- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Чувствам се като във филм (драма)
Такаам.. започвам. Преди около половин година се запознах с едно момче. На пръв поглед "играч". Прическата, фитнеса, футбола. Сещате се. Личеше му, че му допаднах на ВЪНШЕН ВИД. Излизала съм 1 път само с него и 1 път с него и компания, но не му обърнах голямо внимание, защото не си падам по този тип момчета. Привличат ме умни, здраво стъпили на земята. До началото на този месец. Той замина на почивка до средата на месеца някъде, като ми пишеше всеки ден. Започнах да го опознавам. Споделяше ми, аз му споделях. Ставахме все по-близки, все повече започваше да ми харесва. С нетърпение очаквах да се прибере и да се видим. Но вместо да се прибере какво стана? Замина да учи в друг град. Като разбрах сякаш гръм ме удари, известно време не знаех на кой свят съм. Сега пак ми пише от там. Каза, че няма да намери токлова печено момиче като мен, а аз започнах да го успокоявам как ще поддържаме връзка, как сме в 21 век и имало телефони, камери, феисбуци. Той каза "Да, но не е същото.". После ме попита как съм и аз казах : "Как да съм, чесно много ми е тъпо, че заминаваш." И той започна да ме успокоява със същите неща. Говорихме днес по телефона, за малко да ревна като малко дете, не исках да го покажа. Преди малко ми прати смс " :* ". Не знам какво става, честно. Другия месец ще си дойде за малко и ще се видим. Искам да му се хвърля на врата и да го нацелувам, но не знам.
Какво да правя? Знам, че ако се видим ще ми е много тежко след това.. Не мога да си дам никакъв съвет. Не искам да го забравя, няма и да мога. Но не искам и да се мъча..
Бай дъ уей разстоянието между нас е 150 км ако има значение.
Е.. не е много. А и нали сме ваканция. Все ще намерите време да си ходите на гости...
Where'd you go?
I miss you so.
Seems like it's been forever,
since you've been gone.
Please come back home...
Като свърши ваканцията ел комуникация. Ама не е работа тва. ;х
Разстоянието не е толкова голяма пречка, ако наистина имате чувства един към друг. Имала съм връзка от разстояние и не е толкова страшно. Ще се виждате събота и неделя или когато е възможно. През останалото време ще си говорите по телефона. Важното е да има тръпка. Пък и няма да си омръзнете и ще оценявате всяка една секунда прекарана заедно.
Понякога е по-добре да съжаляваш за нещо, което си направил, отколкото да си стоиш на мястото и да се чудиш какво е би могло да бъде, ако....еди какво си.
Винаги може да пробвате, в крайна сметка то бързо ще си проличи има ли чувства и взаимни ли са. 150 км не са много, кажи речи два часа път, които да ви делят; има хора, които живеят в едно населено място, а им трябва час, за да се срещнат...
Мисълта ми е, че да, можете да се видите, да видите как ще се развият нещата и какви са нагласите ви спрямо другия.
Благодаря ви! Имах нужда да чуя нещо окуражаващо.. :*
Всичко ще се нареди. Успех!
Абе километрита са си мъчение както и да го погледнеш , НО не сте малки и ако наистина искате да бъдете заедно , това не трябва да ви спира.Само внимавай с такъв "играч" от разтояние да не излезеш накрая глупачка..
Е,стига де! 170 не са много.Около час - два път и джобните за няколко дена.Има и хора който са на много по далечни разстояния![]()
Това ,което не ни убива , ни ебава майката .
Ние сме общо взето от едно населено място пък си пътуваме по час и нещо, тъй че чудо голямо. Има БДЖ. Извади си карта за 50% намаление. Преди струваше левче. Сега не знам колко е. И сте готови.
Lasiodora striatipes
Grammostola rosea
Cyclosternum fasciatum
Brachypelma emilia
Acanthoscurria geniculata![]()
Радослав![]()
Да ви имам драмата...
This world is spinning around me
This world is spinning without me
And every day sends future to past
Every breath leaves me one less to my last