Това лято си го прекарвах чудесно, смеех се всеки ден, докато не почнахме училище. Ще бъда с една приятелка от предния ми клас, а останалите хора от класа ми не го харесвам много. Те са едни надути със самочувствие и целия клас е разделен на групи, и аз се движа с приятелката си и още едно момиче, което също ми е антипатично, но то се влачи с нас. На всичкото от горе големите ни тормозят като идват постоянно в стаята ни и стоят по коридорите и това значи, че почти не може да се излезе от тях !!!! И на капак на всичко това имаше едно момче, с което се запознахме лятото и то ще учи до моето училище, но за мое съжаление сме в две различни смени и направо ми идва да се гръмна, защото не знам как ще издържа без да го виждам почти постоянно както беше лятото. За съжаление няма да можем да излиза ме и през учебната година само двамата, защото не сме толкова близки и никой няма да покани другия да излезе, затова толкова много разчитах да сме в една смяна и да се сближим повече, докато чакаме автобуса или пък сме в автобуса, но нямам този късмет.

Чувствам се ужасно, едно ми е тъжно и тъпо, и не мога да спра да мисля за онова момче. Нямам и на кой да споделя, за да ме посъветва нещо за това го правя тук и се надявам да ми кажете нещо и да ми помогнете с думите си, защото е минал 1 ден, а не издържам да съм в това положение цяла година !!!