
Първоначално написано от
chushkopek
Вярваш ли в Бог, Сатана... или в нещо друго? Не, евентуално в прераждания или паралелни измерения, но вече не ги мисля тези неща.
Защо?
Чисто и просто - нямам желание и съм свикнала да живея така. Харесва ми да живея с този светоглед, кара ме да се чувствам спокойна. Ако вярвах в Бог, Сатана, щях да си поставям граници в поведение, мисли и т.н. , защото тези вярвания често вървят с подобен тип ограничения.
Иначе, като малка бях християнка, ходех на църква, пеех и в нещо като църковен хора ( пеехме предимно народни песни де), молех се, и бях готова изцяло да се отдам на това, ако щеш, да отида в манастир.
Но, в един момент, в 7-8ми клас, се ядосах :Д защото нямаше доказателства за Бог, които да ми се виждат адекватни и започнах да живея, и да се чувствам като атеист. Да речем, че в ранните години, до средата на гимназията, съм имала семейни проблеми, в емоционален план, което също допринася за циничното ми държание понякога, липсата на вяра и други такива неща.
И в един ден знам, че ще се самоубият, защото това се случва с хората, които знаят твърде много, без да вярват в нещо свръхестествено.
Това......е най-хубаво казаното нещо което съм чел от доста време. А съм чел доста неща.
Отговори ми, обаче, защо толкова пъти си противоречиш и си все толкова убедителна?
Казваш това, а в същото време твърдиш, че като нищо не ти се вижда логично, не ти се живее? Кое от 2-те всъщност е истината според теб?
Истината е, че каквото и да се случва всеки ден, във всяко едно отношение - никога не мога лесно да направя избор, или да взема страна. Защото, ако има две тези, няма да мога да избера нито едната, защото и двете имат и положително, и отрицателно, съответно всичко отива до там, че трябва да направиш компромис с едното, а аз не знам с какво да направя компромис в общия случай. Знам и двете до какво довеждат, но не мога да избера - кое е по-добро, кое е по-лошо.. Защото такива скали просто нямам, въпреки, че все още си имам остатъци от преди и си говоря за добро, лошо, правилно, неправилно. Но живея с нагласата, че такива понякотия няма. И идва въпросът какво има - но не мога да дам отговор, и заради това просто си живуркам, гледам да не правя вредни за мен и за околните неща, но това си е чисто отбиване на номера.
Ако е това, то тогава всички идиоти да са мъртви....а определено са в повече, може и аз да не съм те разбрал, за което искрено се извинявам.
Добре, може би трябва да си напиша светогледа, ако успея изобщо да се концетрирам добре.
1. За мен - раждаме се живони, характерите и самосъзнанието ни са същото, като рефлексите ни - да затваряме очи при кихане, само че са придобити, не вродени.
2. Съответно, няма " Аз " , има вселената, любов = комбинация на някое от следните - привързаност, нужда, сексуално желание, при стокхоумски синдром - страх, болка, отчаяние, надежда.
Та, живеейки с тази нагласа - до скоро ми беше трудно, но в един момент спрях да мисля изобщо за такива неща, оставих се да чувствам това, което ми е внушено, на кратко - просто се мятам по течението, радвам се на всичко.
Не си наивна казваш.....а искаш да си по-умна? Защо целта ти е самоубийство? Смяташ ли, че си готова да разбереш света? А това ли искаш? Не съм готова май, ако бях готова, щях да го разбирам. Иначе, вече не знам дали го искам, пробудиха се инстинктите ми за самосъхранение, и ако продължда да дълбая в такива неща, и те няма да ми помогнат.
Да речем, че веднъж изпаднах в нещо като транс, в който не разбирах какво е време и пространство, не можех да си ги представя какво означават. Обаче, в цялата тази празнина, когато не знаех коя съм, как се казвам, и едно празно нещо в главата ми имаше - се зароди въпроса - как може да сме толкова зле, да живеем всеки ден така, както живеем, без да знаем отговора - дали има, или няма Бог. Бях изумена, нещо като бахти прозрението ми дойде, а в този момент нито знаех как се казвам, нито нищо :Д
Не те ли влече повече наивното щастие на повечето хора?
Не, моето щастие, след толкова депресия и отчаяние ми е по-сладко. Наивното щастие, което преди го имах, не беше толкова хубаво.
Колко време бяхте с приятеля ти заедно?
Година + месеци, но съм имала други две по-дълги връзки.
Защо сте се събрали след като сте се разделили? Накой каже ли край, ТРЯБВА да значи край, а съдейки по постовете ти си достатъчно умна да го разбереш и без да ти го кажа. Не смяташ ли, че сте можели да избегнете проблемите и => раздялата?
Не исках да избегнем проблемите, исках да се разделим. Емоционалността ми, светогледа ми, животът ми се промени много за времето, в което бяхме заедно, и в един момент всички проблеми се кореняха в това, че нямахме желание да сме заедно. Всъщност, малко преди това, аз му предложих да се ориентираме да живеем заедно, като съквартиранти, защото си нямам друго другарче, а не ми се живее сама. Той започна да се оправдава, че семейството му щяло да погледне лошо на това ( той е на 22), че не искал да оставя майка си сама, и на мен ми стана ясно. Все тая ми беше, просто бях съгласна да живеем заедно, да си градим нещо, ама той нещо не го прие добре, при което след това аз не виждах повече смисъл да сме заедно, въпреки, че бях с идеята да сме заедно без смисъл, просто да минава времето, на който принцип съм по принцип.
Ако да, защо не го направи?
Нямах желание, като цяло не искам да се обвързвам толкова сериозно вече. Мога да съм много добра съпруга според мен, мога да подкрепям безусловно, да давам много. Обаче, по -скоро аз имам нужда от добър съпруг. Имам твърде много енергия и сила, и това не се изразява в някакво буйстване, спорове и т.н. Просто, когато си знам нещо, то се приема, че е така, до някакви крайни обективни доказателства. Нещо, което на някой емоционално му се е появило, не може да ме люшне.
Защо това което каза за теб е наивност? За мен наивност е да допускаш нещо за факт без каквото и да е доказателство. По моята представа наивна ли си? Ако да, как подяволите живееш знаейки това? Не те ли гложди отвътре? Ако ли не.....тогава как знаем какво е така и какво не?
Вече не ми дреме, защото размислите за това ме водят да се убия, тъй, че просто съм свикнала.
Знаем ли всъщност кое е реалност и кое не? Не сме ли всички наивни тогава? Ако да, какво всъщност е наивност тогава? Има ли смисъл в това? Знаеш, че мога да те питам какво е смисъл тогава, нали? Ако търсиш логика във всичко....не смяташ ли, че един ден ще достигнеш емоционалния си предел? Тогава хората или се самоубиват, или стават наивни, или намират нещо за което да живеят. Кое ще избереш ти ако стигнеш до там?
Просто не ми дреме вече, действам така, както ми идва от вътре - по висши или по нисши инстинкти.
"That that is is that that is not is not is that it it is" какво ти казах?
По-скоро звучи като въпрос, погледнато в крайната му част "is that it"
Без гугъл ако може. Даже няма да проверявам какво е, нека да остане малко загадка за идните ми дни.
Знаеш ли двоичен код? (чисто любопитвство тук) Да :Д Ако говориш за кода на Грей (огледален), и разни други кодове при предаване на информация , иначе на курсовете си имам цели лекции на тема "двоични" сметки.
Какво ще убие хората като вид?
Вече ни убива. Други хора. А може да има някой трол- човек, който просто иска да убие всички хора.
Дали няма да е точно това любопитство? Дефинирай ми логика. Какво мислиш за религиозните хора?
Логиката, като математическо понятие - откриване на взаимовръзки между събития, след обективни доказателства за връзките, разбира се. Религиозните хора - не ги мисля, живеят си. Зависи от степен на религиозност, и вид на религията. Мога да си комуникирам много успешно с тях, но не мога да им споделям някои неща, ако имат някакви граници поставени, в следствие на религията.
аавввва