- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- ДНЕВНИК: Как се чувствате vol. 23
Тъпо се чувствам. А още по тъпото е, че ми е гадно когато го няма, а не когато го видя..![]()
Come on skinny love just last the year...
обмисляща нещата от живота.
I'm tired of feeling like I'm fucking crazy
I'm tired of driving 'till I see stars in my eyes
I look up to hear myself saying,
Baby, too much I strive, I just ride
Самотно. Много, много самотно. Абсолютно никой не разбира какво се опитвам да кажа, освен на себе си даже няма на кого да се оплача, поне да си го изкажа и да ми олекне малко. Не съм започнала още и не се слуша, почват се вечните клиширани съвети без поглед, че става въпрос конкретно за нещо и за мен, а не за Пенка, Станка и Иванчо...
"Ако можех да изляза оттук, щях да си позволя да бъда луда,защото всички са луди, а най-лошите луди са онези, които не знаят, че са такива,защото само изпълняват нарежданията на другите."
^ >: (
I'm tired of feeling like I'm fucking crazy
I'm tired of driving 'till I see stars in my eyes
I look up to hear myself saying,
Baby, too much I strive, I just ride
като балък се чувствам. БЯСНА. днеска така ме разиграва оня шибан фотограф, че накрая ми идеше да му счупя проклетия обектив в главата. и това ми бил професионалист? пхаха, Боже опази. аз да знам повече от него, да му повтарям, че не това се иска от него, той нагло да ме гледа и да вика едва ли не пфф малката, кво разбираш ти.. еми ето, оказа се, че съм права хаха. и ще си го получи, като баща ми го навести в 'студиото' : ) жалко само за 15те лева за несвършена работа, ама здраве да е, то всичко се връща.
иначе съм добре, в нас сама <3 без ограничени и малоумни хора около мен. направо не знам, ставам адски асоциална, ама нито един бе, по дяволите, един-едничък човек няма да ми докаже, че си струват тия усилия дето ги правя да съм "социална", да се държа добре с хората около мен и тн. ...
Днес ми е в пъти по-добре от вчера.
Той е пре-кра-сен. Изумително/удивително/невероятно/нечовешки прекрасен!!!
Сякаш мога да прекарам всяка секунда, всяка минута, всеки час, всеки ден, всяка седмици, всеки месец, всяка година... 27/7 с него и никога няма да ми омръзне! Две години ми се струват толкова малко време в момента...
Нямам търпение да си го видя!!!
пп: Възмутена съм късметът, който имам. Реших да стана и да отида на майната си, само за да си взема Нещото, което ми трябва. Отидох... и беше свършило. Е, как е възможно? Винаги (винаги!!!) когато отида в този магазин, то си седи там. Точно днес трябваше да свърши. Питах дали случайно нямат още в склада, отговориха ми отрицателно.
Надявам се до утре да заредят или случайно да намерят в склада още.
И спря да се върти за миг земята..
xoxi, разбирам те, че искаш да прекарваш много време с Въпросния, ама това твоето... 27/7 от възможни 24 часа в денонощието... баааааахмааму! Ееех, лИбов, лИбов...
Е, как да се чувствам? Аз съм красива, самоуверена, недостъпна и... мързелива.
В същото време ми е толкова мило за определен човек, който с нетърпение очаквам да видя отново, но знам ли и аз кога...
Искам да я видя, да и споделя толкова много неща, да и покажа как се чувствам... това, за жалост, е невъзможно... по телефона.![]()
Последно редактирано от Богиня : 10-02-2012 на 20:24
и моят така <33
разделили сме се преди 1 час и малко и пак нямам търпение да си го нагушкам и нацелувам
дано да успее(м) да се наспи(м) тая вечер
утре пак ще го потормозя малко :3
че в четвъртък, въпреки че ще съм там, той ще има адски много работа иииии да..ивито ще я отрази най-рано в 4-5,..
Пих едно кафе и хванах математиката. Случайно набарах клипчета с обяснения по материала, който ми трябва, мухаха. Кой ще си преговори половината учебник от 11. клас за час-два.
Иначе ми е кривичко, щото ми умря единият хамстер... ама поне щастливо си умря. Излекувахме му и раничката. Другият изглежда в цветущо здраве, опитва се да си изгризе клетката малко, ама нейсе.
Да минава и утре и да си почина четвъртък и петък, да презаредя батериите. Искам си го в момента. Като знам какъв е брадясал, искам да ме гушне и да ме боде и да се чувствам мъничка и защитена от всичко.
Не мога да се оплача.
Доволна съм като цяло от обстановката, май вече свикнах с всичко.
Даже с хората.
И все пак ми е някакво никакво. Нито щастливо, нито адски тъжно. Даже не е и средно. Още са ми нови раните, вече са на две седмици, но все пак е раничко още. Лека полека се съвземам, обаче скоро няма да ми мине изцяло. Още го обичам, супер много ме вбесява на моменти, нервирам му се, мразя за това, което ми причини иии 10 минути след това пак се сещам иии .. Мда, влюбена съм, чак загубена, по-скоро тъпа, но това е друго .. Ся, като ми е толкова акъла, ще си страдам и ще си мълча.
тъжно ми е. не мога да го разбера и не мога повече така. чувствам се толкова малка в момента.
аз пък искам да ви кажа, че в момента котаракът спи в поза на умрял паяк - всеки крак сочи в различна посока, а устата му е отворена...
за първи път виждам котка да спи с отворена уста
This world is spinning around me
This world is spinning without me
And every day sends future to past
Every breath leaves me one less to my last
сигурно сънува, че е нещо друго.:Д
възможно е
онази нощ сънуваше толкова бурно, че цялата ми лява ръка е издрана
This world is spinning around me
This world is spinning without me
And every day sends future to past
Every breath leaves me one less to my last
ЯДОСАН. И така ще си легна да спа ЯДОСАН, което още повече ме ВБЕСЯВА.....
*GET TO KNOW*
THE UNKNOWN
Ужасно скучно ми е. Станах още в 8 и се чудя к'во да правя. Да идва утре, че да почвам и аз най-накрая шибания университет. Малко от малко да си разнообразя ежедневието. Мразя го т'ва време. Всичко живо заминава за градовете в които учат. Май само аз съм единствения глупак, който остана тук ? О Ожас !
"Аз не предател съм, приятел съм от класа. За моите хора скачам в гроба, ритам, чупя, газя ! Добре гърба си пазя, в крака не лазя и по-добре поярвай - лош късмет е да те мразя !"
Изморена. Всеки кокал в скелета ми е направен от глина. Размеквам се и се страхувам, че ще се събудя някой ден и няма (да имам желанието) да мога да се надигна от топлите завивки на леглото.
Времето се скапва, аз се скапвам с него - идилия. Носът ми тече като кранче, кашлям, кихам, покъртително е.
Иначе съм щастлива. Прекарах хубава вечер, изяснихме си доста неща, нагушках си го и го целувах като за последно, че не знам кога пак ще ми се отвори възможност.![]()
Хаха, то било много приятно да учиш с клипчета. Вярно обясняват като за малоумни, но пък е по-добре отколкото сама да се бъхтя над учебника и да има ред сълзи, ред сополи.
Оправям се за даскало и хвръквам. Вижда се краят на отвратителните три дни.
In love. Не вярвах, че след толкова време пак би могъл да ме остави безмълвна и трепереща, но ето, че се случи. Пропуснах си лекциите заради него, но нямах волята да се откъсна от прегръдките му.
Сега ако взема да си седна на (стана от) задника и да се захвана с безкрайният списък задачки, няма да е зле. Но едва ли. Още съм в мъглата.
I'll forget the love letters you never fuckin' wrote
Супата пръсна. Конкретно за супа топчета винаги фейлвам, но този път надминах себе си в отношение на този тип гозба![]()
"Аз не предател съм, приятел съм от класа. За моите хора скачам в гроба, ритам, чупя, газя ! Добре гърба си пазя, в крака не лазя и по-добре поярвай - лош късмет е да те мразя !"