ДНЕВНИК: Как се чувствате vol. 23

[Blab]

Глупава. Малка. Миниатюрна. Нищожна. Понякога.
Миговете, в които се отдавам изцяло, са кратки, ала и най-щастливите в живота ми.
Ако трябва да си пожелая нещо, то би било да се освободя от всякакви задръжки. За да спра да градя стени около себе си.

http://www.youtube.com/watch?v=YnYNlzsESD8

[ForzaFelipe]

Току що се сетих откога не съм имал сексуални взаимоотношения с женски индивид и...ми се доплака На 2 момичета отказах оттогава,защото не исках само секс,а връзка...да се ибаф педераса,на ти любов и връзка,стой на сухо тъпако не знам женските тука какво се оплаквате,че нямало вече момчета който търсели сериозна връзка,само секс искали...аз една като вас не мога да намеря...

Иначе,пак е 3 часа,пак слушам музика,и пак не знам утре как ще ставам...а пак съм у телевизията,имам да правя предаване,тая седмица сигурно вече аз ще го сглобявам сам :P

[Anichkaxxwee]

Awww ^.^
Много е готин и сладък, и мил, и всичкоо <33
Чувствам се .... Не мога да опиша тези чувства
Нямам търпение да дойде утрее

[NambyPamby]

http://www.youtube.com/watch?v=YnYNlzsESD8

Блаб, хич да не ме улучи. Точно като Джейн съм - с перфектната рокличка, перфектната косичка, всичко ми е перфектно и все се опитвам да култивирам хората около себе си, пък накрая се оказва, че умея да контролирам всичко друго, но не и себе си. И че постоянно намествам мъничките, повърхностни детайлчета и задълбавам излишно, вместо да се гмурна в дълбокото. Но съм си намерила моя Тарзан и да се надяваме, че той ще ме научи да съм по-смела.
Пак се отплеснах, ужасТ.
Ма като ме мъчи безсъние, кво да правя, м? Не мога и на Него да му звънна, щото похърква блажено, приятелките ми и те и въобще и изобщо, само аз стоя като кукувица посред нощите и бродя из форумите.

И да, определено нещата са се променили и половете тотално са си разменили ролите и докато мъжете гледат сълзливи филми, вричат се във вечна любов и искат сериозни отношения, то жените пукат яко алкохол, отдават го на разврат и изпитват покруса, когато се събудят два пъти в един и същи креват. Всеки си намира майстора обаче. Хич не ми се вярваше и аз да говоря/понасям лигавщини, докато около мен подскачат понита и ям захарен памук, ама ей на. Тресна ме като стой, та гледай.
Бтв само аз ли се чувствам отвратно само при мисълта, че съм влюбена? Да, приятно ми е с Него, прави живота ми по-хубав, грижовен е, угажда ми и е страшно красив и сексапилен, ала... Аз не съм такъв тип, бе. Не се задържам на едно място, камо ли пък с един човек. Не че ще тръгна да правя някви курвенски номера, щото тва пък съвсем не ми е в стила, но просто ме втриса при самата мисъл, че един ден ще се събудя и ще спра да съм си самодостатъчна. И ще съм толкова привързана, че няма да мога да продължа напред сама. И ще се обсебя тотално, толкова много, че дори ще ми е трудно да си поемам въздух, когато не е до мен.
Просто не ми влиза в плановете.

[JuStElly]

Как може един ден някой да ти казва как не може да живее без теб,а буквално на следващия да го прави без проблем.. все едно не съществуваш,все едно никога не те е имало,все едно не те вижда. Как може да си тръгнеш и той да не те последва,а след това отново да иска нещата да са както преди.. Вече ми е ясно,че не знае какво иска,но вече е твърде късно,защото знам какво искам аз.Искам него.Не мога да живея без него.. е..мога,но не искам.Чувствам се сякаш е изтръгнал сърцето ми,не,сякаш го е извадил,дълбаейки с вилица.Защо просто не ме наръга с нещо,ще боли по - малко ?! Не разбира ли,че боли ужасно много!!? Защо не мисли,преди да залъгва някого,защо не реши какво иска.. защо ми дава напразни надежди и обещания? Защо всяка негова дума,всяко негово обещание се оказва лъжа? Защо попадам все на такива? Защо се пазих толкова време да не се влюбя,не исках да се влюбвам,защото знаех че любовта боли,защо тогава направих точно това? Защо не се уча от грешките си,а ги повтарям отново и отново... Защо... толкова много въпроси,а единственият,който може да ми отговори,явно не го е грижа... поне днес.Утре може да ми каже,че ме обича,а на следващият ден да ме подмине все едно не ме познава.

П.С.: Не знам дали някой ще го прочете,но е хубаво да изкараш всичко от себе си...

[LeprikonA]

Окей, тоя ден започва тъпо. Сънувах два кошмара за една нощ и все бяха някакви гнусни, накрая някакъв реши да се прави на велик в 6 сутринта и да буди квартала, дано сериозно да се забие някъде и да си размаже проклетата кола!

[unbreakabl3]

Сънувах го. Беше се върнал, гушкаше ме и си говорехме. Беше толкова сладко. А той толкова прекрасен. Нямам търпение вече.

[DisappointedDreamer]

------

Прочетох го, окей. Много клишета и сополи. А на първия ти въпрос "Как може?", отговорът е много лесен - ако си достатъчно умен няма да пикаеш срещу вятъра.

Болна съм. Ядосаха ме рано сутринта, ама много хубаво и натрих носа. Днес свършвам късно, но пък ще ходим до библиотеката да си изберем книжки. И тест по математика имам, дано не го оплескам. А пък, утре се очертава един невероятен ден и една страхотна нощ с купон, правене на палачинки и пай, Филмов маратон и много плюскане и смях. Нямам търпение!

[kalpazanka]

Ма много се кефя, когато някой сульо ме събуди в почивен ден за глупости!!!!!!!

[jghgh]

Бтв само аз ли се чувствам отвратно само при мисълта, че съм влюбена? Да, приятно ми е с Него, прави живота ми по-хубав, грижовен е, угажда ми и е страшно красив и сексапилен, ала... Аз не съм такъв тип, бе. Не се задържам на едно място, камо ли пък с един човек. Не че ще тръгна да правя някви курвенски номера, щото тва пък съвсем не ми е в стила, но просто ме втриса при самата мисъл, че един ден ще се събудя и ще спра да съм си самодостатъчна. И ще съм толкова привързана, че няма да мога да продължа напред сама. И ще се обсебя тотално, толкова много, че дори ще ми е трудно да си поемам въздух, когато не е до мен.
Просто не ми влиза в плановете.

Животът се случва, докато си правим планове за него.
Истината е, че никой не е господар на живота си в пълния смисъл. И мен това ме плаши, да. Сигурно защото не съм видяла нищо хубаво от любовта super overrated.


Ммм, добре съм аз, прекрасничко, леко в ПМС, но го контролирам доста успешно! Нищо няма да ми развали деня.

[SisiStrange]

Събудих се рано, поучих по Орагнична химия. Колоквиума е съвсем скоро... Тая вечер ще съм си с него и бог знае какво ще правим цяла нощ. А утре зоопарк. Хубаво ми е.

[Colouring]

Оф, тъпо ми е някак. Имам чувството, че живея все с едно и също настроение от месеци, преди това пак ми се е случвало. Гадно е като няма никакво развитие. Не че изобщо очаквам някакво, ама надеждата умирала последна, казват. Как искам да дойде някой и да ми промени погледа над нещата като цяло. Монотонно. Тъпо.
И си забранявам да говоря за него, ама не мога. Не си заслужава, обаче така съм се вкопчила в нещата, че не мога просто да ги пусна. Пристрастила съм се към вътрешната.. мъка(? не точно) и сякаш чувствата ми са ме обсебили. Вече не ми се играе скрито (ако взе още на отсрещната страна седи някой). Просто ми писва да предприемам мислени ходове, да измислям теории и пътища, които не виждат бял свят, но все пак си затормозявам главата, въпреки че не знам дали играчът съм само аз или и той е от другата страна и ме чака да направя поредния ход, който бива видян само от нас двамата.

ЕДИТ: Поне си пия горещо кафе, ПЪК!

[bloodyF]

значиии снощи беше мазало
запознах се с един куп народ, оня дъртият ме отряза, и по-добре
ии беше страхотно <3
не знам в какви взаимоотношения сме сега,ще изчакам и ще видя
но засега гледам да не се привързвам много,щото може и да се окаже нищо..нда

[Зайче..]

<3

[unbreakabl3]

Уф. Минаваш през мен като вятър.. И ми объркваш мислите съвсем. Това е безумно! Но знам, че няма да ми мине скоро. Поне не, докато не знам, че съм направила и видяла всичко възможно. Пък ме е страх да не го уплаша. Хич не е здравословно момче да е срамежливо.

[anonymous708973]

Тамън си мислех, че имам идея... не просто идея, а план за бъдещето си, а сега половината от него (при това половината, която ми е по на сърце) се сгромолясва. Криво ми е.

[-chick]

днеска,поне за сега, не ми е ден

[NambyPamby]

Болна съм, откачам. Носът ми не иска да се отпушва, температури, шитни... Дори след епичен махмурлук не съм имала такова желание да умра, както сега. Много мразя да съм болна, многомногомного. Отивам пак да се тръшвам в кревата и да чакам да дойдат по-добри времена.

[DisappointedDreamer]

^И азе съм така.

Скапано ми е.

едит: за сметка на това, теста по математика мина перфектно щастлива съм

[draid]

Заспивам....

[bloodyF]

такова ми е хихих

*и малко позаспало след тежката вечер, като хапна ще полегна :д

[RainBerry]

Бтв само аз ли се чувствам отвратно само при мисълта, че съм влюбена? Да, приятно ми е с Него, прави живота ми по-хубав, грижовен е, угажда ми и е страшно красив и сексапилен, ала... Аз не съм такъв тип, бе. Не се задържам на едно място, камо ли пък с един човек. Не че ще тръгна да правя някви курвенски номера, щото тва пък съвсем не ми е в стила, но просто ме втриса при самата мисъл, че един ден ще се събудя и ще спра да съм си самодостатъчна. И ще съм толкова привързана, че няма да мога да продължа напред сама. И ще се обсебя тотално, толкова много, че дори ще ми е трудно да си поемам въздух, когато не е до мен.
Просто не ми влиза в плановете.

Ъгх.. познато. Не е чак толкова "отвратна" мисълта за това вече, но.. чувствам се слаба, зависима и .. никаква, а мразя да е така, да имам нужда от нещо, за да се чувствам добре. От своя страна всичко си е прекрасно, чувствам се щастлива, но когато се стигне до момент на размисъл над това какво се случва с мен, всичко ми се губи. Свикнала съм сама.

Някакво нервно ми е от няколко дена насам, безпричинно. Дразни ме всяко малко нещо, чудя се на кого и как да си го изкарам, ужасно е. Искам, ако можех, да се нарева едно хубаво, но самата мисъл ми е някак глупава, ей така да си рева от нищото. Отделно, осъзнавам, че това са последните ми спокойни дни преди училище, но вместо да си ги изкарам някак по-свободно и хубаво, аз забивам вкъщи, тъпея, гледам филми, които даже не знам защо ги гледам и очаквам от някъде да ми падне камък на главата, та да се съвзема. Приятели - мне, не ги ща. Досадни са ми на моменти, не искам да излизам и да споделям, всъщност, като споделя ми олеква, но.. само ми повтарят как ме разбират, а не е така.. А момичето, което действително ме разбира, ако тръгна да и обяснявам моите филми, ще се дотътри от Пловдив до вкъщи да ме заблъска (не, няма да го направи.. ), по-скоро ще ми се разбучи, че се филмирам твърде много, ау, как я мразя тая дума.... Ох, объркано ми е, полудявам, изперквам и аз не знам.. Някакво филмирано тъпо и скучно ми е. Ъгх. >.<

[Sh@d0w]

Чакам я да ми звънне. И да я посрещна. Цяла вечер ще сме си заедно. И утре също.

Хубаво ми е и щастливо

[balu4ka]

Скучно,оттегчено и напрегнато..
Поне днес се случи нещо ,което ме зарадва истински от месец,два.Липсваше ми дори и това,разговорът...
Сега остава да чакам,надеждата казват "последна умирала".Имам нужда от това,да усетя топлината отново.
Пък ще видим.

[Зайче..]

не мога да повярвам колко неблагодарни хора съществуват ;о