СТИХОСЛОЖЕНИЕ – построяването на стиха като дължина и ритъм. В поезията ни преобладават два основни типа стихосложение – силабическо и силаботоническо:
силабическото стихосложение е онаследено в литературата от фолклора и се определя от равния брой срички (силаба – сричка) в стиховете, както и от мястото на паузата (цезурата) в тях. Използва го най-вече Ботев, за да приближи звученето на творбите си към песента – един от най-значимите образи в поезията му. Най-употребяваните от него силабични размери са:
силаботоническото стихосложение е вече чисто литературно явление и обвързва броя на сричките (вече не е задължително да е еднакъв, но обикновено е кратен) с мястото на ударенията (тоника – ударение, акцент) в стиха. Силаботоническите размери се обособяват в две групи – двусрични и трисрични. Двусричните са ямб и хорей, а трисричните – дактил, амфибрахий и анапест. Една двусрична или трисрична група се нарича “стъпка”:
ямб – ударени са само четни срички в стиха ( _ / ):
Ста-ни, ста-ни, ю-нак Бал-кан-ски
хорей – ударени са само нечетни срички в стиха ( / _ ):
Глъх-нат сгра-ди-те зло-ве-що гле-да вся-ка
(както се вижда във втория пример, не всяко възможно място на удареност е оползотворено – тези стъпки, които остават без ударение, се наричат перихий)
дактил – ритмическата последвателност в стъпката е “ударена и две неударени срички” ( / _ _ ):