Хич не се разбрахме с последните 2 поста. Заеби.
Ами, случва се.
Коя твоя черта в характера не харесваш?
Нетърпелива съм и лесно паля от дребни неща.
А в този на мъжа ти?
Понякога е ужасно разсеян.
Какво в хората ти е интересно? Кои хора са НАЙ-интересни? Защо?
Всичко в хората ми е интересно - как мислят, как възприемат света, как се справят с него. Най-интересни са ми тинейджърите, за тва и се навъртам във форума. Защото, специално днес, много бързат да пораснат. Интересна ми е борбата им за независимост.
Как започна да пишеш във форума?
Бях на 18 години. Една съученичка ми каза за форума и че било интересно. Влязох да гледам. Needless to say, тогава имаше много по-малко хора и се оформяха доста интересни... спорове и дискусии. Зарибително. Четях известно време, после се регистрирах, взех да се правя на много умна и така 
Какво ще кажеш за образователната ни система?
Образователната ни система не е идеално лоша. Аз съм учила по нея, повечето ми връстници са учили по нея. Проблемът ДНЕС е по-скоро в нагласата на децата да учат, в контрола на родителското и учителското тяло. Има много проблеми и това е тема за един дълъг разговор 
Във варна не мИекат ли много гадно?
Мьекат. Напоследък се усещам, че и аз съм започнала да мьеча.
Можеш ли да бъдеш безпристрастна когато даваш мнение на свой близък, което може да не му хареса?
Мога да съм безпристрастна в оценката си. Имам затруднения, когато трябва да я споделя. Не обичам да наранявам хората, предпочитам да им доставям удоволствие и да им угаждам.
Ако не си безпристрастна, не намираш ли това за глупаво?
Мм, може би е глупаво, обаче не е съвсем неоправдано.
Що на повечето религиозни хора аргументите им са толкова малоумни?
Наистина няма как да ти отговоря. Аз не съм религиозна и не съм съгласна с това, което Църквата проповядва.
Учител си искала да ставаш....защо? Как няма да се побъркаш ако се разправяш с десетки идиоти вски ден и получаваш малко пари за това?
Защото има нещо адски удовлетворително в това. Или поне имаше до преди известно време. А и аз съм даскалско чедо, в кръвта ми е да назидавам.
Има ли хляб у Бълхарията?
Има. Но трябва или да си упорит като магаре, или хлъзгав като змиорка.
Ако можеше, какво би променила в мъжа ти?
Бих се надявала да е по-малко разсеян. Но той и така си е прекрасен 
Ако разбереш, че мъжа ти от години постоянно те следи и изобщо не ти вярва, какво ще направиш?
Вероятно ще си поговоря с него. Много е възможно и да поискам да се разделим.
Доверието нужно ли е да съществува една успешна връзка?
Нужно е. Не си говорим за сляпо доверие, нали? Доверието трябва да се изгражда, трябва да се заслужава и трябва да се уважава. Ако аз не се чувствам сигурна да се доверя на мъжа си, защо се мъча да стоя с него? Несигурността убива, способна е да те разруши отвътре, в някои случаи дори подкопава собственото ти самочувствие и самоуважение. Безпредметно е.
Всички лъжат, затова къде трябва да е границата ни на доверие към най-близките ни?
Аз мога да бъда безкрайно доверчива и в същото време много мнителна. Близките (под това разбирам семейство) съм ги допуснала изцяло до себе си, вярвам им и им имам доверие. Същото е и с приятелите ми. Имам много малко истински приятели и с времето сме си доказали един на друг, че заслужаваме да се наричаме приятели. Лъжата трябва да е премерена. Дори с цел да заболи, не трябва да се лъжем, ако това ще нанесе повече вреда. Но съм далеч от мисълта, че трябва абсолютно всичко да бъде споделено.
И как като не разбираш света, това да не е истинско щастие?
Как ако не разбирам света, ще разбирам що е щастие? Виж сега, ти отстрани, понеже разбираш тези понятия, ще ме определиш като щастлива. Но как АЗ ще знам, че съм щастлива, щом нямам база за сравнение? Не, определено мисля, че за щастието е нужно познание. Другото си е просто съществуване.
Колкото повече знаем, толкова по-малко можем да понесем.
Какво ти е мнението за мен?
Харесва ми как мислиш, макар че ми се струва, че с теб мислим в малко различни плоскости. Което може само да ме радва 
Ако ти кажа, че съм гей ще се промени ли?
Не.
Хомофоб ли си? Защо?
Не съм хомофоб. Не виждам с какво изборът ти на сексуален партньор може да те направи по-малко достоен човек.
Гей парад, да или не?
Не. Едно е да си гей, друго е да го афишираш и да очакваш всички да те приемат. Когато съм с теб, аз съм си аз. Какво те интересува като се прибера вкъщи, с кого си лягам? Натрисането на нещата никога не води до нищо добро.
Какво за теб е изневяра?
Предаване на доверието, а както вече ти казах, за мен то е важно. Но не искам да бъда идеалист. Предпочитам да мисля реално, доколкото е възможно. Не искам да ми изневерят и наистина не знам, ако бъда поставена в такава ситуация, как точно ще реагирам. Сигурно бих могла да го приема, но не вярвам, че докрай бих простила.
Ревнива ли си?
Да. Но не само спрямо жени. Понякога искам да бъда поставяна на първо място и искам това да е ясно. Способна съм да ревнувам дори от хобита и работа. Но това е черта, по чието омекотяване работя и струва ми се, успешно 
А мъжа ти?
Мисля, че не. Реално, не знам, защото никога не съм допускала да го поставя в ситуация, в която да се изясни това.
А трябва ли?
Ревността е като солта в супата. Ако липсва, супата не е вкусна. Ако е в прекалено голямо количество, не става пък за ядене.
Трябва ли да се съмняваме в реалността? Защо?
Не. Честно казано, личната ми нагласа е, че някои неща просто трябва да се приемат за даденост. От много мислене и съмнения може да пощурееш не на шега.
Лека вечер от мен.
П.С При наркоманите за съжаление постоянството не винаги помага.
Откровено си признавам, отговорих ти на сляпо. Не познавам наркомани и не съм се сблъсквала с това.