Драги атеисти/агностици?

[Aswrathen]

Искам да видя колко сме атеистите и агностиците

[filmimilmi]

Двете неща нямат нищо общо, а ти ги слагаш в една категория, което обезмисля анкетата ти.
Атеистите не вярват, че има Бог.
Агностиците вярват в Бог и в това, че всеки може да тълкува значението на тази сила сам без помощта на организираната религия. (Т.е. Бог ще е винаги нещо неизвестно и непознаваемо независимо колко обяснения за неговата същност се дават от различните религии).

[kadishona]

fimilimimimiininiminimi, приятелю, научи си понятията преди да говориш бре. Излагаш се така!
Агностик е човек, който не е сигурен в това дали съществуват божества и мисли, че (за сега) не е възможно да се твърди със сигурност дали има или няма Бог.

Аз се определям като agnostic atheist.

До колкото знам в тоя форум има трима-четирима Християни, останалите мислим без предубеждения

[Rebirthing]

Бройте ме като атеист.

[filmimilmi]

fimilimimimiininiminimi, приятелю, научи си понятията преди да говориш бре. Излагаш се така!
Агностик е човек, който не е сигурен в това дали съществуват божества и мисли, че (за сега) не е възможно да се твърди със сигурност дали има или няма Бог.

Виж, опреснил съм си значението на понятията преди да пиша.
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%...B7%D1%8A%D0%BC
След като за агностиците Бог остава непознаваем, значи вярват, че има някаква сила макар и без да знаят каква точно е тя.

[Aswrathen]

Виж, опреснил съм си значението на понятията преди да пиша.
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%...B7%D1%8A%D0%BC
След като за агностиците Бог остава непознаваем, значи вярват, че има някаква сила макар и без да знаят каква точно е тя.

Пфф пропускаш цялата статия. Агностицизъм и атеизъм вървят почти ръка за ръка

[gandalfepi4]

filmi, не се излагай де еееей

[Rebirthing]

Двамата които са гласували с 'не' определено са дефендър и нпп ;D.

[filmimilmi]

Пфф пропускаш цялата статия. Агностицизъм и атеизъм вървят почти ръка за ръка

Атеист е човек, който не само, че не вярва в религията, но е убеден, че Бог и боговете не съществуват.
Агностик е човек, който не твърди, че има или няма Бог или богове. Агностицизмът е философско течение, което твърди, че не знаем каква точно е истината за Бог, боговете и живота след смъртта.

И след като си изяснихме понятията, отново ли никакво лично впечатление не може да споделите? Агностиците след като не са сигурни и не отричат нито едната, нито другата възможност, тогава това какво ги прави?
"Не мога да съм сигурен и за това не залагам на нищо, но пък мисълта съвсем пък да няма опции да вярваш в нещо свръхестествено не ми изнася...". Истината е само 1, не може да има 2 или няколко истини. Агностиците са склонни да са суеверни за разлика от атеистите. Вторите поне не се тревожат дали бъркат в гледната си точка.

[kadishona]

Според Christopher Hitchens (предполагам по-напредналите в тази тема го знаят) атеизмът не е категоричната вяра в това, че няма богове, ами по-скоро, че няма смисъл да вярваме в богове, тъй като няма достатъчни доказателства.


Филми, нямаше ли да ти е по-лесно да кажеш "Сгреших, но разбрах къде и вече знам нещо ново."

@Aswrathen Най-често агностицизмът е колебание между деизъм и атеизъм. От части си прав защото и атеистите и агностиците отричат молитвите, ритуалите и всички други глупости, над които човек хаби енергия.

[SmilezZz]

По - скоро спадам към атеистите.

[Annabeth]

Атеистка съм..

[mMemories]

аз идея си нямам вече в какво да вярвам.,...

[werii]

Не, не съм атеист.. вярвам в Бог.

[julian8787]

Атеистите са хора с високо развито логическо мислене. „Ако да види, ръка да пипне“. Сякаш тази поговорка най-добре им приляга. Редно е да се изясни, че атеистът може да прилича на дълбоко религиозен човек. Убедеността му, че Бог няма, често бива равносилна с тази на вярващият, който твърди, че има! Така че, атеистите са не по-малко заблудени от вярващите в Бог. Те са настроени догматично и пламът във възгледите и култът към това, че няма нищо отвъд смъртта, може да се превърне във фанатизъм, какъвто забелязваме във вярващите. Науката няма как да докаже, че Бог не съществува, което поставя атеистът в сферата на теориите. Как мога да защитавам теза, която не е доказана научно? Тоест относително е и аз мога само да съм убеден, както убеден е религиозният човек.

Агностицизмът е философско течение, което смята за истина идеята, че присъствието/отсъствието на Божествена същност е вечно недоказуемо. Агностикът казва, че може да има, а може и да няма. Агностицизмът има няколко подкатегории, но няма да се впусквам в подробности. Друг път, когато имам повече свободно време за споделяне. Който е по-любопитен по този въпрос е желателно да чете творчеството на Емануил Кант.

[defender]

Атеистите са хора с високо развито логическо мислене.

на атеистите образование им треба, на много от тях неверието им идва не от друго ами най-вече от незнанието или от заблуди, които дори понякога те сами си ги измислят и нагаждат.

[In_Nomine_Sathanas]

„Ако да види, ръка да пипне“. Сякаш тази поговорка най-добре им приляга.

Значи като видиш ако, го пипаш ? Ти какво, имаш някакъв фетиш към лайна ли?


Добре де, знам че беше просто правописна грешка, но не се сдържах да се избъзикам . Иначе съм съгласен с теб. Бог не може да бъде доказано напълно дали съществува или не. Това да вярваш че Господ съществува, и това да вярваш че Господ не съществува е на практика едно и също, тъй като и в двете присъства думичката вяра. И докато не може човек да докаже че Господ съществува или не съществува, то съвсем спокойно можем да отречем християнството и да го изобличим като глупост сътворена от хора. Ако не можеш да оспориш Бог, то поне можеш да оспориш логиката в самото християнство и в самата религия въобще. Ако добавиш и към това малко психология и история - ето ти доказателство че ако не Бог е измислен, то християнството със сигурност е. А това някак си не придава особенна истинност и на самият Бог,нали? Така че агностицизма си е кажи речи пак атеизъм.

[julian8787]

Здравей, defender!

Така е. Не оспорвам мнението, че неверието идва от незнанието. Такъв поведенчески стил на мислене имат хора, които по природа са недоверчиви. Но има атеисти, които са с висока морална култура и имам щастието да познавам такива личности. Аз не разглеждам атеистът като зъл човек. Всеки е в правото си да вярва или не. Проблемът идва оттам, че убедеността, когато е натрапвана служи като един вид предпазна мярка, че човек отстоява свой възглед, но по този начин несъзнателно или съзнателно се нарушава един бих казал велик принцип, че всеки има право да упражнява силата на „свободната воля“. Има вярващи, които коричка хляб няма да ти подхвърлят и атеисти, които едната риза ще дадат на ближния си.

[Nam3less3]

Здравей, defender!

Така е. Не оспорвам мнението, че неверието идва от незнанието. Такъв поведенчески стил на мислене имат хора, които по природа са недоверчиви. Но има атеисти, които са с висока морална култура и имам щастието да познавам такива личности. Аз не разглеждам атеистът като зъл човек. Всеки е в правото си да вярва или не. Проблемът идва оттам, че убедеността, когато е натрапвана служи като един вид предпазна мярка, че човек отстоява свой възглед, но по този начин несъзнателно или съзнателно се нарушава един бих казал велик принцип, че всеки има право да упражнява силата на „свободната воля“. Има вярващи, които коричка хляб няма да ти подхвърлят и атеисти, които едната риза ще дадат на ближния си.

Така е, но какво имаш предвид под вярващи? Хора, които мислят/вярват/надяват се/знаят че Бог съществува? Дето се вика и дявола знае, че има бог но това не пречи на злото(дори и да са убедени, че някой ден ще си плащат за това по някакъв това не пречи на някой хора да са зли). Вярата не е само в това да вярваш, че Господ съществува и в другите религиозни работи, ами и е много по-комплексно нещо(всъщност тя представлява самото знание), но и това не променя нещата, познавам наистина вярващи християни но пак са доста горделиви и имат и много други грехове(въобще точно такива са, каквито християнството не толерира), та вярата не е достатъчна за да си праведен и добър човек и т.н.
Нищо чудно да има атеисти по-добри и по-християнски от някой християни, просто не са се занимавали с религията, някой хора така се държат както християнин би трябвало на практика, други само го знаят на теория и са вярващи но не го прилагат и така. Тъй като реалните действия засягат и другите хора около теб, в случая тая практика е по-важна от теорията. Но света не се дели само на вярващи и невярващи и добри и лоши, а и според религията всеки ще бъде "съден" индивидуално, всеки един човек е напълно отделен случаи от другите.

[julian8787]

Под вярващи визирам всички, които определят себе си като такива. Без да степенувам от по към най. Какво е вярата е въпрос, който заслужава отделна тема, тъй като е важен.

Но света не се дели само на вярващи и невярващи и добри и лоши, а и според религията всеки ще бъде "съден" индивидуално, всеки един човек е напълно отделен случаи от другите.

Съжалявам, но аз такава религия не изповядвам, не вярвам. Огненият ад и райската градина не са ми за стимул...дали да живея праведно или не. Достатъчно осъзнат се чувствам и знам, че мога да разчитам на себе си, без да ми се налага нещо отвън, което да не бъде в съгласие със здравият ми разум. Въпрос на вкус, приятел!

[In_Nomine_Sathanas]

Вярата не е само в това да вярваш, че Господ съществува и в другите религиозни работи, а ми и е много по-комплексно нещо(всъщност тя представлява самото знание)

Това ще можеш ли малко да го поразясниш, че нещо не разбирам, как вярата е знание? Примерно:

Вървиш си по улицата и виждаш голям сив камък. Спомняш си че преди няколко дена някой приятел ти е казал че щом камъка е сив, значи е гранит(просто хипотетично, за целта на аргумента). И тъй като ти ВЯРВАШ на твоя приятел, ВЯРВАШ че и камъка е деиствително гранит - ти не се приближаваш, не го поглеждаш, не го докосваш, не проверяваш дали е здрав,(не откъсваш парченце от него за да го занесеш в лаборатория), Ти просто ВЯРВАШ че този камък е гранит. Кажи ми тогава какво общо има вярата със знанието? Та това са две напълно противоположни понятия.

[Nam3less3]

Това ще можеш ли малко да го поразясниш, че нещо не разбирам, как вярата е знание? Примерно:

Вървиш си по улицата и виждаш голям сив камък. Спомняш си че преди няколко дена някой приятел ти е казал че щом камъка е сив, значи е гранит(просто хипотетично, за целта на аргумента). И тъй като ти ВЯРВАШ на твоя приятел, ВЯРВАШ че и камъка е деиствително гранит - ти не се приближаваш, не го поглеждаш, не го докосваш, не проверяваш дали е здрав,(не откъсваш парченце от него за да го занесеш в лаборатория), Ти просто ВЯРВАШ че този камък е гранит. Кажи ми тогава какво общо има вярата със знанието? Та това са две напълно противоположни понятия.

Много елементарен пример, християнската вяра е много повече от това, а не някакво сляпо и обикновено вярване в нещо. Що не вземеш да прочетеш Новия Завет или някоя християнска книга и ще разбереш много неща.

Съжалявам, но аз такава религия не изповядвам, не вярвам. Огненият ад и райската градина не са ми за стимул...дали да живея праведно или не. Достатъчно осъзнат се чувствам и знам, че мога да разчитам на себе си, без да ми се налага нещо отвън, което да не бъде в съгласие със здравият ми разум. Въпрос на вкус, приятел!

Ада и рая не са буквално някакво огнено място и няква градина, примерно ада е състояние на душата, в която тя разбира и осъзнава всичките си злини които е извършила(някой хора само това правят цял живот), и "гори" от разкаяние и такива неща, според мен твърде нормално наказание предвид че е само ментално, ти каква мислиш че трябва да е съдбата примерно на физическите мъчители?
А това, че някой ден някой трябва да си плати за греховете е естествен стимул, въпреки че не трябва да е основната причина някой да е добър, но все пак съществува и даже се нарича божи страх, но всъщност е "добър" страх, т.е. страх от вършене на зло.

[Chacho]

но все пак съществува и даже се нарича божи страх, но всъщност е "добър" страх, т.е. страх от вършене на зло.

Това означава да си лицемер; да си лайно отвътре, но да е насилствено потисната натурата ти.

[julian8787]

Ада и рая не са буквално някакво огнено място и няква градина, примерно ада е състояние на душата, в която тя разбира и осъзнава всичките си злини които е извършила(някой хора само това правят цял живот), и "гори" от разкаяние и такива неща, според мен твърде нормално наказание предвид че е само ментално, ти каква мислиш че трябва да е съдбата примерно на физическите мъчители?
А това, че някой ден някой трябва да си плати за греховете е естествен стимул, въпреки че не трябва да е основната причина някой да е добър, но все пак съществува и даже се нарича божи страх, но всъщност е "добър" страх, т.е. страх от вършене на зло.

Избягвам да си губя времето, доказвайки, че Бог с личностни характеристики има само в човешкото съзнание.Това изречение трябва да ти подскаже, че е излишно да ме питаш Библията написана от Бог ли е? Не ми е присъщо да споря с предубедени личности, които не виждат по далеч от носа си. Нека си вярват в каквото пожелаят. Не ми пречат по никакъв начин. Само там (християнският разум) вирее проекцията, че на небето благо си кротува белобрад старец възседнал бяло облаче. Който ще съди всеки според заслугите му. Страхът от Бог не бива да дава тласък на човека. Страхува се само неосъзнатият ум. Страхът трябва да се отработи. Да вършиш добро, за да бъде гравирано със „златни“ букви името на небето е проява на висш егоизъм. Егоизмът трябва да бъде отработен. Който иска да живее в подчинение нека го прави. Нека трепери от смъртта и нека върши добрини от зор. Такъв човек е загубил всякаква връзка с Бог. В какво вярвам аз, ако ме запиташ ще ти кажа, че да вярваш е да следваш, а от последовател има нужда само глупакът. Да отговарям убедено какво става след смъртта и каква е крайната цел на смъртта не е в мой стил, тъй като човек се учи цял живот. Днес ще каже вярно е, а утре ще осъзнае глупостта си. На който не му стига съществуванието само по себе си... Той е обречен. Който чака смъртта, за да започне нов живот също е обречен. Животът може да бъде само тук и сега! Така че, радвайте се, че съществувате. Не се борете за награда след смъртта. Животът не е конкурс за красота! Просто отворете сърцето си и живейте, сякаш няма начало и край, без притеснения, че след смъртта ви очаква нещо лошо или добро. Само така можете да сте максимално свободни и осъзнати. В едно нямаме право: да се оплакваме от живота, тъй като той никого не задържа. Казах ясно и точно какво е атеизъм/агностицизъм, с което допринесох темата да се доразвие. Оттук нататък всякакви отклонения от темата само ще я разводнят. Който има конкретни питания ще отвори нова тема и ще се придържа към нея. И в допълнени ще дам пример, личен. Аз съм вегетарианец, но не съм избрал да бъда такъв, защото такъв трябва да бъда, а просто защото съм осъзнал, че смъртта на всяко живо същество е глупост, в която аз не бих се наел да участвам. Глупакът прочита някъде, че месоядството е зло и се отказва от месото, но попиташ ли го защо е зло ще гледа тъпо или ще каже, че така е рекъл Буда.
Ще се срещнем в друга тема.

[In_Nomine_Sathanas]

Избягвам да си губя времето, доказвайки, че Бог с личностни характеристики има само в човешкото съзнание.Това изречение трябва да ти подскаже, че е излишно да ме питаш Библията написана от Бог ли е? Не ми е присъщо да споря с предубедени личности, които не виждат по далеч от носа си. Нека си вярват в каквото пожелаят. Не ми пречат по никакъв начин. Само там (християнският разум) вирее проекцията, че на небето благо си кротува белобрад старец възседнал бяло облаче. Който ще съди всеки според заслугите му. Страхът от Бог не бива да дава тласък на човека. Страхува се само неосъзнатият ум. Страхът трябва да се отработи. Да вършиш добро, за да бъде гравирано със „златни“ букви името на небето е проява на висш егоизъм. Егоизмът трябва да бъде отработен. Който иска да живее в подчинение нека го прави. Нека трепери от смъртта и нека върши добрини от зор. Такъв човек е загубил всякаква връзка с Бог. В какво вярвам аз, ако ме запиташ ще ти кажа, че да вярваш е да следваш, а от последовател има нужда само глупакът. Да отговарям убедено какво става след смъртта и каква е крайната цел на смъртта не е в мой стил, тъй като човек се учи цял живот. Днес ще каже вярно е, а утре ще осъзнае глупостта си. На който не му стига съществуванието само по себе си... Той е обречен. Който чака смъртта, за да започне нов живот също е обречен. Животът може да бъде само тук и сега! Така че, радвайте се, че съществувате. Не се борете за награда след смъртта. Животът не е конкурс за красота! Просто отворете сърцето си и живейте, сякаш няма начало и край, без притеснения, че след смъртта ви очаква нещо лошо или добро. Само така можете да сте максимално свободни и осъзнати. В едно нямаме право: да се оплакваме от живота, тъй като той никого не задържа. Казах ясно и точно какво е атеизъм/агностицизъм, с което допринесох темата да се доразвие. Оттук нататък всякакви отклонения от темата само ще я разводнят. Който има конкретни питания ще отвори нова тема и ще се придържа към нея. И в допълнени ще дам пример, личен. Аз съм вегетарианец, но не съм избрал да бъда такъв, защото такъв трябва да бъда, а просто защото съм осъзнал, че смъртта на всяко живо същество е глупост, в която аз не бих се наел да участвам. Глупакът прочита някъде, че месоядството е зло и се отказва от месото, но попиташ ли го защо е зло ще гледа тъпо или ще каже, че така е рекъл Буда.
Ще се срещнем в друга тема.