Как се отразява липсата на обич

[Life1]

Ще съм доста кратък.Приятелката ми като малка не е получава обич от баща си,той много често не си е у дома ,а когато си е,я е биел.Така в нея се е родил един много сложен характер,който така и не мога да разбера.Тя е непредсказуема,прави се на кучка,обаче знам че много ме обича,защото съм и първия сериозен приятел.

Въпроса ми-струва ли си да се мъча с такова момиче,как тази липса на обич може да се отрази на едно момиче и как да се държа с нея,за да може да ми се довери напълно и да се влюби в мен още по силно.Айде всички психолози и умници да изкажат мнение

[TheBobqk]

Покажи й, че си до нея. Покажи й, че можеш да я разбереш и да й дадеш много любов. Тя със сигурност не е "кучка", според мен това е само "маска", за да отблъсне останалите, защото я е страх да не я наранят. Покажи й, че ти не си такъв и ще й дадеш много любов. Предразполагай я да споделя, защото най-малкото от това ще й олекне. Естествено ние не знаем какъв точно е характера на момичето, но съм сигурна, че всяко едно момиче иска да се чувства сигурно с момчето до себе си. Покажи й, че преди всичко си й приятел. Ако държиш на нея и искаш да й помогнеш, естествено, че ще си струва да се "мъчиш". Но това е моето мнение.
Чудно ми е защо казваш "струва ли си да се мъча с такова момиче"?

[Azoria]

Въпроса ми-струва ли си да се МЪЧА с такова момиче

Това ме кара да си мисля, че не заслужаваш да те обича повече от това,което е в момента...

[Life1]

Точно това направих с нея.Давам и любов,карам я да споделя,винаги съм бил до нея, и затова тя се влюби толкова силно в мен.Обаче по този начин се превърнах един вид в "женчо".Аз правя всичко за нея,станах зависим от нея и тя придоби контрола във връзката, затова се и измъчвам.

[Blab]

Точно това направих с нея.Давам и любов,карам я да споделя,винаги съм бил до нея, и затова тя се влюби толкова силно в мен.Обаче по този начин се превърнах един вид в "женчо".Аз правя всичко за нея,станах зависим от нея и тя придоби контрола във връзката, затова се и измъчвам.

:Д!!!
пхахахах. не, сериозно. ето това е мъжката слабост.
да, ти си изходил цялото разстояние помежду ви, но тя се е обърнала с лице към теб, нали така? не го мери. не си направил нищо толкова голямо, за което да се страхуваш, че те поставя в подчинена позиция.; докато една връзка е борба за надмощие, (за мен лично) няма особено много смисъл. ти си направил всичко, което си можел да направиш (по мое мнение, както и в преобладаващите в темата, това е единственият правилен подход в случая). усещането за слабост (не е това думата, но не ми се търси друга), за зависимост (и това не е, да речем - релативност, свързаност, етц) Е част от обичта. защото ти си се осмелил да се разкриеш максимално и си позволил на някого неговите действия, емоции, чувства и думи да значат (света) за теб. прекрасно е. цени го! вместо да се чудиш как да вземеш контрол над нея, респективно - вас.

пожеланието ми: да разговаряш с нея, не само да й галиш и поливаш егото, а и да говориш за своите слабости. когато човек споделя слабите си страни, това обикновено се приема за мрънкане, слабост, само по себе си. в моите очи е смелост, най-голямата. а и, в крайна сметка, няма от какво толкова да се пазиш. Волтрон е на части; успех!)

[TheBobqk]

Как така е придобила контрол във връзката ви?

[Life1]

Тъй като постоянно и доказвам колко я обичам ,как няма да я изоставя,колко е важна за мен,правя всичко за нея и тя в един момент си помисли че съм и в кърпа вързан(което си е така да ти кажа ) че и тичам след гъза.И от там получи контрола във връзката...чувства се спокойна и си прави общо взето каквото си иска.Чувствам се като някой женчо...

[TheBobqk]

Е виж, ако се възползва от това, което й даваш и си позволява да те използва, бих казала, че трябва да поговорите и за това. За мен не е редно да използваш приятеля си по какъвто и да е начин, само защото ти е в кърпа вързан. Трябва да знае границите на поведението си. На колко сте?

[Violenza]

Не си струва. Такива емоционално неуравновесени никому не са нужни. Какво правиш с нея, след като те кара да се чувстваш по този начин?
А отношението на баща й към нея няма и не бива да има нищо общо с нейното отношение към теб. Не се самозалъгвай.

[sexblqn]

Не си струва. Такива емоционално неуравновесени никому не са нужни. Какво правиш с нея, след като те кара да се чувстваш по този начин?
А отношението на баща й към нея няма и не бива да има нищо общо с нейното отношение към теб. Не се самозалъгвай.

Това хич, ама хич не е вярно. Всеки психолог ще ти каже, че проблемите в семейството в ранна детска възраст се отразяват на поведението на децата, когато пораснат. Това е една огромна травма, която няма да бъде излекувана никога, но ако наистина двамата се обичат могат да преодолеят проблема. Ако тя наистина се възползва от положението това не е добре, но може да се реши с един откровен разговор. Такива хора наистина се нуждаят от много и постоянно доказване на любовта и това ще е завинаги.

[Violenza]

Това хич, ама хич не е вярно. Всеки психолог ще ти каже, че проблемите в семейството в ранна детска възраст се отразяват на поведението на децата, когато пораснат. Това е една огромна травма, която няма да бъде излекувана никога

Ох, да, нека всички да се изкараме жертви на недобро възпитание, оправдавайки по този начин отношението ни към другите. Че е оказало влияние, това е ясно, но няма правото да си го изкарва на хората, които се държат добре с нея.

[iiordanova]

Отношението на баща и към нея е придало една черта в характера и на страх(не физически,а психически). Липсата на обич,особено от родител е нещо много трайно в съзнанието на хората. Тя иска да има контрола във връзката ви точно,защото не иска да се чувства както се е чувствала с баща си. Страх я е да не изпита това,което е било преди.И затова си мисли,че като "държи юздите" тя е по-уверена и стабилна.

[jghgh]

Напълно нормално явление е всичко, което казваш.
На такива хора просто им трябва някой, който да е до тях и да ги обича, въпреки и независимо всичко. (, което правят).


Ако освен това са й подбивали самочувствието (освен чрез боя, но и чрез обиди и тн) като нищо да има някакво мнение, че само некадърник би се занимавал с нея. От което да й спада уважението към някой, който я харесва. Тоест, имаме искрена почуда как може някой да се занимава с нея. На това може да се дължи отблъскването на хората, които се интересуват от нея. Не само на това, че иска да се "запази", да се скрие в черупката си и да не я доближава никой.
Малко е сложно да се обясни, но така ги усещам нещата :>

Бъди до нея, според мен... Все пак и тя те обича, нали? А и ако прави жертви за теб също - още по-добре.
Просто не я оставяй да те разиграва - когато се държи тъпо, скастряй я. Сам трябва да я научиш да те уважава все пак. Хората нямаме кой знае какъв самоконтрол. Абсолютно нормално е, виждайки, че някой ти позволява всичко, да продължиш да правиш каквото си искаш. Силна воля се изисква да устоиш на това "изкушение". Както и да не поискаш да си пробваш номерата.


sexblqn, +1...

[jghgh]

Деликатна тема е тази
Има го тоя момент с компенсацията. А и ако човек е сплав между своите разум и чувства, не винаги разумът надделява.
А и това наистина е често явление, не мислиш ли? Травмите да оказват влияние на нашето поведение имам предвид. И момчета, и момичета се държат по определен начин заради невъзможност да се справят сами с тях.
А ако е натрупан гняв и т.н., обикновено у човек се поражда желанието "да си върне", да компенсира начина, по който се е чувствал, "наказвайки" другите. А и като цяло винаги тревата отсреща е по-зелена - другите са по-щастливи. Защо те, не аз?

Не че оправдавам поведението.. но го анализирам. Мисля, че е трудно такова поведение да се контролира от самия извършител. Ако си сериозно травмиран, поведението ти е направо като някакъв импулс. Оттук може и да помислим малко (и дано не се окажем прави!), че това поведение показва някакво вътрешно убеждение, че не заслужава да бъде обичана - и затова се държи гадно с тези, които най-много държат на нея. Останалите така или иначе ги е изолирала да не я доближават и нараняват. Т.е. имаме сериозен проблем, ако предположенията ми са верни. Не разполагаме с много детайли относно поведението й като цяло де, но на мен толкова ми харесва да си разсъждавам... : D


Идеята е, че с разговори и с мерки нещата се оправят. Авторът е този, който трябва да научи девойката да показва малко респект и да не се държи с него както си поиска. Сама ще й е трудно да се въздържи.
Чак да се разделят не, особено ако връзката носи нещо и на двамата.
Па' и ако излезем от обективното разсъждение, аз не бих искала да ме зарежат, защото съм проблемна, "да ме поставят на мястото" (във вид на - "зарязвам те и прав ти път!", да нямат търпението с мен. Това не значи да правя каквото си искам, а просто да бъда разб(и)рана.

[babity]

Дали си струва да се занимаваш или не, можеш само ти да си го прецениш. И независимо дали ще решиш да се напасваш към нея или просто ще си каже, че това не е точно твоята кауза, си е лично решение. Но което и от двете да избереш няма защо да се чувстваш виновен за решението си. Малко съм в подобна ситуация в момента и лично за себе си знам, че не съм в етап, в който да мога да съм личен психотерапевт, а за изтривалка и дума не може да става.

Ако искаш да си до нея, но без да се превръщаш в едно от горните, мога да предложа нещо простичко. Бъди до нея, когато има нужда, когато виждаш че е уязвима и има нужда от подкрепа, но в "силните" и периоди я "лекувай" с по малко безразличие. При мен проработи безотказно. Хем си добрия приятел, хем поддържаш интереса.

[Life1]

Аз няма да я оставя само защото е "проблемна" Занимавала се е цял живот с бокуци и реших да и покажа какво означава да бъдеш обичан,ама явно съм прекалил.

Бях чел нещо интересно и бих искал да знам според вас дали е вярно.Че жените търсят подсъзнателно прилики с баща си в мъжа до себе си.Може би затова се е занимавала с идиоти само,може би иска подсъзнателно се отнасят зле с нея,да бъде доминирана,да намери "лошото момче"един вид.Ако наистина е така,аз просто няма какво да правя с нея,защото много трудно ще го променя това.Точно за това искам да разбера как мисли,искам да и вляза под кожата,искам да я разбера,но ще видим

[jghgh]

Не си смятай любовта бе, за Бога...
Няма прекаляване с любов.
Иначе - благородна кауза.

И не го казвам, защото искам и с мен нещата да продължават така, а защото и аз самата като/ако обичам, не си смятам любовта.

Това за бащите не е доказано твърдение. Лекторката ми, д-р на науките по психология го твърди (и от 11 години терапевт) и аз предпочитам да вярвам на нея, а не на Фройд, който е доста спорен в тези среди. И най-вече твърденията му са недоказуеми.


едит: Това че се занимава с идиоти можеш да го обясниш по много други начини...

[Life1]

Има прекаляване с любов и се нарича обсебваща любов (някои казват че това дори не е любов) Благородна кауза ама ме измъчва.Чудя се понякога какъв е смисъла да съм с нея.Да,тя ще ме запомни,винаги ще остана в сърцето и ама какво от това след като сигурно няма да сме заедно.Аз съм на 20,тя на 17,аз мисля за сериозна връзка,тя не иска да си прави планове,аз се раздавам повече,тя само получава любов..Ще видим..Защо подяволите съм толкова добър..

[jghgh]

:*

Чудя се понякога какъв е смисъла да съм с нея.

Ще си направил едно добро, примерно.


Не ми харесва този термин обсебваща любов. Обичай колкото ти сърце иска, стига да не вредиш на другите и на човека, който обичаш. Иначе не можеш да осъдиш ничия любов, че е "прекалено" силна.

И за всеки случай, бягай от неща, които не те правят щастлив и не виждаш смисъла в тях. :> Въпросът е, че според мен ти виждаш смисъл от тая връзка в крайна сметка.



Присъствието ми в темата вече е излишно, та се изпарявам. Не знам какво да кажа повече.

[Life1]

Благодаря ти за мненията.Засега съм щастлив,но след време ще бъда много наранен сигурно!Както и да е,очаквам още мнения,най-вече по въпроса,как е слабото място на такива хора,как да и вляза под кожата,как да успея да е разбера и да стане предсказуема за мен.(По добре да ви бях питал май какъв е смисъла на живота )

[psychopath]

Не се занимавай! Никога повече няма да се занимавам с емоционално нестабилни...

[Chacho]

Има си някакви нейни убеждения за света, които мотивират поведението й. Като ги обориш тях и като види нужда да ги промени, може и да се промени. Тъй като не я познавам, по конкретен от това не мога да бъда.

Може и да изглежда доблестно да "бориш" за нея, но на мен ми се струва много глупаво. Защо се мъчиш да я превърнеш в човека, който ти искаш, а не потърсиш просто момиче, което наистина ти допада? Всъщност какво те държи до нея, щом не си доволен от характера й? Състрадание? Оставам с впечатлението, че отглеждаш дете, а твоето развитие никак не го виждам.

[Life1]

Наистина ми допада.Обожавам усмивката и,очите и,с нея ми е забавно,смеем се чувстваме се добре,тя ме допълва в някои отношения.Можем да говорим,секса е хубав и мога да продължавам да изброявам причини защо съм с нея и защо я обичам.Не искам да я променям,искам да я разбера!

[babity]

Какво толкова има за разбиране? Когато има нужда от нежност идва при теб, защото знае, че ти си човекът, от който ще я получи без да дава нищо от себе си. Когато е "силната на деня", ще се отнася грубо с теб, защото знае, че няма да я оставиш заради това. Толкова е просто.

Миналата вечер си говорихме с един приятел за връзките. Нещата са прости. Трябва да намериш човек, с който да не се чувстваш сякаш жертваш нещо от себе си, когато правиш компромис за това или онова. Съответно и от отсрещната страна трябва да е така. Ако нещата не седят по този начин, изходът е логичен.

[Amore-Mio*]

Аз съм израснала в подобна семейна среда - побоища чак не са имали, но определено не съм усещала особено обичта и на двамата родители, които ме бяха превърнали в някой друг човек. С ниско самочувствие, необщителна и страхлива. Трудно се доверявах. Слагах маска на лицето, изглеждах като гадна и непукист, но си бях едно чувствително момиче, което се опитваше да се предпази от наранявания. Та, така де. Срещнах настоящия си приятел, който коренно ме промени. Държеше се уникално, разбираше ме, подкрепяше ме. Сега си имам самоуважение, мога смело да отстоявам мнението си и това какво мисля, станах леко по-общителна. Той ме даряваше с любовта си и все още ме дарява с нея. Аз него - също. Заедно сме от месеци насам и си го обичам ужасно много.

Просто се дръж с нея добре, разбирай я, подкрепяй я, помагай й.