В една тема с теб си говорехме за връзките, че не отричаш идеята, че след време в една връзка остава само уважението и семейството и аз в крайна сметка се съгласих с теб, да не отричам идеята, също така каза, че не си последовател на същата. Какво ще стане с твоята връзка след години?
Научена съм никога да не отричам възможността нещо да се случи, а да се боря да не го допускам. Както казах и преди, мисля, че в света (и вселената като цяло) съм твърде малка, за да вярвам, че абсолютно всичко е в моите ръце. Но каквото зависи от мен, ще го направя, за да я запазя такава, каквато е в момента. Времето ще покаже.
Страх ли те е от това?
Не, не ме е страх от това. Мисля, че една връзка, изградена на взаимно уважение също може да бъде много силна. Ако само това остане от любовта ни, също е достатъчно.
Каза, че те е страх всеки ден, защо?
Защото чета новини 
Какъв е най-големият ти вътрешен страх?
Да не остана сама. Не съм човек, който би могъл да вирее сам. И не, не мисля, че съм зависима от другия, просто лично аз се чувствам по-добре в двойка.
Защо хората малко или много обичаме болката?
Защото ни съпътства в целия ни живот, под една или друга форма. Неизбежно е. Дори даването на живот е свързано с болка...
Защо същевременно ни е страх от нея?
Защото е неприятно усещане, а кой харесва неприятните усещания?
Има ли противоречие тук?
Не, не мисля. Болката ни подсказва, че сме живи. Животът е пълен с болка.
За какво е бил грандиозния ви скандал с мъжа ти?
За друга жена.
Хората променят ли се? Аргументирай се!
Зависи. Предпочитам да мисля, че променят начина, по който възприемат света. Ако това означава, че самите те се променят, тогава да.
Защо всички хора лъжат?
Защото истината е трудна. А ние по природа сме слаби същества и предпочитаме да избягваме трудностите, когато това е възможно.
Какво може да те съсипе?
Не съм се замисляла. Трябва да е някакъв особен вид катаклизъм, защото мисля, че от почти всяко нещо можеш да излезеш с ненарушена психика, стига да умееш да се бориш.
Как реши за една година, че това е човека за теб?
Не съм го решила за една година. Историята ни е дълга и особена. Ние бяхме заедно и когато се запознахме, но просто връзката тогава беше невъзможна. Някъде назад той си остана като някаква... утопия
Няколко години след това, по случайност се събрахме отново и тези години го бяха направили по-прекрасен от преди, колкото и невъзможно да звучи. Тогава си реших, че това е той. И толкоз.
Наивността лошо качество ли е?
Наивността може да донесе много огорчение. В този ред на мисли, за мен е лошо качество.
Има ли добро и зло?
Има. Иначе нямаше да има приказки 
Има ли правилно и грешно?
Има. Но моето правилно ще е различно от твоето.
Защо точно котки обичаш?
Чудех се кой ще ми зададе този въпрос
Котката е невероятно красиво животно, грациозно. Умее да съчетава в себе си невероятна надменност с абсолютното обаяние да искаш да я намачкаш и нагушкаш. Тя е независимо животно, но когато реши, може да е прекрасна електрическа възглавничка 
Какво е любовта за теб?
Иска ми се да ти отговоря романтично и завеяно, но няма
Любовта е хубаво чувство. Каквото и да си говорим, няма как да я опишеш. За мен лично, точно в момента е голяма купа макарони със сирене. Готви ми ги, защото ме обича.
Хората по какво се различаваме един от друг?
По всичко. От тривиалните неща - цвят на очи, кожа, коса до начин на мислене и възприемане на света. Няма двама еднакви.
Затвори очи, отвори ги след 10 сек, сега си представи, че когато беше отворила очите си, си била в психиатрична клиника, където психиатъра ти казва, че си тук от 5 години, защото брутално си убила мъжа си и всичко което си спомняш в последните 5 години е плод на съзнанието ти. Какво би направила?
И ти ли гледа Готика снощи? Вероятно бих се побъркала не на шега.
Какво въобще трябва да направи човек тогава?
Да вярва. В каквото и да е. Но да вярва.
nomnomnom каза нещо с което много сериозно ми привлече вниманието, цитирам: "И в един ден знам, че ще се самоубият, защото това се случва с хората, които знаят твърде много, без да вярват в нещо свръхестествено." Това вероятно е така....тогава единствените хора способни на истинско щастие са тези които не разбират какво става около тях, бебетата и лудите....ти как мислиш?
Ммм. Това истинско щастие ли е? Не е ли щастието всъщност в онези малки и не толкова малки трудности, които преодоляваме всеки ден, за да постигнем каквото и да е. Не, бебетата и лудите няма как да са способни на истинско щастие. Можеш да познаеш истинското щастие, само ако си преживял нещастието. Двете неща са взаимосвързани и за мен няма как да съществуват отделно.
Живота има ли смисъл?
Има. Но не всеки е способен да го открие. И не, не мисля, че аз съм открила някакъв отговор, дето убягва на умове, далеч по-велики от моя.
В нещо има ли смисъл?
Във всичко има смисъл. Във всичко има някаква заложена цел. Иначе просто нямаше да бъде тук.
Смисъла има ли смисъл, ако не, как може да си сигурна в отговорите на миналите 2 въпроса?
Не мога да съм сигурна. Няма как да съм сигурна. Всъщност не е ли в това смисъла? Да се съмняваме? Да се питаме?
Какво знаем хората всъщност?
Знаем много малко и тъжното е, че сами поставяме границите на своето знание и понякога не искаме нарочно да преминем отвъд.
Знаеш ли, че всички хора сме едно голямо семейство с общ прародител?
Чувала съм тези теории 
Вероятно имаш общо с хитлер например какво мислиш за това? Как те кара да се чувстваш това?
Хитлер е обикновен човек, който е направил лоши избори в живота си. Защо хипотетичното ми родство с него би трябвало да ме кара да се чувствам по какъвто и да е начин. Моите избори не зависят от неговите и в този ред на мисли, аз нямам общо с него.
Знаеш ли, че всички хора на земята, застанали рамо до рамо, могат да се поберат в Лос Анджелис?
Не знаех всъщност...
Какво ще правим като се пренасели земята?
Съвсем рационално ще ти кажа - нека това да го мислят внуците ми 
Съмняваш ли се във всичко?
Съмнението е в корена на всичко. Ако не се съмнявам, ако не се питам, ако не се чудя какво, защо и как и дали не би било по-добре... дали щях да съм по-добре? 
А трябва ли?
Трябва.
Света е сив казваш....способна ли си да го разделиш, на черно и бяло?
Не. За мен нюансите на тези два цвят са размити.
Защо толкова хора повтарят грешките си?
Защото сме упорити и инатливи създания и си вярваме, че следващият път ще успеем. Мислим, че сме си взели поука, но доста пъти тя е грешна.
Защо трябва да има визша сила? Или просто това те успокоява повече...
Точно за това. Някак си така ни се насажда - винаги има някой отгоре, който те управлява. И съвсем по кръчмарски - той е виновен за дупките по пътя 
Какво е имало преди всичко според теб?
Нищо.
Знаеш, че каквото и да кажеш мога да те питам какво е имало преди него нали?
Знам 
Ще можем ли някога да отговорим на този въпрос?
Не мисля.
П.С Enjoy the wall of text.
Благодаря. Мисля, че на някои въпроси отговорих като пълен олигофрен обаче... все пак е 1 часа.