- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Училище и приятели
- Бедни и Богати
Напълно съм съгласна.
Да не говорим че в дрехите за втора употреба много често има и нови дрешки, неносени и необличани изобщо.
Може да си бъкан с пари, ама да не можеш да се облечеш изобщо добре. А може и да посещаваш магазините за втора ръка в квартала (както аз, изненада! правя често в Стокхолм,Швеция), но наистина да си облечен чисто и хубаво. Да не говорим че има страхотни попадения на страхотни и интересни дрешки в такива магазинчета. Не искам да нося едни и същи неща като всяка кифла на улицата в Стокхолм за 1000 крони примерно, при положение че мога да си намеря в пъти по-интересни дрехуляци за 200 крони.
Не съм изчел цялата тема щото няма смисъл понеже съм запознат с тези небивалици. Хората който казват от рода на (се на дъхват един вид от тези теми)---оо да така е , за кво се всички такива , големи нещастници за какво правят от муха слон че едни те носят марково другите не.....-- е точно тези хора им пука другите с какво са облечени (дет и аз не мога да я проумея тая работа), обаче на мен НЕ МИ ПУКА и затова седя отстрани и се смея на този който им пукатака че какво те засяга на другите мнението за облеклото не знам.... казваш F*ck off и това е тези хора им "пука (ама страшно много)" те такива ще си останат така че не ставай един/една от тях......
![]()
*GET TO KNOW*
THE UNKNOWN
Относно дрехите втора ръка в такива магазини има дрехи който въобще не са обличани (защото дадената маркова фирма направила някаква миниатюрна грешка).. Даже съм виждал богат човек(обаче от пет километра му личи на човека че наистина си има пари) да влиза да си изпробва и да си купува.
*GET TO KNOW*
THE UNKNOWN
Защото ако няма спорове между бедни и богати ще има между дебели и слаби, красиви и грозни и прочие. Невъзпитаните хора без никакви ценности винаги ще намерят начин да се подиграят и наранят даден човек. Дали ще е пари,расизъм,различия във външността или нещо друго няма значение, защото не там е проблема, а в това, че повечето хора нараняват другите най-вече чрез обиди, подигравки и по този начин смъкват самочувствието на потърпевшия до нула и последиците в повечето случаи са изолиране от света, плач и най-лошото в някои случаи - самонараняване (не пожелавам това никому). това е моето мнение и не го налагам на никой
Родителите на най-добрата ми приятелка са доста богати, имат шивашка фирма, от която се изхвърлят дрехи с просто невидима грешчица. Мисля че понякога се дават в магазини втора употреба...А те шият дрехи за известни германски и английски марки и една блуза там се продава за...в български пари 200лв. примерно... Но някои кифли не знаят тия неща... Вярно че има много ама наистина много дрехи втора употреба, които са сиг. от 1 век, но има и наистина хубави и запазени...
Цък. Бъгнатите дрехи не се изхвърлят - те се пробутват на българския пазар, а хубавото (без бъгове) е за износ. 2 подобни парцала, изработени от този (а и много други) цехове, продадени в чужбина осигуряват заплатата на работничката, която днес е направила... примерно 50 бройки. Но хич да не са 2 бройки, слагам ги 5 продадени и това е заплатата на работничката. А колко прави тя? А колко се продават? Кой трупа "пачки по стотачки" за сметка на "тия, где си копаят нивите и си пазят сливите"? Тъмна индия, батка...
Най-добре живеят тези, които не се фокусират върху чуждия живот. Аз живея на едно средно, за да бъда болезнено честен, малко под средното ниво. Позволявам си някои неща, но не мога да нарека живота си "охолен". Това съвсем не означава, че се чувствам излишен. Напротив, знам си стойността и мога да се похваля, че струвам в пъти повече от боклуци, навлечени във фалшиви Арманита, за които са пръснали много пари. Не ме интересува, че оня имал Samsung Galaxy S3, а аз си кретам пета година със Сонито. Не ми пука, че оня ходил до Хаити. Ако ще и на майка си в гъза да отиде, пак ще си остане нещастник. Аз работя, потя се, тренирам, радвам се на чуждото щастие и се стремя да постигна своето. Парите са важна част от живота, те ти помагат да бъдат щастлив, но това се постига косвено, а не пряко. Предпочитам да се трудя и с потта си да се наслаждавам на нещата, които ползвам. Не искам да съм безразличен към всичко и да се сдобивам с излишни простотии "ей така, щото имам". Искам да се чувствам пълноценен, а не като идиот, който въпреки милионите на баща си, яхтите, имотите и всичкото му, пак няма нищо. Аз си купувам дънки за 30 лева и ме държат по над година и нещо. Вземам си хубави тениски за 10-20 лева, качествена материя, от склад. Ходя отвреме-навреме по партита, или пък на кръчма. Понякога се ядосвам, че нямам повече, но мирясвам, когато се усетя, че това е подарък от съдбата - да осъзнавам и да се радвам на това, което имам. И не съжалявам на живота си, защото знам, че имам много - невероятно и сплотено семейство, приятели, на които мога да разчитам, акъл, който ми е даден от Господа, и опит, който трупам доста бързо. Съветът ми е: спрете да се ядосвате за това, което нямате. Радвайте се на това, което имате, амбицирайте се, за да постигнете целите си. Тогава щастието ще ви се усмихне. Не живейте в името на памука($), той няма да спечели усмивката ви.
Прощавам, но не ЗАБРАВЯМ.
Мнението ми е, че темата е безсмислена до някъде. Някои се обличат като за бар, втори парадират със скъпи джиджафки, трети могат да си позволят гуменки на Гучи, е ии?? Какво като? Тебе засяга ли те пряко това? Да, понякога става кофти,че ние не можем да си го позволим, а други могат, но това е живота. Винаги е било така и винаги ще бъде. Въпреки, че много хора мислят като теб надали нещо ще се промени.
"Andrea, Runway is a fashion magazine, so an interest in fashion is crucial." -The Devil wears Prada
Ах бедни мой деца, децааа. Не разбирате ли, че парите не означават щастие. Ако мислиш че 1 милион ще те направи щастлив значи не познаваш истински ценното в живота![]()
Отдалеч това мнение реве за нещо отрицателно. Направо ще те питам без да увъртам:
1. Парите не означават щастие - така е, ама е по-добре да ревеш в Бентли, отколкото в градския транспорт, нали така? (народен лаф)
2. 1 милион може и да не те направи щастлив, но ако имаш поне малко акъл, ще ти помогне да реализираш някакво твое желание, съответно в даден момент, може дори да е за кратко, но ще се почувстваш щастлив, нали така?
3. А като познаваш истински ценното в живота срещу 400 лв. да не би да ти е по-добре?
По едно време следния откъс от филм беше станал много популярен като има защо: Разговарят богати хора по между си. По едно време се започва разговор на тема пари и щастие и един от тях споделя: Нали казват, че щастието не се купува с пари? А друг му отговаря: Разбира се, че не е така. Това го казваме на бедните хора, за да не се бунтуват.
Тъп откъс от някакъв още по-тъп филм, ама донякъде май ще излезе верен.
хубаво, ама за това има училищни униформи - да се различаваме по ума, а не по дрехите![]()
Това въобще не е вярно. ОК, ще сме облечени еднакво, но този факт няма да скрие по никакъв начин различията във финансовите ни възможности. Един ще бъде с маркова и скъпа раница, друг с китайска от пазара. Един ще е обут в кецове за 200 лева, а друг с обувки за 10-20 лева. Един ще бъде с най-нов модел телефон, друг с нещо доста по-семпло. Един ще разполага с 10 лева джобни дневно, друг ще има едва левче-два. Един ще ходи на зелено иле организирани от училището екскурзии в България и чужбина, а друг няма да има този шанс. И още хиляди неща винаги ще показват различията във финансовите възможности на двама души, въпреки наглед еднаквия им униформен вид. А различията в умствените способности си личат , независимо дали двама са с униформа или с други дрехи.
Замисълът на униформите не е толкова в това да прикрива различия.В ултра скъпите училища, колежи и университети в чужбина има униформи, а хората там като цяло са със завидно дебели портфейлчета (мама и татко, де) и няма какво да се уеднаквяват
Униформата е по-скоро с цел да покаже принадлежността ти към някое елитно училище, демек с гордост да демонстрираш, че си него възпитаник. А у нас какво?
Да не говорим, че това с униформите си е бизнес. В нашто даскало няма, ама имам познати, които се бръкнаха по над 200 лева за униформа.Не стига, че е грозна и няма да им е гот да я носят,ами и за тези пари щяха да си купят дрехи, в които да се чувстват себе си.Както и да е.Това си е мое мнение.
ПП А иначе за парите, Lucho , никой не отрича значимостта им. Без тях си за никъде, ако примерно си болен. Но пък не са и всичко. Можеш и с по-малко пак да си доволен от живота. Каква му е файдата на човек да има страшно много пари, но примерно да няма семейство, деца, близки приятели. Предпочитам да си плача в някоя таратайка, но да има с кого да споделя това, което ме мъчи. А друг нека си плаче в Бентлито съвсем сам. По средата си е най-гот.
Последно редактирано от irrationalDecision : 08-30-2012 на 06:21
Ако тебе парите те правят щастлив, мене не ме правят щастлив. Виждам парите по- скоро като средство, а не като цел. С парите си купувам дрехи, храна, техника и такива неща. Но не разбирам как една кола например може да те направи щастлив и да промени светогледа чак. Просто звучи ограничено. Вероятно това може да се случи само, ако най- големия бедняк си купи Бентли и вече си е изпълнил life goals и може да умре спокойно.
Явно си по- материално настроен тип, а аз по философски. Ще ти цитирам откъс от един много хубав разказ на Йордан Йовков- Сали Яшар
*Тъмнината скриваше очите на Сали Яшар и не можеше да се види какво има в тях, но той гледаше в земята като изтръпнал и мислеше, че по-хубаво би било да беше беден, но да бяха живи двамата юнака, които и сега му се усмихваха със сините си очи, румени, широкоплещести."
*А това му спомняше времето, когато той беше беден, когато залъкът му беше корав, но беше млад и беше щастлив.*
*Сега си спомни за най- хубавите моменти в живота ти... Сигурен съм, че в тях няма Бентлита, злато, диаманти, яхти, а само семейството ти близките ти хора, приятели... Прав ли съм?
Хубави моменти ли? Близки, приятели... не мога да се съглася с теб. Не че съм нямал, но просто не мога да се съглася. Затова ще кажа, че си прав, но донякъде.
Ти извъртя нещата в друга посока, която сама по себе си е вярна, но не и за посоката, която аз целях с примерът с Бентлито. При него аз се съгласявам с твърдението, че парите сами по себе си не могат да ти донесат щастие, нито пък ще го купиш с тях. Щастието зависи от самия човек, т.е. ако ти не си направиш така, че да ти е хубаво и да си щастлив, никой, абсолютно никой няма да може да го направи за теб. Ако приемем, че лицето от примера (което ще наименовам с буквата Х) е нещастно и в двата случая - т.е. и когато е беден, и когато е богат, то с примерът целях да покажа, че да, действително щастие с пари не се купува, но от икономически погледнато е по-добре да ти е тъпо и тъжно в скъпа кола, отколкото да ти е тъпо и тъжно в градския транспорт/метрото и т.н. Това имах предвид. И тук не визирам само и единствено скъпата кола (защото ако си беден не можеш да си позволиш скъпа кола (от най-скъпите)), тук говорим като цяло за богат човек /лицето Х/, който е задоволен прилично от към финанси, но търси щастието.
Да, несъмнено си прав, че хората биват по-материално настроени и по-философски настроени такива. Няма две мнения по въпроса.
Ти гледаш от хубавата страна на нещата, но все пак знай, че щом има хубава страна дадено нещо, то същото (може да) има и лоша такава. Реално погледнах и представих току-що лошата страна, за да бъдем напълно обективни в нашият разговор. Хубаво е да се отбележи и че не всички богати хора са нещастни - може да го тръбят наляво-надясно единици, но... да си видял някой богаташ да се е отказал от богатството си? Да раздаде и/или подари всичко и да се хване на работа за 300 лв. заплата? Не си виждал? Е, няма и да видиш....
Гледам, че се говори за магазините тип second hand та викам да се отчета. Значи член на семейството ми държи такава и си има една тънкост. Не можеш да вземаш стока от където и да е, ако искаш клиентите ти да се върнат при теб. Във Варна имало някакъв склад, от там излизат най-добрите неща. Има някои неща, които са чистак нови. Тениски и блузи основно си вземам от магазина (на мен ми е безплатно), но имам и други неща като рокля, грейка, суитчер и дори хавлия. Без да гледаш и избираш обаче какво ще купуваш, не става. Смисъл, не всичко е в перфектно състояние, намирали сме неща с петънца или леко раздърпани. Естествено, повечето неща са чудесни, но пак трябва да гледаш.
Ни ма кефи темата неа никаф смисъл.Които квото иска да носи и ни ма бърка колко струа.
О и според мене богати са тези които знаят как да си харчат парите правилно.А не тея които ги имат в излишък.
Ето един пример едно момиченце което е на 7 г. нейните родители са много богати , но са решили да я запишат в държавно училище . Това дете носи кецове супра и гучи якета за по 500 600 лв бутуши и балеринки на louis vuitton . Освем това има айфон и какво ли още не забога това дете е на 7 г. За мен това също не е нормално да глезиш едно дете да , но някой родители минават всички граници . Тези по-богати деца комплексират по бедните и от там се получава това богати и бедни .
Но за мен и родителите са виновни да много голяма степен
Когато бях 5-годишен майка ми ми каза, че щастието е ключът към живота. Когато отидох на училище ме попитаха какъв искам да стана, като порасна, написах "щастлив". Те ми казаха, че не съм разбрал задачата, а аз им казах, че те не разбират живота"... Джон Ленън