Възходът на семейство Ругон - Романът започва с описание на запустяло, плодородно, старо гробище, което в последствие общината решава да използва – костите са изровени, деца си играят с тях и няма никаква морална и религиозна церемония. Не се намира купувач, и всеки си влиза свободно. Става място за отдих, за детска игра, цигани се настаняват да живеят там. Строи се и дърводелска работилница. Една вечер там отива красиво 17 годишно момче. Силен физически, но плах и смутен от живота. Невеж. Казва се Силвер. В 8 часа идва девойка при него на име Миет. Тя е на 13 години и със Силвер я свързва братска обич. И двамата имат особена, специфична красота и не всеки би се загледал по тях. Миет се страхува, че Силвер ще замине и повече няма да се върне. Това са нощни, любовни разходки, далеч от хорските погледи и целомъдрие – традиция в това общество. Зима е. Изведнъж идва тълпа, по която Силвер се захласва – братята. Бунтовници, хиляди хора. Здрави и сплотени хорски люде. Палюд въстават първи. Силвер разказва на Миет за всички групи хора и кои са те. Пеят „Марсилезата”, носят селски, примитивни оръжия. Бащата на Миет е убиец, затворен в каторга, а тълпата се държи грубо с нея. После се намират хора, които казват добри думи за него. Тя взима да носи знамето и тръгва със Силвер и бунтовниците. В Пласан има 3 квартала, отделени един от друг – буржоазия и бедни хора – 10 000 жители. Аделайд – последна от семейство Фуко, жени се за беден работник от семейство Ругон, ражда му дете, но в последствие той умира. После си хваща любовник – Макар Скитника и му ражда 2 деца. Обществото е скандализирано. Пиер Ругон е дете от първия и брак. Тя обича еднакво и трите си деца. Чудновата жена, леко луда. 15 години живее така с Макар. Той я бие, но тя не се впечатлява. Децата правят каквото си искат, имотите и се разграбват, а тя блуждае и не се интересува от нищо. Понякога е нервна. Пиер е най-властното дете. Расте без контрол, но със здрав разум. Става интересчия, егоист. Гледа на майка си, брат си и сестра си като на паразити, които един ден ще му изядат парите, ако не сложи нещата в ред. Дори иска да прогони слугите, чувства се господар на всичко. Първо се заема с майка си – гледа я втренчено, а тя по този начин се измъчва, защото мисли, че синът и я упреква за безпътния и живот. Брат му Антоан е извикан да служи във войската, а сестра му Юрсюл се омъжва и заминава. Не се грижи за тях, защото са извънбрачни, и според него нямат право на нищо. Любовникът на Аделайд – Макар умира, и и завещава къщата си. Така тя се мести и Пиер остава единствен господар на богатството на Фукови. Хитър, ликвидира всичко – не иска да е селянин и да вържи полска работа. Манипулира майка си. Жени се за Фелисите Пюеш. С нея има 30 годишен брак и постоянна борба с фирмата и продажбите. Раждат им се 5 деца – 3 момчета и 2 момичета – Йожен, Паскал, Аристид са момчетата. Тя е властна, иска да има големи богатства и се стреми към него чрез мъжа и децата си. Дава им добро образование, иска да станат високопоставени лица. Пиер недоволства заради големите разходи. Но и двамата сина се декласират. Само Паскал се дипломира и става учен. Фелисите е отчаяна. Но и тримата са повече от родителите си. Расата на Ругон се прочиства под влияние на жените. Йожен е най-голям. Той е тромав, муден, обича властта. Аристид е най-малък и обича парите. Безделник, неудачник. Женят го за Анжел. Средният син Паскал е единствен положителен персонаж от това семейство. Умен, добър, скромен. Учи медицина. Фелисите го упреква че не е като тях. Остаряли, Пиер и Фелисите живеят в бедна къща, но са все тъй алчни както преди. Не се отчайват от несполуките и искат да забогатеят. Политическите действия, задушаването на републиката, революцията и прочие поставят началото на възхода на семейство Ругон. Фелисите тласка Пиер към политиката. Постепенно бившият търговец на зехтин се превръща във важна особа. У Ругонови в жълтия салон идват хора, които роптаят срещу републиката – омразата ги сплотява. Начело е маркиз дьо Карнаван. Йожен доверява на баща си Пиер своите идеи, а Фелисите е въодушевена, че вече ще забогатеят. Аристид заради своите статии е критикуван. От писмата става ясно, че Йожен е деен таен агент. Пиер му се подчинява и изпълнява напътствията му. Паскал не се интересува от политика, но по настояване на майка му ходи в жълтия салон. Там се забавлява, оприличава хората на животни, които е изучавал. През 1851 година жълтия салон става господар на Пласан. Ругон не иска никой да се намесва и само те да се облагодетелстват от ситуацията. Пиер няма доверие на Фелисите, защото е жена, и не и доверява нищо от плановете на Йожен. Недоверието на съпруга и я обижда. Когато са се оженили, тя е мислела, че ще го манипулира, но не става така. На 7-ми, неделя, ужасът достига връхната си точка. Всички бягат и искат да се скрият, за да не бъдат арестувани. Пиер отива при майка си. Антоан в казармата става мързелив негодник. Връща се да иска своя дял, но Пиер го е оставил без нищо. Бясен, той си го изкарва на майка си Аделайд и нищо не може да направи срещу брат си, освен да го плюе в кръчмата. Накрая, за да ги остави на спокойствие, Пиер и Фелисите му дават 200 франка и квартира за 1 година. Но той изпива бързо парите и не може да измъкне повече от Ругонови. Принуден е да си намери работа – започва да плете кошници. Иска да се върне към войнишкия живот, но се запознава с мъжкараната Жозефин, която работи и за двамата. В новото семейство има много несъгласия и двамата се карат и бият постоянно. Имат 3 деца – Лиза, Жервез и Жан. Антоан в началото както Пиер роптае срещу тези гърла за хранене, но после започва да ги използва – те работят, а той им взима парите, за да ги изпие в кръчмата. Третира ги зле като свои роби. Нагъл и деспотичен с всички, лентяй. Завижда на Пиер за всичко, което има. Фелисите се страхува, че плановете и за богатство могат да се провалят, защото Антоан ги излага публично. Юрсюл умира през 1839 година от туберкулоза и оставя 3 деца – Елен, Силвер и Франсоа. Аделайд вече е на 75 години и е като жив мъртвец – сама, немощна, бедна. Взима Силвер при нея, за да не умре сама. Така той израства край нея и двамата много се обичат. Умен, амбициозен, добър работник. Има грешна представа за света, тъй като не получава добро образование. Стреми се към свобода и земен рай за всички. Антоан иска да го настрои срещу семейство Ругон. Говори му мръсотии, а Силвер е отвратен от думите на чичо си. Мрази го, иска да нарани младежа. Но не успява да го привлече на своя страна, защото Силвер е добър. Жозефин умира през 1850 година и Антоан е съсипан, защото това е най-сигурният му доход. Децата също го изоставят, и това го вбесява още повече. Не иска да работи. Един ден той се опитва с чужда помощ да залови Пиер, но не го намира. Фелисите му отговаря с голямо спокойствие и това го дразни много. Междувременно бунтовниците от народа напредват. След като убива един жандарм, Силвер отива да се сбогува с баба си Аделайд. Там е и Пиер, който се опитва да му попречи да излезе заради семейната чест. Миет пък е мразена от наглия си братовчед Жюстен. Обижда я пред всички, а Силвер я защитава и го удря. След това се усамотяват да си починат, и се целуват за първи път по устните. Момичето се разстройва и смущава. На 9 годишна възраст тя е била приютена от чичо си и леля си за да им помага, защото е била силна и върши тежка работа. Леля и Йолали я обича и защитава, на умира когато Миет е на 11. След това тя системно е тормозена от Ребюфа и Жюстен, третират я като робиня. Слабото и място е да говорят за баща и Шантагрей и тежкия живот в каторгата. Любовта я спасява. Междинният кладенец е „съучастник” на двамата млади – там те се виждат всяка сутрин, и това продължава цял месец. И двамата откриват смисъла на живота си. Силвер чете и мечтае за Миет. Но само да се гледат в кладенеца им омръзва. Младежът намира стария ключ за вратата, която преди 40 години са ползвали Макар и Аделайд, отваря я и така се срещат с Миет. Аделайд вижда това и сърцето и умира за втори път, защото не може да върне миналото и младостта си. Страхува се, че историята с нещастната любов ще се повтори. Силвер и Миет си правят нощни разходки. Лошото време не ги плаши, дори го предпочитат пред лятото, когато е светло до късно и има хора по улиците. Лудуват, къпят се голи в реката без срам и свян. За 15 дни Силвер научава Миет на плува. За него законите и справедливостта са святи. На гробището „старите мъртви искат сватбата им”.