- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- ДНЕВНИК: Как се чувствате vol. 23
Влюбена= Тъжна, ядосана, наранена, боли ме дори, когато дишам. Като стягане. Дори не знам как стигнах до тук и кога мина година, а той дори не ме забелязва. Казват ми, че няма смисъл и аз го виждам, но не мога да престана... Не е толкова просто да кажеш, че спираш да обичаш някого и на следващият ден да е така. До преди 12 месеца не знаех, че тинейджърите могат да обичат, а най-лошото е, че той се прави, че не ме познава и най-добрата ми приятелка също го харесва.
Абсолютно е така. Болката е като наркотик, а как точно ще те държи и ще я изпиташ.. не е важно. Важното е да я има. Шибаната игла е уникална. Аз го чакам тоя капут да се върне от отпуската и да ми направи кръста с датата. Да го еба в тъпанара смотан. Поне сме приятели.. ще мина много тънко, ако въобще ми вземе пари.. деба и простака.
Не, човече. Тези сайтова много пъти са ме лъгали.
Намерих го. Питах тоя.. питах ония.. пък буса няма къде да оставя. Нали е много малък. Пък не е мой... пък нямам книжка.... Завря ми главата докато разтоварим. Ходих после до търговия на едро.. до една патка загубена и ми отрови нервите. Накрая се сбих с един тъпанар.. загубен, смотан!
Загубени хора. Проклети, мръсни, долни, гниещи, мазни като пъпка от гной, миризливи като цигари БОН! Пълни шибаняци. Боклуци прости.
Пуши ми се та си е майката ебало! Пие ми се толкова много, че две не виждам! А вече даже леко ме е хванало! Нямах време да ида до един приятел да оправя положението с другата работа... деба мама му деба. Побърка се народа. Спакан, проклет!
Тая агресия ме бута толкова силно напред, че не знам.. направо само чакам някой да обади нещо и го побърквам.
Деба и курвата деба! Наду ми главата днес. Три пъти си изключих тел и три пъти ми зз след това.......
Утре ще се чуя и видя поне с точната жена.. поне знам, че е мазало тая. Мама й проста.. и тя е една..
Уморено ми е ,боли ме кръста -.- Иначе имам идейки за някои шантави дрешки,поне два модела имам да правя :Д Но пък иначе съм супер,розовото си е розово :3
Изгубих от поглед една огромна хлебарка и сега съм на тръни.
Компютърът издава странни и неприятни звуци и ще го пращам на оглед в най-скоро време.
Чувствам се малко тъпо, имайки предвид всичко, което стана и не стана днес.
Умирам за топлото си легло и меката възглавница.
И за него! Най-вече за него!!!
И спря да се върти за миг земята..
Бясна съм...крайно време е да се изнасям, ама не искам да преебавам съквартирантката...имам толкова много работа за следващите 11 часа, че не трябва да затварям очи, ама няма да я бъде тая...а имам нужда някой да ме поглези, не да ми тровят нервите всички и всичко наоколо....
Това е болест да съм влюбен в теб,
това е болест, вярвам на приятел.
Това е корист - целият живот,
това е грешка, но тя не се повтаря....
Офф един ужасен ден, странно като се има предвид факта, че не съм била на даскало. Имам толкова грижи на главата и просто не знам как да ги реша. Всеки ме притиска. Направи това! А свърши ли онова? Ох и този тъп цикъл направо ми е*a мамата. Боли ме всичко, а имам толкова много проблеми. Искам да извикам, пищя...а и нямам никакво желание да се занимавам с нищо. Май всичко ще остане за последния момент, много мразя да става така...
new beginning ..
Изгубиш ли ме, губиш всичко!! ;]
Priceless .. <3
Втори ден ме мързи да ставам в 6.00, което значи че вече е вторник
Да минава и тоя ден и да идва вечерта <3
Иииии аз съм буден в 6 ...тва или е природна аномалия или просто е вторниккъпя се и тръгвам за лекции или по точно за упражнения,защото ако имах лекция сега нямаше да съм буден
![]()
>>DjBelev<<
Е, аз пък и за лекцията станах.Единствената свястна лекция този семестър.
Не ми се излиза. Само носа си подадох навън и ми затракаха зъбите. Кога стана такъв студ?
I'll forget the love letters you never fuckin' wrote
Като всяка ранна сутрин...
http://www.youtube.com/watch?v=oHtkSt6PvAU
Леко заспала. Много е яко като се събудиш замръзнал, да си вземеш горещ душ и да се загрееш целия.
Чака ме контролно по ИСТ, което ми се струва пълна простотия, честно казано, имайки в предвид, че сме имали тамън 1 лекция, на която си говорихме за моливите и сметачните машини, но...
Малко ме е шубе. Не знам още как се пише абстракт, а после и публикация. Да не говорим за оформянето на постерите. Добре, че поне има резултат, който да се опише. Имам много да чета за ензима.
Довечера се очертава да е хубаво.![]()
Lasiodora striatipes
Grammostola rosea
Cyclosternum fasciatum
Brachypelma emilia
Acanthoscurria geniculata![]()
Радослав![]()
Стигнах незамръзнала до училище! А как обичам кабинета по информатика, топличък и с интернет. <3
"Ако можех да изляза оттук, щях да си позволя да бъда луда,защото всички са луди, а най-лошите луди са онези, които не знаят, че са такива,защото само изпълняват нарежданията на другите."
Оффф, ненененее!
*В тая тема май пиша предимно за да мрънкам. хД
Ужасен ден.
Ужасна седмица.
Предстои дори по-страшна такава...
А трябваше да съм в Германия![]()
This world is spinning around me
This world is spinning without me
And every day sends future to past
Every breath leaves me one less to my last
Ох, само днеска и утре, и това е! Четвъртък и петък не съм на даскало, очертава се едно гледане на филми, готвене, чистене, четене на книжки! Нямам търпение.
Свършиха ми цигарите, и съм нервна. И изморена.
И да минават тея два дни вече....
Мързелив ден се очертава в даскало. Дано да мога да поуча по немски...
(Бтв, някой може ли да даде линк към (немски) новини с немски субтитри?)
Втф пак запалиха Витоша...
Иначе в работата бива, тамън обядвах преди малко, остава да мине още половината ден и да си я видя. Липсва ми.
Купонът приключи.Последиците от него също. Постепенно се връщам пак към ежедневието си.Ще ми се да вярвам че всичко,което преживявам е само едно част от едно цяло.Нещо далеч по-голямо и по глобално, а не просто част от спускането по течението и затъване все по-надълбоко.Нещо, което в крайна сметка ме учи да разбирам неща непонятни за много хора и на което крайната му цел е да ме откара някъде.На по интересно място.Дали всичко това е просто част от една голяма картина?Дали един ден просто ще се променя без дори да усетя?Дали ще намеря човека, с който се възприемаме напълно такива каквито сме и ще сме наистина щастливи?Дали ще се почувствам някога напълно на мястото си? И...много още дали-та.
Страхът да не останеш сам те кара да правиш всичко, за да задържиш някой, който всъщност не ти трябва!