ми се струват нередни подобни задушаващи и 'изискващи' взаимоотношения, пък било то и защото наистина обичаш някого.

Сигурно аз съм тъп и ще си умра сам , но предпочитам да чакам някой, който ще ми е достатъчен кеф емоционално. Искам да си правя к'вото искам, тя да си прави к'вото иска, да ме дразни, да спори, да отговаря , да си живее собствения живот. И аз просто да съм част от него. Пък секса еб*л съм го - не съм чак толкова грозен. Т'ва да захвърляш собствените си мечти/стремежи/желания в името на някаква изкуствено създадена хармония ... ми не. Не го виждам как ще стане. Зат'ва и не имал и една връзка - 'щото всички почват да ти се умилкват, мъчат се да ти се харесат и да те наврат в кревата и в крайна сметка всичко е с цел да наложат изискванията си върху теб, по този начин изменяйки посоката, по която си поел. И не, в никакъв случай не твърдя, че това се отнася единствено за жените - и двата пола го правят непрекъснато - пак ... съзнателно или не.

Та дали ще помислите над това, което пиша, и дали ще разберете защо правя от мухата - слон ... ми ваша работа си е.

// с онези примери по-горе не се опитвам да слагам някакви шаблони. Това са просто риъл лайф наблюдения и съм сигурен, че никой от вас не е имал подобна връзка.

[SisiStrange]

Ще се опитам да ти отговоря на въпроса за секса по мое мнение.

Не вярвам, че самата идея за секс с друга е толкова болезненена, колкото цялото изпълнение. Ти не отиваш да и отвориш краката насред Витошка, нали? Има флиртове, нам си кви свалки, лигавщини, комплименти. Това е обида номер 1. После идва място на действието. Къде? В нас ли ще се въргаля? Или у тях? Аз, докато си мисля за него и се занимавам с разни неща за него, той да ходи да клати някакви по мотели и въобще да отдава сумати енергия? И после да ми се прибере и да ми се ухили да го целуна по същите уста, с които е лигавил нечия кирлива слива, за която не се знае с кого (или какво) е била и какви венерически болести може да разнася.
Та не е само до обвързване на секс с любов, макар че, да и това го има. Поне за мен сексът е нещо особено интимно. Не включва само клатене и свирки, а и всички останали хубави неща като да му гледам възбудата, да изиграем някоя роля, да ми фрасне главата в стената или да започне да ме мести по пода и после да се смеем. Каквото и да си говорим сексът сплотява.
Наистина има значение в каква възраст е. И дали има тръпка. Ако вкъщи вече няма кеф, живеем еднообразно, не правим нищо ново, аз обикалям по вълнени гащи, бих го разбрала донякъде да потърси нещо навън. Не е от камък, а вие си имате нужди (както и ние, впрочем). Ама сега дето няма фантазия, която да не съм навита да изпълня и сме красиви, буйни, пълни с нови идеи, на върха дет се вика да хукне след фусти ми се вижда страшно малоумно.

[Niakoitam]

Да бе. Нещо не се получи интересен спор с интересна развръзка. Липсва ни Niakoitam да се включи. Тогава 20 страници не и мърдат на темата.

И както казва Лърч от семеjство Адамс: Виииииеееее ли звънитеееее?

По темата аз си изказах мнението. Това е страшно примиренческа позиция.Понякога с нужда,друг път не.За момента за мен е страшно тъпо. Ако ми изневерят и крият от мен ще бъда десеторно по разочарован нищо че някои минават с оправданието да не били наранили човека до себе си.Изневярата та било то и целувка с език ще доведе пълно недоверие в мен към човека отсреща.Ако държа на нея много може и да простя и след дълго ако си заслжи доверието ми може и пак да го получи.При втора изневяра...вече няма смисъл явно е че иска да се занимава с други и не е чак толкова привличена от неотразимата ми особа.

Абе, като заговори за вълка.....
Недей, че не ща да играя червената шапчица. Ще променя цялата история и ще взема да го набия нЪкрая.

Абе ти гледай случайно да не вземе да се окаже че не ти е по силите да промениш цялата история и да не вземе големият лош вълк да те схруска за закуска така че и ловеца да не е способен да те извади от търбуха му после

[draid]

Не се ли обвързваме с хора дотолкова, че да ни пука дали ще ни простят? Нали имаше една такава приказка, че на целия свят може да си един единствен човек, но за определен човек да си целият свят. Понякога съжаляваме за грешките си, понякога търсим прошка.

Но, draid, прошката е по-скоро разбиране и примирение; да приемеш чуждата вина, но и да спреш да обвиняваш. Въпреки това, не означава да прогониш и чувствата. Когато се е случвало хора да прощават убийство, болката след загубата не означава, че е изчезнала. В този ред на мисли, може да прости на изневерилия, но чувствата (дали на яд, дали на безразличие), вече са променили нещата и затова може да не се върне отново при него.

Не ме разбрахте май. По-късно ще драсна едно обяснение какво имах в предвид.

[ScarlettS]

Сигурно аз съм тъп и ще си умра сам , но предпочитам да чакам някой, който ще ми е достатъчен кеф емоционално. Искам да си правя к'вото искам, тя да си прави к'вото иска, да ме дразни, да спори, да отговаря , да си живее собствения живот. И аз просто да съм част от него.

Звучи хубаво, обаче бавно стигам до извода, че явно е невъзможно.

В момента съм във връзка, която започна по този начин. И двамата не бяхме имали сериозна връзка досега и бяхме решили, че ще си запазим свободата (под което разбирахме описаното от теб). Та в началото действително си беше така, нямаше ревност, нямаше ограничения. Говореше точно като теб, обаче после не само, че се появи ревност от негова страна, но и започна да изисква такава от моя.

Мисълта ми е, че и аз мислех така и неслучайно исках някой, който не се мъчи да ми се хареса. Даже напротив, исках някой, на който да не му пука. Това ми се виждаше единствения начин да не се опитва да ограничава свободата ми. Обаче се убедих, че с времето нещата се променят. За съжаление описаната от теб връзка е възможна до един момент. После се появява някакъв страх от загуба или прекомерна привързаност. Може и само в моя случай да се е получило така, не знам.

[ShtrudeL]

Като цяло връзките между хората ми се струват изключително грозна игра на шах, в която единият партньор (съзнателно или не) манипулира другия, по този начин давайки му наклон на хуя (използвам този израз, тъй като в никакъв случай не говоря за една-единствена сфера от живота) ... Наистина ми се струват нередни подобни задушаващи и 'изискващи' взаимоотношения, пък било то и защото наистина обичаш някого.

Това ме натъжи..

[Azoria]

Не знам случая и безпристрастно мога да коментирам цитата. Човек с прекалено ниска оценка за себе си.