ДНЕВНИК: Как се чувствате vol. 23

[TheBeliever]

Странно... След като ми минаха изпитите имам необичайно много свободно време. Не знам какво да правя...

След всяка сесия съм така. Не искам да си представям какво ще е след дипломирането.


Мързелувам. С нетърпение чаках уикенда, за да се излежавам безцелно цял ден, но не е това, което очаквах. Той ми липсва. Не мога да спра да мисля за бъркотията, която ме очаква на работа в понеделник, и това ми пречи да се насладя на почивката.

[Glamour92]

http://www.youtube.com/watch?v=4MLmdm3nKIs

... деветката е последвана от единица

[ThePainter]

Чувставм се творчески. Днеска ще се рисува. Тъпото е, че почвам да се пристрастявам към цигарите, а това въобще не е добре... Чуда се все още довечера какво да права, щото и тя, ако е там ще се получи малко тъпо... но ще видиме.

[kalpazanka]

Като на Задушница... Тегаво си ми е.

Не знам дали е редно да намирам утеха/радост/каквото още се сетите в пилеенето на пари и гласенето на подаръци за Коледа. Гузно ми е...

[passion.]

хваща ме параноята май о.о
тегаво ми е някво, загубено, умряло.. :/
липсва ми. край признавам си. тъпо ми е без него.. ннянн :/

[granger]

Прекрасно!
Слънчево е , прекрасничко време - зарежда ме. Вчера и тая сутрин си видях мъжа и съм на 7мото небее! А след снощи...WOW
Прекрасничето ми,влюбено и хубаво ми е,
айде със здраве!

[shmatarok]

Яде ми се халва. :/
Май вече нищо ми няма, чувствам се добре.
Сега си чакам да ми дойде поръчката с манджорене и да мисля какво да ям.
Кога ще ми дойдат парцалките също ми е интересно.
А то и едно хубаво време тези дни - слънце, тихо, спокойно, ех, кеф. Ама трябва да уча, щот идват изпитвания.

[heartshapedbox]

Много ми е притеснено.

Чудя се:
дали направих правилният избор,
дали не трябваше да оставя нещата просто така,
дали имаше смисъл,
дали продължаваме,
дали имах избор изобщо,
дали не се заблудих,
дали не трябва да си поддържам илюзията, а да я отрежа със замах,
дали имам сили да го направя,
дали е илюзия,
дали...

Ах, пълна каша.

[jghgh]

Много ми е притеснено.

Чудя се:
дали направих правилният избор,
дали не трябваше да оставя нещата просто така,
дали имаше смисъл,
дали продължаваме,
дали имах избор изобщо,
дали не се заблудих,
дали не трябва да си поддържам илюзията, а да я отрежа със замах,
дали имам сили да го направя,
дали е илюзия,
дали...

Ах, пълна каша.

о! всичко това звучи познато :д

[polssa]

о! всичко това звучи познато :д

и на мен ;/

[polssa]

мразя като трябва да мисля така .. сега да му отговоря ли на тоя смс ..
не знам кви очаквания има, но за къде ми бърза бе
оф не знам
и все пак
си мисля за в.

[Амфетка]

Мързеливо ми е, не ми се прави нищо.. супер лежерно ми е такова и продължавам да си релаксирам..

[SpiritInBlack]

Бахти майтапа...кви мъже сме ,3ма не можем да сменим крушка.Сега ако помоля съседката и тя успее , ще сме за резил.Ако има някой от Студенткси , да лафи :Д

[heartshapedbox]

Цял ден нищо.
Ще си свия един фас и отивам да пуша.
Тая любов е много сложно нещо
или аз съм много неразбираща и отвеяна.

[cookie78]

Чудя се:
дали направих правилният избор,
дали не трябваше да оставя нещата просто така,
дали имаше смисъл,
дали продължаваме,
дали имах избор изобщо,
дали не се заблудих,
дали не трябва да си поддържам илюзията, а да я отрежа със замах,
дали имам сили да го направя,
дали е илюзия,
дали...

Ах, пълна каша.

Да!
А вече си се чудя доста време..

[Dagichka]

ох, тегаво ми е.
сетих се за баба ми, Бог да я прости.. и за пореден път осъзнах колко далечна се чувствам със семейството ми и колко повърхностни отношения имаме.. но си ги обичам де
искам да ми пише, де*а, за кво ми подхвърли залъка "утре ми пиши", после аз да изпълнявам като кученце и да му пиша, а той да стои на линия и да не отговаря.. не ми се играе пак същата игра, ама влече ме някак си..
уфф, майната му на всичко, дайте ми шоколад!

[Sh@d0w]

Lonely.

Вчера вечерта беше хубаво.

[PullMeCloser]

Потресена :Д:Д Сууууупер ми е смешно, дано реагира добре, щото иначе няма да е много готино. :Д

[DisappointedDreamer]

Ох, бива ли човек да е толкова болен?

Ебати.

[balu4ka]

Отвратително.Писна ми да се обнадеждавам,да анализирам ,да се чудя ...
Защото след като го направя,още повече боли.Mъчно ми е .

[Chacho]

Аре, бачита, време е за едно форумно чао от мене. Майням се засега, по-натам пак ше са завърна. Спете тревожно; ако сте хубави - мислете за мене и бъдете една идея по-безсмъртни.

[DisappointedDreamer]

Аре, бачита, време е за едно форумно чао от мене. Майням се засега, по-натам пак ше са завърна. Спете тревожно; ако сте хубави - мислете за мене и бъдете една идея по-безсмъртни.

Очакваме твоето величествено завръщане!

[NambyPamby]

за пореден път осъзнах колко далечна се чувствам със семейството ми и колко повърхностни отношения имаме

^ това. Цял живот се изживяваха младостта, правеха си мръсно един на друг, ходеха по клубове толкова много, че сигурно и за 20 години усърден тренинг не мога да стигна, и не се замисляха какво причиняват на детето си, и не се сещаха, че са родители преди всичко, гледаха си собствените задници и сега изведнъж кряснаха в един глас. Изживяват се като супер отговорни и грижовни, а продължават да са все същите егоистични детски гъзове като преди. И ме боли хуя, че тинейджърите минават шитавия си период на наживяване и накурвяване за 4 години, пък родителите ми цял живот го карат. Точно ме боли хуя, сериозно. Не ме интересува кви ги вършат(въпреки, че разбирам от тук, от там), не е моя работа кви мизерии си погаждат, отдавна са спрели да ме вълнуват, но в мига, в който почват ТОЧНО ТЕ да ми размахват пръст, да ми праскат забрани, да ми повишават тон и да се държат с мен като с някоя 15-годишна разпасана парцалана... Е, в повече ми идва и няма как да си трая. Толкова ми е абсурдно въобще нещо подобно да ми се случва, че няма накъде. Колкото повече ми се получават нещата и колкото повече постижения имам, толкова повече родителите ми ги бие съчмата и почват да ме занимават с глупостите си. Аман от шизофрения, аман от псевдородителска загриженост, аман! През целия ми съзнателен живот, при паденията и подемите ми те бяха с широко затворени очи, сега отведнъж се сетиха, че трябва да упражняват родителски контрол и мнима грижа.
Отдавна вече спря и болно да ми е. Преживях безразличието им, преживях апатията и тоталната незаинтересованост към скромната ми личност, обаче тия заплахи и заповедни форми... Надали.

[DisappointedDreamer]

^Въздух ли са?
И не се ядосвай. Подкрепа от Стокхолм пращам.

[~The Smile~]

Три дена се влачих с температура. Пих нурофен,та нурофен и пак вдигах 38 градуса. Днеска сутринта също имах температура,но по-малко беше. Ама пак се чувствах гадно. Изпих упсарин и моментално се почувствах по-добре. И сега съм супер!
После веднага седнах да уча за понеделник уроците.