Аз имах същия проблем. Уж бяхме много големи приятелки всичко ви споделяше. Винаги съм била насреща и, абсолютно винаги. Винаги се е оплаквала от момчетата все нещо и липсвало, тоя бил такъв другия бил онакъв.. ми няма перфектни. И веднъж решихме да отидем на кафе на края на учебната година и аз взех приятеля си, защото исках и той да дойде и да мога да го виждам защото от октомври месец се мести в друг град. Но тя естествено трябваше да се намуси. после не ми говори не знам колко време. И накрая се обади и ме покани на кафе след което искаше да отидем на пазар защото нямало с кой скарала се с приятеля си и т.н. Тя ме търси само когато има нужда от мен. А знаеш ли аз какво мисля - да продължава, и на мен ми писна, няма да се занимавам...
Сега не сме се чували от седмици и аз се живея живота.