- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- ДНЕВНИК: Как се чувствате vol. 23
не се наспах, поне не ме боли вече
днеска ще го карам на кафета и цигарки и довечера определено няма да пия
дано всичко върви по вода и успея да отида там, защото иначе усещам че ще ми се разсърди -.-
а и май ще сме си двамата..
почвам да пиша по БЕЛ,Математика и АЕ, че трябва и да се къпя, никакво време нямам
не знам не знам не знам! (с напев!:Д)
нова, друга...
where the f@ck am I..?
xDD
Последно редактирано от Glamour92 : 09-27-2012 на 10:00
The crowd is proud
The crowd is loud
The crowd says"No"!
To friend and foe
I stand between
Of might and unseen
What's right and wrong
Debate sing song
To push away
A chance to stay
An idea born
To laugh or sorn
Reject or see
What will,shall be
One"Yes"is spoken
One voice has broken
The silence still
Pay up the bill
One"Maybe",please
The crowd appease...
"Yes","No","Maybe"
Undecided
Crowd
Divided...
Много добре бих казала![]()
http://www.youtube.com/user/Michelle...15/rOCzQ3pKGvk
Шофирай разумно- стигни жив!!!
Тази сутрин ми е малко тъпо.. + цялата стая ми е разхвърляна, трябва да почвам да си оправям багажа за София, а не искам.. :X
Междудругото явно и той ме иска.. ама се получи някак си тъпо снощи. И сега не знам. :X Не ми се мисли за това, а не ми излиза от главата.
...и любовта ни сякаш по е свята,
защото трябва да се разделим.
Имам да пиша 50х5 думи по испанси,да уча за входно по БЕЛ и да пиша по математика,направо чудничко.Не ми се почва,а после ще има да се мотам до вечерта пуф.И ми е малко кофти иии се радвам,че най-сетне идва петък !!!!!
4XCOKИ
Sometimes the best gift is the gift of never seeing you again.
Всичко за мен? Че то ако го кажа, няма вече да е за мен. Ще е всичко за теб.
Млако съм раздвоена. Чудя се дали да не се подстрижа отново. И без това си трябва. Но като си спомня колко страдах по дългата си коса преди, направо ми е жал да я отрежа. Но ми трябва нещо ново в живота,някаква промяна. Мислех си за татуировка, но не знам дали съм готова да си я гледам цял живот на китката. Ще си помисля още малко. Или пък да си боядисам косата, но пък съм само на 19 и започна ли сега, няма да спра. Не знам ... Ухх,трябва да спра да бъда толкова нерешителна!
Написах цял ЛИСТ домашно. Не бях писала толкова много от... години. Може би това е причината да ме наболява главата. Бях толкова съсредоточена и погълната от предмета, че... ох.
Чувствам се прекрасно.
Трябва да си оправя маникюра, защото се е развалил на някои нокти.
Гледам си и някакви негови снимки и се чудя защо толкова бавно тече времето. Две седмици почти минаха, остават още почти толкова и ще си го видя. Струва ми се като цяла вечност. Но радвам се, че не позволявам мислите и копнежите по него да ми се бъркат много в ежедневието, в противен случай щял да издивея.
Мога да се похваля с пре-много работи за вършене, които държат главицата ми заета през цялото време.
И спря да се върти за миг земята..
Някак си...объркана.Но пък ми е същевременно и едно хубаво...хах.
Ще го видим.
maDamn
aw, вчера го гледах :3 :Д
егати деня. толкова се старая да бягам от идиотите, а те все ме намирати се оказа, че имаме още една допълнителна лекция, която почти пропуснах
нищо не разбрах обаче от лекциите днес и смятам да си напъна малко сивото вещество и да помисля по въпроса...
Отвратително. Всичко отначало...
"Come and take a walk on the wild side,
let me kiss you hard in the pouring rain
you like your girls insane..."
Дааааааааа. Ама не е нужно даже да си го представям, то всекидневно ме налазват такива. Пълно е с мрънкащи, хлипащи, капризни, ИЗИСКВАЩИ плазмодии, чиито претенции край нямат и все нещо се изисква от някого, обаче съответно от тяхна страна се дава едно голямо НИЩО. И като се почнат номерата, истериите, панаирите... Чак започнах да прихващам и аз също да повишавам глас, което е някакво много нетипично за мен.
А пък любимото ми е, когато ми рецитират морални монолози колко много греша, пък те са прави и/или добре, че са направили еди-кво-си, щото иначе съм била загубена; някакво жалко приписване на илюзорни заслуги и себеизтъкване, дето най ми бъркат в здравето. Все още си прехапвам езика о време и избягвам да казвам някои истини, щото се усещам, че ще бъде грубо и ще нараня нечии чувства, ама... То си има граници, дееба. Как може да се опитваш да се качваш на нечия глава и като получиш в замяна на лошотията си добро отношение, да се нахвърляш още по-настървено?!
Някой ден просто ще ми избият балансите тотално, ще забравя доброто възпитание и ще изгрубея тотално, време трябва само. И да продължават все в същия дух.
разочарована.
и все пак/отново в комфортната си зона.
хората са лайна и никога, ама никога не трябва да очакваш каквото и да е добро от тях.
това е.
аз съм нечовек. да се еба в идиота.
Очертава се цяла нощ с 2 приятелки2 котки, готвене, чипс, филми, ахх цигари! Хубаво ми е
и утре е петък, какво повече да иска човек?
Псува ми се. Никой идея няма какво ще се прави утре, какво се иска да се знае, нищо. Всеки от някъде е изнервен, по някаква причина аз май излизам виновна, което би било едно интересно умозаключение предвид факта, че нито едно нещо утре не зависи от мен по никакъв начин :Д. На никой не му пука за друго освен за неговия собствен интерес, натяква на другите за своите, но не съобразява техните. Неприятен период се очертава пак. Маа' му...
"Ако можех да изляза оттук, щях да си позволя да бъда луда,защото всички са луди, а най-лошите луди са онези, които не знаят, че са такива,защото само изпълняват нарежданията на другите."
Жалко...
зарязвам Стара Загора с кофти семеен(ако е възможно да бъде наречен така,при такова калпаво подобие на семейство) скандал,след който останаха дори отломки О.о В буквален смисъл.
Ще приема,че това не е фалстарт,а просто кофти край на "стария ми живот"![]()
The crowd is proud
The crowd is loud
The crowd says"No"!
To friend and foe
I stand between
Of might and unseen
What's right and wrong
Debate sing song
To push away
A chance to stay
An idea born
To laugh or sorn
Reject or see
What will,shall be
One"Yes"is spoken
One voice has broken
The silence still
Pay up the bill
One"Maybe",please
The crowd appease...
"Yes","No","Maybe"
Undecided
Crowd
Divided...
Днес просто нещата преляха чашата,толкова съм изнервена ,че съм способна и на убийство.
Мелеха ми на главата,цивриха,лазиха по нервите с изисквания.Последна година,а махнето с пръст си продължава,а не ми е понятно след като е само в началото как ще се процедира нататък.
Прибирам се и с пълната си простотия си заразих компа,а съм затрупана с входни,изпитвания и изисквания,за които в момента нямам сили нито нерви.Мисля да се залавям,а като знам ,че компа ми е в това състояние ,не мога да мирясам.
Започвам да усещам,че се разболявам,а това никак не ми харесва впредвид ситуацията в която се намирам.
Самотно ми е ,имах нужда да му го споделя,но се очакваше след като нещата седят по този начин ...Тъпа работа!
![]()
Защото когато затворя очи, виждам само теб...
http://www.youtube.com/watch?v=5VtsT...eature=related (music)
Днес беше ебати страхотния ден![]()
а какви ги свърших сутринта направо
![]()
![]()
ебаати скицата съм.
Щастливо ми е![]()
Една съседка, която живее 4 етажа по-надолу дойде да се скара, че й треперел тавана от музиката, която съм пуснала.
Радвам се.
Весело ми е, ще си надувам музика, ще си пея и хич не ме..... за недоволните съседи.
![]()
И спря да се върти за миг земята..
Стига толкова работа и за днес, а тази вечер ще се наспя като хората.. и то не сам.
А в момента си запивам както обичайно
Адски ми е забавно, хаха :Д Колко е яко да има към кого да се обърнеш.
Everything changes, but beauty remains ...