Ще се опитам да бъда кратка. Моята история започва в 8 клас, когато се преместих в ново училище. Бях много притеснена и стресирана в началото, но това е друга тема. Запознах се с нови хора и един от тях беше той. В началото не ми направи някакво впечатление ( в един клас сме), но един ден ми писа, след това излязохме няколко пъти и така няколко месеца, докато разберем, че не можем един без друг. И всичко беше наред. Бяхме щастливи, чувствах се като в приказка. Но всички знаем, че приказките са измислици и няма нещо като "живели дълго и щастливо". И ето го проблема ....неговите родители. В началото исках да се запозная с тях, но той каза, че не е добра идея и се съгласих. Той не им беше казал, че излизаме. Когато разбраха стана огромен скандал. Почнаха да ни забраняват да се виждаме. Имаме право на веднъж в седмицата..Дори не може да си пишем без да кажат нещо. Причината била, че сега трябва той да учи. Трябва да стане лекар, да не се отклонява от това (а това е мечтата на баща му). Ние сме вече почти две години заедно, а те все още казват, че съм несериозна. 2 години търпях техните забрани и накрая пак аз виновна. Вече не ми остават сили. Не мога да направя нищо и това ме убива. Не е нормално тяхното поведение, но те смятат, че да седиш до 10 часа (лятото) в парка е несериозно отношение. Разбирам, че са хора със старомодно мислене,но .......чак пък толкова. Приятелят ми е говорил с тях, но те си държат на своето. Казват му, че няма да му помагат, когато иска да учи, ще забравят за него и т.н.... не разбирам и няма да разбера.Той е почти на 17. Мислила съм дали проблемът не е в мен и откривам само една причина и тя е, че той е турчин, а аз съм дете на родители от смесен брак. Това не е нещо, което мога да променя. Не знам дали да продължа. Обичам го и той мен също, но не мога повече да търпя това отношение. Просто исках да споделя. Ако някой може да ми даде съвет, ще му бъда благодарна. Благодаря Ви, че прочетох историята ми

П.С Извинявам се за правописа.