Здравейте..
С любовта на досегашния ми кратък живот излизахме година. После нещата се объркаха и сега сме на приятелство, след като изрично се разбрахме без никакви глупости и лигави любовни истории повече. Лошото е, че се страхувах да не го загубя като човек, за това предпочетох да сме приятели. Въпреки това все още го обичам- това е лошото. Лятото той отсъства- беше си на село, но когато най- после го видях всички страхове и всички чувства, които толкова потисках се върнаха! Още го обичах до полуда... Аз бях и най- добрата му приятелка, но имам чувството, че това лято той ме е забравил- вече не говори с мен, не ми пише... Не, няма нова приятелка- не е от това.. Но аз го губя..

Онзи сложен период на постоянно разделяне и събиране май усложни нещата... Не исках за пореден път да му се кълна че го обичам и после да правя грешка и за това обещах да бъда до него като сестра, като приятел. А сега, след като и той обеща същото.. бяга.. отказва се. Губя го- не ми споделя, не ми се доверява...

Липсва ми. Предполагам, любовта някой ден някак ще я преодолея. Но няма да преодолея това да го загубя!